За закриването на банкова сметка и начисляването на такси от банката след това

 Какви са правата ми, когато съм изразил/а волята си да закрия банковата си сметка, а банката продължава да я поддържа и да начислява такси по нея?

             Какви са правата ми, когато банката едностранно е променила таксата за обслужване на сметката ми и ми начислява по-висока такава без да ме уведоми?

  

             Повод да напиша настоящата кратка статия ми даде следният казус: физическо лице, клиент на определена банка, отива в офис на банката през март 2017 г., за да закрие разплащателната си сметка, към която е издадена и банкова карта; служител на банката му казва, че закриването ще стане месец след подаването на заявлението за това и засега клиентът следва само да предаде банковата си карта; клиентът изпълнява инструкциите на служителя; през месец януари 2019 г. клиентът решава да провери дали профилът му на електронната страница на банката е още активен, осъществява вход в него и разбира, че не само че сметката не е закрита, макар и наличността по нея да е равна на нула лева, но и през целия период банката е начислявала месечна такса за обслужване на сметката като в началото таксата е била в размер на един лев, след което се е променила на два лева и петдесет стотинки, в резултат на което справката показва, че клиентът дължи петдесет лева на банката; клиентът решава, че е станало недоразумение и отива в клон на банката; служител му „разяснява”, че е трябвало да отиде след изтичането на едномесечния срок от заявлението, за да подаде ново заявление за закриване на сметката и че трябва да е било обяснено на клиента, че такава е „политиката на банката”; служителят заявява, че нищо не може да се направи и клиентът трябва да заплати петдесетте лева, както и да подаде ново заявление за закриване на сметката. Действията на банката чрез нейните служители са противоправни и тази статия цели да защити лицата-клиенти, попаднали в същата (тъй като това не е изолиран случай) или в сходна ситуация. След подробното изложение накратко съм синтезирал най-важната информация, представляваща конкретни отговори на зададените в началото въпроси.

  

             На първо място, предоставянето на платежни услуги, в това число и платежната сметка, се урежда с рамков договор между ползвателя на платежната услуга (клиента) и доставчика на платежната услуга (банката). Този рамков договор се подчинява на всички правила, които уреждат договорите и се съдържат в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в това число правилата за недействителност (нищожност и унищожаемост) и разваляне на договора. Следва да се има предвид и че едната от страните по сделката (банката) е търговец, т.е. професионалист, извършващ по занятие подобни сделки (т.е. за него те са търговски), поради което отговорността му е завишена в сравнение с тази на насрещната страна и се състои в задължението да полага „грижата на добрия търговец” (чл. 302 от Търговския закон (ТЗ)). С прекратяването на рамковия договор се закрива и платежната сметка, тъй като той е основанието за откриването и воденето ѝ. Прекратяването може да се основава, както на правни норми, предвидени в специалния закон (ЗПУПС), така също и на субсидиарно прилагащите се норми на ЗЗД и ТЗ. (Чл. 59, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 3 на БНБ от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредба № 3))

  

             На второ място, в достатъчен срок, преди ползвателят на платежни услуги (клиентът) да бъде обвързан с рамков договор или с предложение за сключване на такъв договор, доставчикът на платежната услуга (банката) трябва да му предостави предварителна информация относно: всички такси и комисиони, дължими от ползвателя на платежна услуга (клиента) на доставчика (банката); изменението и прекратяването на рамковия договор с посочване, че ползвателят на платежни услуги има право да прекрати рамковия договор и споразуменията, свързани с него, съгласно чл. 63 ЗПУПС, т.е. че клиентът може едностранно да прекрати рамковия договор по всяко време освен ако страните по договора са уговорили срок на предизвестие, който не може да е по-дълъг от един месец. Ако тази предварителна информация не е предоставена на клиента, то банката не може да черпи права от собственото си противоправно поведение и съответно клиентът няма да бъде обвързан от клаузите, за които не е бил уведомен, ако те предоставят права на банката и съответно му възлагат задължения. Нещо повече, може да се ангажира преддоговорната отговорност на банката по чл. 12 ЗЗД, тъй като с неизпълнението на задължението си за предоставяне на предварителна информация банката е действала недобросъвестно и съответно ще дължи обезщетение. Същевременно ако клиентът не е бил уведомен за таксите, лихвите и комисионите, и е сключил рамковия договор с ясното съзнание, че такива не се дължат, то клаузите на договора, които не се съдържат в самия него (а например са някакви общи условия, публикувани на труднооткриваемо място на страницата на банката), и предвиждат заплащането на такива такси, лихви и комисиони ще бъдат или нищожни поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД), или унищожаеми било поради грешка в предмета (чл. 28, ал. 1 ЗЗД), било поради измама (чл. 29, ал. 1 ЗЗД). (Чл. 59, ал. 2, чл. 60, т. 3, б. „а” и т. 6, б. „в” ЗПУПС)

  

             На трето място, всички предвиждани промени в рамковия договор, включително отнасящи се до промени в посочената вече предварителната информация относно таксите и комисионите, се предоставят предварително на хартиен или друг дълготраен носител във вид на разбираем текст и в достъпна форма на български език (ако друг не е договорен в рамковия договор), от доставчика на платежни услуги (банката) на ползвателя на платежни услуги (клиента) в срок не по-малко от два месеца преди датата, на която е предложено промените да влязат в сила. Клиентът може да приеме или да отхвърли измененията преди датата, на която е предложено да влязат в сила. Ако банката не направи такова уведомление, то клиентът не се счита обвързан от промените в рамковия договор. Законодателят не напразно е използвал глагола „предостави”, а не „публикува”, „оповестява” или „предоставя на разположение”. Причината е, че банката трябва да предаде на клиента съответното предложение за изменение на рамковия договор, т.е. да положи усилие то да достигне до знанието на клиента, адресирайки го лично към него. Следователно брошура в клоновете на банката, разлепяне на уведомления в същите тези офиси и дори публикуване на информацията на електронната страница на банката не могат да удовлетворят изискването за предоставяне на информацията за предвижданите промени. Изпращането на писмо (на хартиен носител) или електронно съобщение удовлетворяват това изискване. При евентуален съдебен процес в тежест на банката е да докаже, че е уведомила клиента за предвижданите промени чрез писмо или електронно съобщение и че последният се е съгласил изрично или че не е възразил в предоставения му срок до влизането на промените в сила. Ако банката не е уведомила надлежно клиента за предвижданите промени, то последният не е обвързан от тях. (Чл. 62, ал. 1-3 и чл. 61, ал. 1 ЗПУПС)

  

             На четвърто място, ползвателят на платежни услуги може по всяко време да прекрати рамковия договор, освен ако страните по договора са уговорили срок на предизвестие, който не може да е по-дълъг от един месец. Следва да се има предвид, че когато клиентът прекратява рамков договор, който е бил в сила повече от шест месеца, той не дължи такси или неустойки за прекратяването. Важното е, че в ЗПУПС не се съдържа задължение след като клиентът веднъж е изразил желанието си да прекрати рамковия договор, с което и да закрие платежната си сметка, да се налага да отправя второ искане, да се явява отново в офиса на банката и т.н. Тъй като ЗПУПС не съдържа и изисквания към формата за действителност на волеизявлението за прекратяване на рамковия договор, то всяко такова, извършено от клиента, е достатъчно, за да послужи за предизвестие като след изтичането на нормативнопредвидения срок от един месец, договорът се счита за прекратен. Всякакви политики на банката, които възлагат допълнителни задължения за клиента, надхвърлящи простото изразяване на волята на последния (едностранната сделка) да прекрати рамковия договор (или просто да закрие банковата си сметка) са незаконосъобразни и не обвързват клиента. В месечен срок от подаването на заявлението договорът се прекратява и сметката се закрива. Дали към нея има или няма издадена банкова карта е без правно значение. При закриване на платежна сметка доставчикът на платежни услуги възстановява на титуляря останалите по сметката средства или средствата, неизползвани за платежни операции. (Чл. 63, ал. 1, 2 и ал. 6 ЗПУПС, чл. 7, ал. 2 от Наредба № 3)

  

             На пето място, за неизпълнение на задълженията си, произтичащи от ЗПУПС – за уведомяване или за закриване на сметката при прекратяване на рамковия договор с предизвестие, банката носи административнонаказателна отговорност. Съгласно правилото, съдържащо се в чл. 185, ал. 1, изр. 2 ЗПУПС, когато нарушителят е юридическо лице (каквото е банката, която задължително е акционерно дружество), се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв. Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗПУПС актовете за установяване на нарушенията (АУАН) се съставят от оправомощени от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банково", лица, а наказателните постановления се издават от подуправителя или от оправомощено от него лице. Т.е. когато клиентът счита, че банката е нарушила някое свое задължение, той може да подаде сигнал до Българска народна банка, за да бъде извършена проверка и евентуално да бъде съставен АУАН, след което да бъде издадено и наказателно постановление. Административнонаказателната отговорност не препятства възможността на физическото лице да ангажира гражданската отговорност на банката за причинени му вреди.

  

             Накратко мога да обобщя горното, отнасяйки го към конкретните житейски ситуации, в които може да се приложи, по следния начин:

             1. Откриването и закриването на банкова сметка се основава на рамков договор. Тъй като за този договор се прилагат субсидиарно правилата на Закона за задълженията и договорите и на Търговския закон, то можете да го развалите, да искате от съда прогласяването на някои от неговите клаузи за нищожни или да предявите иск за унищожаването им.

             2. В достатъчен срок преди сключването на рамковия договор банката е длъжна да Ви предостави информация относно дължимите такси и комисиони, както и за правото Ви да прекратите едностранно договора с предизвестие. Ако банката не стори това, то клаузите, които не са Ви били съобщени предварително, не Ви обвързват, ако Ви възлагат задължения, с които не сте се съгласили. Имате правото да искате прогласяване на нищожност на тези клаузи и при условията на евентуалност унищожаването им от съда. Също така можете да предявите иск, за да ангажирате имуществената отговорност на банката за непозволено увреждане на основание преддоговорна отговорност (чл. 12 ЗЗД).

             3. Ако банката измени едностранно таксите и/или комисионите си без да Ви предостави предварително на хартиен или друг дълготраен носител във вид на разбираем текст и в достъпна форма на български език предвиденото изменение, последното не Ви обвързва. Банката не може едностранно да въвежда такива изменения в рамковия договор, ако не сте се съгласили изрично или не сте възразили в предоставения Ви срок (т.е. банката трябва да Ви е предоставила такъв и да Ви е указала последиците от неподаването на възражение) до влизането на промените в сила. Банката трябва да Ви е уведомила персонално, а не да е публикувала информацията на страницата си в Интернет или да я е поставила на някакво видно място в офисите си.

             4. Имате правото по всяко време да прекратите с едностранно волеизявление рамковия си договор като от получаването му от банката тече срок на предизвестие, което не може да бъде по-дълго от един месец. Ако банката предвижда допълнителни задължения за Вас, за да закриете сметката си (съответно за да прекратите рамковия договор), то те не Ви обвързват, тъй като не почиват на законово основание. Дали към сметката Ви е издадена или не банкова карта е без значение за Вашите задължения и едностранното Ви заявление е достатъчно за прекратяването на договора. Той се прекратява с изтичането на срока на предизвестието без да са необходими други Ваши действия. Ако рамковият договор е бил в сила повече от шест месеца, то за прекратяването му не дължите такси или неустойки.

             5. Можете да сезирате Българска народна банка (БНБ) във всеки случай, в който считате, че банката Ви не е изпълнила някое от задълженията си било за предоставяне на преддоговорна информация, било за уведомяването Ви за промени в рамковия договор, било за предвиждане на допълнителни задължения, които да усложнят процедурата по прекратяване на договора и закриване на сметката Ви. 

Комментариев нет:

Отправить комментарий