За правата на трето лице, засегнато от незаконосъобразен въвод във владение

 Какви са правата ми, когато установя, че трето лице упражнява фактическата власт върху мой имот вследствие на въвод във владение, осъществен от съдебен изпълнител?

             Как да се защитя?

             Представете си, че срещу Вас няма образувано съдебно или изпълнително дело, не дължите никому нищо (поне доколкото Ви е известно), но когато решавате да посетите вилата си през почивните дни, разбирате, че в нея се е настанил някой, който не просто не е осъществил това (настаняване) самоволно, а е бил въведен във владение от съдебен изпълнител. Разбита е била входната врата на оградата, а след това и тази на вилата Ви, и когато пристигате, установявате, че е включен и СОТ. За последно сте посетил имота си преди седмица… След разговор с лицето, което упражнява фактическата власт върху имота Ви, става ясно, че е придобило (или поне така твърди) собствеността върху имота Ви вследствие на публична продан, платило е цената, имотът му е бил възложен с постановление на съдебния изпълнител, въз основа на което по-късно е осъществен въвод във владение. Колкото и да Ви е неприятно, че някой се е „настанил” във Вашия имот, то преди да влезете в пререкание с „окупатора”, имайте предвид, че може той да е съвсем добросъвестен и да не е знаел, че не длъжникът по изпълнителното дело, а Вие сте собственик на имота. Целта на Вашия справедлив (но културно проявен) гняв следва да бъде съдебният изпълнител. В настоящата кратка статия ще се спра на последователността от стъпки, които следва да предприемете, ако се окажете в описаната по-горе ситуация.

             На първо място, въводът във владение представлява предоставянето на фактическата власт върху недвижим имот на лицето, което е обявено за купувач на изнесения на публична продан имот. Въводът във владение е действие на съдебния изпълнител (без значение дали е държавен или частен) и съгласно чл. 435, ал. 5 ГПК може да бъде обжалван от Вас при определени предпоставки, които трябва да са налице едновременно (кумулативно).

             Първо, Вие трябва да сте трето за изпълнителното дело, по което се осъществява въводът, лице (чл. 435, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)). Това означава да не сте длъжник по изпълнителното дело, да не сте наследник на длъжника и да не сте обезпечили задължението на длъжника чрез сключване на договор за ипотека на имота. Иначе казано, изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, не следва да има действие спрямо Вас (чл. 429, ал. 2 и 3 ГПК).

             Второ, трябва да сте били във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява (чл. 435, ал. 5 ГПК). Тук са необходими няколко разяснения. Не е необходимо да сте присъствали във вилата си непрекъснато, 24 часа в денонощието, нито пък всеки ден от седмицата. Достатъчно е между отделните Ви посещения да не се е настанявало лице, което да проявява характерно за собственика поведение, т.е. да оспорва Вашето право на собственост или да желае да придобие собствеността върху имота Ви по давност. Обстоятелството, че родителите Ви, децата Ви, жена Ви, братовчед Ви и т.н. са почивали във вилата Ви, когато Вас Ви е нямало, но считайки Ви за собственик на имота, е без значение за владението – упражнявали сте го чрез тях. Освен това в Закона за собствеността (ЗС) се съдържа и оборима презумпция за непрекъснатост на владението. Съгласно чл. 83 ЗС: „Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.” Владението е фактическо състояние, а не право, така че трябва да докажете физическото си присъствие (или това на хората, които са били в имота Ви, но защото са имали позволението Ви и са Ви считали за собственик), а не правото си на собственост. Доказването може да стане с всички допустими от ГПК способи, най-лесният от които са свидетелските показания. От кой момент обаче трябва да е започнало упражняването на фактическата власт от Ваша страна? От преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Разбира се, ако изпълнителното основание е постановено в исков процес. Ами ако не е? Ако изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение? Тогава релевантният момент е подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като това е било правно-техническото средство, с което е бил сезиран съдът и което е дало началото на производство, завършило с издаването на изпълнително основание. 

             Трето, трябва да е бил осъществен въвод във владение на третото лице, т.е. да му е предоставено упражняването на фактическата власт върху Вашия имот.

             На второ място, ако са налице горните три предпоставки, а именно че сте трето лице, че сте придобили владението преди инициирането на производството, довело до издаването на изпълнително основание (документ, въз основа на който е издаден изпълнителен лист) и че е осъществен въвод във владение на Вашия имот, то следва да подадете жалба до окръжния съд по местонахождението на имота чрез съдебния изпълнител. Срокът за подаване на жалбата е едноседмичен от узнаването за въвода във владение. След изтичането му жалбата Ви би била процесуално недопустима. Добре е жалбата да подадете в четири екземпляра – един за съда, един за взискателя, един за длъжника и един за Вас, на който съдебният изпълнител да постави входящ номер. В тридневен срок от получаването на жалбата Ви, съдебният изпълнител е длъжен да я изпрати на длъжника и взискателя, които имат три дни от получаването на преписите си за подаване на писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща жалбата и възраженията на окръжния съд. (Чл. 436 ГПК) Жалбата Ви ще бъде разгледана в открито заседание с призоваване на жалбоподателя (това сте Вие), длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело. Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело (в което трябва да се съдържат и данни относно собствеността върху имота, но най-вероятно няма да са налице поради пропуск на съдебния изпълнител) и представените от страните доказателства (Вие ще сте поискали свидетели). Срокът за произнасяне на съда е кратък – длъжен е да обяви решението с мотивите си (те не са част от решението) най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване. (чл. 437 ГПК) 

 Както правилно се посочва в мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК: „За да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота.” Ще цитирам и мотивите към Решение № 66 от 25.07.2016 г. по гр. д. № 5203 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, тъй като много добре обобщават правните последици от решението, с което се уважава жалбата: „Влязлото в сила решение, с което жалбата по чл. 435, ал. 5 ГПК е уважена, задължава съдебния изпълнител да възстанови фактическото положение отпреди въвода. Задължението възниква (пряко) от конститутивното действие на съдебното решение, без да са необходими изпълнителен лист, искане от третото лице или такса. Съдебният изпълнител не дава срок за доброволно изпълнение на взискателя, въвежда обратно в имота третото лице и отстранява всяко друго, което намери в имота.”

             На трето място, вярно е, че ще си възстановите владението върху имота, но това не е достатъчно, тъй като в резултат на публичната продан въведеното във владение лице (купувачът) се е сдобил с титул за собственост (възлагателното постановление). За Вас възниква правен интерес да установите със силата на пресъдено нещо, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на имота. Съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК: „От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.” Очевидно е, че публичната продан е деривативен придобивен способ (приобретателят получава тези права, които е имал праводателят). Следователно трябва да установите, че длъжникът не е бил собственик. Това става чрез предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК срещу взискателя и длъжника. В това производство в тежест на взискателя и длъжника е да докажат, че длъжникът е бил собственик, т.е. не сте длъжен / длъжна да доказвате, че сте собственик, но е силно препоръчително да го направите. Достатъчно е само да твърдите, че е засегнато Ваше право, вследствие на изпълнението по изпълнителното дело и че длъжникът не е собственик на имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане. От съществено значение е и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило (тъй като е била продадена, то няма как да е приключило, тъй като се създава едно трайно незаконосъобразно състояние, предизвикано от прилагането на изпълнителен способ). „Отрицателният установителен иск нормативно е предвиден като способ за защита срещу материалноправна незаконосъобразност при индивидуално принудително изпълнение на парични притезания вследствие нарушение на принципа, че принудителното изпълнение на паричното притезание трябва да бъде осъществявано само върху имуществото на длъжника в изпълнението.” (Мотивите към Решение № 69 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 3903 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение) „Константна е практиката, че при иск по чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.) [чл. 440 ГПК] ответниците носят доказателствената тежест и тяхно е задължението да установят по несъмнен начин собствеността си върху процесния имот.” (Мотивите към Определение № 727 от 19.07.2011 г. по гр. д. № 1247/2010 г. на Върховен касационен съд)

             На четвърто място, вследствие на незаконосъобразния въвод във владение за Вас може да са настъпили вреди – унищожени са входните Ви врати, разбита Ви е оградата, изхвърлени са Ви мебелите, прегазени са любимите Ви теменужки и т.н. Освен имуществени (загуби и пропуснати ползи), Вие може да сте претърпели и неимуществени вреди – болки и страдания. За да бъдете обезщетени, следва да предявите осъдителен иск срещу съдебния изпълнител с правно основание чл. 441 ГПК по общия исков ред. Ако жалбата Ви срещу въвода е била уважена, то приложете като доказателство съдебното решение на окръжния съд, с което се отменя въвода. Вредите, които са Ви били причинени вследствие на незаконосъобразния въвод, не се предполагат, а подлежат на доказване.