За правото на работника и служителя на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск

 Какви са правата ми във връзка с неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото ми правоотношение?

             Мнозина (сред които може би и Вие) се питат какво ще стане с платения им годишен отпуск, който все още не са използвали, ако прекратят или бъде прекратено от работодателя им със или без тяхно съгласие трудовото им правоотношение. Имат ли право на обезщетение и в какъв размер? На тези въпроси съм се постарал да дам отговор в настоящата кратка статия.

             На първо място, съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото Ви правоотношение имате право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност. От тази разпоредба могат да бъдат направени няколко извода.

             Първо, това право възниква за Вас при прекратяването на трудовото правоотношение, независимо от юридическия факт, въз основа на който е възникнало (трудов договор, конкурс или избор).

             Второ, право на обезщетение имате и независимо от основанието, на което е прекратено трудовото Ви правоотношение. Може да сте го прекратили едностранно и без предизвестие (примерно на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - работодателят е забавил изплащането на трудовото Ви възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; или на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 - работодателят Ви е променил мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не е изпълнил други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт), може да сте го прекратили едностранно, но с предизвестие (срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца, а при срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора (чл. 326, ал. 2 КТ)), може работодателят Ви да е прекратил правоотношението Ви с предизвестие (примерно при закриване на предприятието или при намаляване на обема на работата (чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ)), а може и да го е прекратил без предизвестие (по чл. 330, ал. 2 КТ например). Може и трудовото правоотношение да е прекратено по взаимно съгласие на работника или служителя, от една страна, и работодателя, от друга страна (чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ). Във всички тези случаи, както и в останалите (тъй като дадох примери само с прекратяване на трудов договор), при които се прекратява трудовото правоотношение, се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

             Трето, правото Ви на обезщетение касае само платения Ви годишен отпуск, но не и неплатения, което е логично, защото за ползването на последния не бихте получавали възнаграждение.

             Четвърто, към момента на прекратяване на трудовото Ви правоотношение трябва да е налице право да ползвате платен годишен отпуск, което да не сте упражнили (т.е. ако вече сте ползвали платения си годишен отпуск за тази и предходните години и не Ви е останал такъв, то очевидно няма да имате право на обезщетение).

             Пето, правото Ви на обезщетение не се ограничава само до платения Ви годишен отпуск за текущата календарна година. Неслучайно с Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд на Република България (КС на РБ) бе обявена за противоконституционна част от текста на чл. 224, ал. 1 КТ, която съдържаше такова ограничение. Оставено е в сила само ограничението правото Ви на платен годишен отпуск да не е погасено по давност. Платеният Ви годишен отпуск се погасява по давност, когато не е ползван (целият или част от него) до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това. Когато платеният Ви годишен отпуск е отложен от работодателя Ви за следващата календарна година поради важни производствени причини или от Вас по Ваше искане и със съгласието на работодателя Ви, или от Вас, когато ползвате друг вид отпуск, правото Ви на ползването на платения Ви годишен отпуск се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. (Чл. 176, ал. 1 и чл. 176а КТ) Ако просто не сте ползвали платения си годишен отпуск до края на годината и не са налице горните хипотези, той се натрупва за следващата календарна година, но давността тече за отпуска за всяка година поотделно. Примерно за 2015 г. не сте ползвали 20 дни от платения си годишен отпуск, за 2016 г. – 15 дни, за 2017 г. – 14 дни и за 2018 г. отново 20 дни. При прекратяване на правоотношението Ви в края на 2018 г. (изчислява се по-лесно, отколкото ако трябва да се включи и пропорционално изчисляване за непълната 2019 г.) работодателят Ви ще дължи обезщетение само за неизползвания платен годишен отпуск за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., тъй като правото Ви на платен годишен отпуск за 2015 г. ще се е погасило по давност (или общо обезщетение за 49 дни).

             На второ място, ще разгледам и начина за изчисляване на дължимото Ви обезщетение, след като определихме за колко дни Ви се дължи такова. Обезщетението се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който сте отработили най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който сте отработили най-малко 10 работни дни при същия работодател, обезщетението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. (Чл. 224, ал. 2 във връзка с чл. 177 КТ) Тук искам да направя и едно важно уточнение. Макар че неизползваният платен годишен отпуск може да Ви се е натрупал от няколко календарни години, то за всички дни, включени в него, обезщетението се определя по гореописания начин, независимо, че за предходните години възнаграждението Ви е било по-ниско (или ако ползваме горния пример с 49 дни неизползван платен годишен отпуск, то за всеки от тези дни обезщетението ще е равно на среднодневното Ви брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който сте отработили най-малко 10 работни дни). Среднодневното Ви брутно трудово възнаграждение се изчислява, като полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец разделите на броя на отработените дни през този месец. 

             На трето място, важно уточнение се съдържа в чл. 224, ал. 3 КТ, съгласно който: „Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично.” Това е логично, тъй като за разлика от платения годишен отпуск, тези два вида отпуск не преследват целта „възстановяване на работната сила”, а обслужват правото на работника или служителя на образование, а също така нуждата от тях е ограничена времево – от обучението или от датите на провеждане на изпита (поради което те не се натрупват за разлика от платения годишен отпуск).

             На четвърто място, в случай че работодателят Ви откаже да Ви изплати дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск или откаже да го изплати изцяло, или неправилно е определил размера му и не желае да го коригира (което по същество отново е отказ от изплащане на част от дължимото обезщетение), то можете да предявите осъдителен иск пред районния съд по неговото (на работодателя) седалище или постоянен адрес или по мястото, където обичайно полагате своя труд. (Чл. 104, т. 4 и чл. 114 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)) Искът си трябва да предявите в тригодишен срок от прекратяването на правоотношението си, тъй като това е моментът, в който вземането Ви за обезщетение е станало ликвидно (определено по основание и размер) и изискуемо. (чл. 358, ал. 1, т. 3 и чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ) Ако предявите иска си след изтичането на този (преклузивен) срок, искът Ви ще бъде недопустим и исковата Ви молба ще бъде върната. Производството по трудови дела е безплатно за Вас като работник или служител, т.е. не дължите такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. (чл. 359 КТ и чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК) 

Комментариев нет:

Отправить комментарий