За нотариалната заверка на подписа

 В кои случаи ми е нужна нотариална заверка на подписа на договор, пълномощно или друг документ?

   Може би Ви се е случвало да искате да упълномощите някого да сключи договор от Ваше име и за Ваша сметка или да подаде заявление от Ваше име, или пък сте искали да сключите договор лично, но другата страна е изисквала да отидете при нотариус, за да бъде нотариално заверен подписът Ви. Нотариалната заверка на подписа е свързана: първо, с разход на пари - заплащане на нотариална такса; второ, с разход на време - трябва лично пред нотариуса да положите подписа си или да потвърдите вече положения подпис (чл. 589, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс). Само че наистина ли е необходимо да правите тези два разхода и в кои случаи?

    Нотариалната заверка на подписа представлява форма за действителност на сделката и като такава може да бъде установена само с нормативен акт. Винаги когато се изисква нотариална заверка на подпис, на съдържание, на двете едновременно или сключването на нотариален акт, това е една усложнена форма за действителност на сделката. Неспазването ѝ води до нищожност на сделката (договор, упълномощаване)(чл. 26, ал. 2, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)). Така например договорът за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъде извършен с нотариален акт, а предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма (чл. 18 и чл. 19 ЗЗД).

    Що се отнася до упълномощаванията, то тяхната форма зависи от формата на сделката, за която са извършени. Така съгласно чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно (но може и във формата на нотариален акт, разбира се).

    Ако нормативен акт не поставя изисквания за форма на сделката, то това означава, че не съществува задължение за Вас да я сключвате в каквато и да било форма (т.е. формата е свободна, може да се сключи и устно), включително и нотариална заверка на подписа. Изискването на насрещната страна за нотариална заверка на подписа, когато последната не се изисква от нормативен акт, не Ви задължава да го изпълните.

    Изключение е случаят, когато сделката е търговска, т.е. едното от лицата по нея е търговец, и страните са договорили изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка да бъде извършено в определена форма. Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката. (Чл. 293, ал. 2 и ал. 6 от Търговския закон) Всяко Ваше волеизявление, което не е насочено към сключване, изпълнение или прекратяване на търговската сделка обаче не попада в обхвата на това изключение. Извън него остава и упълномощаването на някого да подава документи от Ваше име и за Ваша сметка.