За обезщетенията за майчинство (бременност и раждане)

 Имам ли право на обезщетение, докато съм бременна и след раждане?

            Какъв е размерът на дължащото ми се обезщетение?
            В какъв срок ще го получавам?
 
            Това са само част от въпросите, които вълнуват бъдещите майки, и на които настоящата кратка статия има за цел да отговори. Считам, че е от съществено значение по време на бременността, кърменето, раждането и периода след него жените, на които се полага обезщетение, да са запознати с правата си, за да получат финансова подкрепа с оглед специфичното си състояние. Макар бременността и раждането да са един от осигурените социални рискове, те са желани от държавата и затова тя полага засилена грижа към бременните жени и майките. Съгласно чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Република България: „Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.” Именно обезщетенията са най-съществените от тези „други социални помощи” и за тях ще стане дума в следващото изложение. След подробното изложение накратко съм синтезирал най-важната информация, представляваща конкретни отговори на зададените в началото въпроси.
 
            На първо място, за да има лицето (майката) право на обезщетение за бременност и раждане, трябва да са налице кумулативно (едновременно, съвкупно) няколко предпоставки, които ще изложа в следващите редове.
            Първо, трябва да има 12 месеца осигурителен стаж като лице, осигурено за социалния риск „общо заболяване и майчинство”. За осигурителен стаж се считат месеците, през които за лицето са внасяни осигурителни вноски във фонд „Общо заболяване и майчинство" (от самото лице, когато е самоосигуряващо се, и от осигурителя, когато последният е задължен да извършва тази дейност). Няма изискване тези дванадесет месеца да са непосредствено преди настъпването на бременността или раждането, нито пък да са в някакъв период преди настъпването на осигурения социален риск (за разлика от безработицата примерно). От значение е общият осигурителен стаж на лицето като осигурено за този социален риск, но е важно и към момента на отправяне на искането за изплащане на обезщетение лицето да е осигурено. (Чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО))
            Второ, ако лицето е самоосигуряващо се, трябва да подаде в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) необходимите документи за отпускането на обезщетение за бременност и майчинство до 10-то число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението. В същия срок документите трябва да бъдат представени в НОИ от осигурителя, когато има такъв. (Чл. 48б КСО)
            Трето, документите, които трябва да бъдат представени в териториалното поделение на НОИ могат да бъдат различни според ситуацията, но във всеки случай се подава заявление по образец, а също така болничен лист (удостоверяващ бременността), и документи, които да удостоверят продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителните вноски във фонд „Общо заболяване и майчинство”.
 
            На второ място, лицето има право да получи различни обезщетения в зависимост от конкретната ситуация, като размерите им и сроковете за изплащането им също варират.
            Първо, когато бременната е трудоустроена (т.е. продължава да работи), то тя получава доход, по-нисък от получавания преди трудоустрояването. Същото се отнася за жените, които кърмят и за тези, които са в напреднал етап на лечение ин-витро. Разбира се, това се отнася само за жени, които полагат труд по трудово или служебно правоотношение, тъй като в противен случай за трудоустрояване не можем да говорим (примерно при самоосигуряващите се лица). Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 24-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването (но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване) и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 24 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневната минимална работна заплата, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването, но само за месеците, за които лицето не е било осигурено. Примерно от тези последни 24 месеца, предхождащи трудоустрояването, лицето е работило 18 месеца, а през останалите 6 – не. В този случай обезщетението ще се изчисли като се изчисли среднодневното брутно трудово възнаграждение, като за шестте месеца ще се вземе предвид минималната работна заплата за страната, а за останалите 18 – брутното трудово възнаграждение на лицето. При никакви обстоятелства получаваното от лицето дневно възнаграждение след добавянето на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от среднодневната минимална работна заплата, установена за страната. (Чл. 48, ал. 1-3 и чл. 41, ал. 2, т. 1 КСО)
            Второ, когато лицето не е трудоустроено и не може да полага труд, то и не получава трудово възнаграждение. В този случай загубеният от него доход се компенсира от обезщетението при бременност и раждане. Същото се отнася и за лицата, които са самоосигуряващи се, но поради медицинското си състояние не могат да упражняват професията си, поради което и те губят доход. Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение (когато лицето е полагало труд по трудово или служебно правоотношение) или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица-внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. И тук, както и в преходната точка от изложението, за месеците, в които не са внасяни осигурителни вноски за лицето и такива не са били дължими, ще се взема като база за изчислението минималната работна заплата, установена за страната. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната. Когато лицето придобие право на обезщетение за бременност и раждане за второ и следващо дете, то обезщетението се определя като за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето (в случаите, в които би получавало по-малко обезщетение за следващото дете). (чл. 49, ал. 1-3 КСО)
 
            На трето място, лицето има право да получава обезщетение за бременност и раждане за точно определен срок. Тук няма да се спирам на срока за изплащане на обезщетението при трудоустрояване, тъй като ми се струва, че той е достатъчно ясен – от момента на трудоустрояването (когато доходът на трудоустроената намалява) до прекратяването му (когато доходът ѝ бива заменен от обезщетението за бременност и раждане или когато отпадне причината за трудоустрояването и лицето се върне на предишната си длъжност). Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането, т.е. срокът от 410 дни се запазва дори и раждането да се е случило по-рано от предвиденото.  Когато след раждането майката не полага грижи за детето, било защото е родено мъртво, починало е или е дадено в детско заведение, то майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането или до възстановяване на работоспособността ѝ. Когато някое от горните обстоятелства настъпи след 42-ия ден, изплащането на обезщетението се прекратява от следващия настъпването на основанието ден. Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда за майката, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, когато има поне 12 месеца осигурителен стаж като лице, осигурено за социалния риск „общо заболяване и майчинство”. Самоосигуряващите се лица имат всички права, които и осигуряваните от другиго, когато отговарят на същото изискване за осигурителен стаж и осигуряване за социалния риск „общо заболяване и майчинство”. (Чл. 50, ал. 1-4, 6 и 8 КСО)
 
            На четвърто място, майката, която има право на парично обезщетение за бременност и раждане, получава половината от размера, определен съгласно посочените по-горе правила, когато след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, както и в случаите, в които след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство. Когато майката е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата, това обезщетение се изплаща на бащата, а когато той е починал - на настойника, стига тези лица да отговарят на условията за получаване на обезщетение за бременност и раждане (12-месечен осигурителен стаж като лица, осигурени за социалния риск „общо заболяване и майчинство”). (чл. 50а, ал. 1-3 КСО)
 
            Накратко мога да обобщя горното, отнасяйки го към конкретните житейски ситуации, в които може да се приложи, по следния начин:
            1. По време на бременността си имате право на обезщетение, както при трудоустрояване, така и когато не извършвате дейност, която да представлява източник на доход за Вас, стига да имате 12 месеца осигурителен стаж като лице, осигурено за социалния риск „общо заболяване и майчинство.”
            2. За да започне изплащането на обезщетението, пред съответното териториално поделение на НОИ трябва да бъдат подадени лично от Вас или от осигурителя Ви определени документи, удостоверяващи осигурителен стаж, размер на осигурителните вноски за посочения социален риск, както и медицинското Ви състояние.
            3. Размерът на обезщетението се определя на базата на среднодневния Ви осигурителен доход за последните 24 месеца (и е 90 на сто от него), предхождащи настъпването на временната неработоспособност, а когато за някой от тези месеци такъв доход няма, взема се предвид среднодневната минималната работна заплата, установена за страната, за този месец.
            4. Периодът, за който Ви се дължи обезщетение при бременност и раждане, е 410 дни, от които 45 дни преди раждането, но ако раждането настъпи по-рано, оставащият срок от тези 45 дни не се губи, а за него обезщетението се изплаща след раждането. Ако детето е мъртво родено, почине, бъде дадено в детско заведение или за осиновяване, имате право на обезщетение за срок от 42 дни след раждането (приема се, че работоспособността Ви не се е възстановила за този срок). Когато някое от посочените в предходното изречение обстоятелства настъпи след 42-ия ден, изплащането на обезщетението Ви се прекратява от деня, следващ настъпването на обстоятелството.
            5. При определени обстоятелства право на обезщетение има и бащата на детето, както и настойникът.

Комментариев нет:

Отправить комментарий