За правото на социални услуги на лица в „криза от социален характер”

 Какво да направя, когато видя бездомен и/ или просещ човек на улицата, в парка или на друго обществено място?

             Какви са правата на това лице и какви са задълженията на държавата и/ или общината спрямо него?

             Каква подкрепа може да получи лицето?

  

             Често ни се случва да минем покрай човек, който изглежда сякаш няма парични средства за закупуване на стоки от първа необходимост (най-вече храна) и/или за подслон, а нерядко и биваме спирани от хора, които твърдят, че нямат пари за транспорт до родното си място, за лекарства (за себе си или за свой близък), за операция или за нещо друго. Естествено е чувството ни за съпричастност с чуждото страдание да сработи и да отворим сърцата (и портфейлите си) за тези хора. От гледна точка на целесъобразност обаче този подход е меко казано „съмнителен”, тъй като някои от тези лица нямат действителна нужда, а просят, за да трупат пари без да полагат труд, а и ако на всекиго даваме милостиня, по-скоро бихме се разорили. В настоящата статия ще разгледам отговорностите на държавата и на общината за благополучието на тези хора и респективно правата на последните във връзка със собственото им благосъстояние. Надявам се така да помогна на читателите си хем да се предпазят от измама, хем да окажат помощ на онези, които действително се нуждаят. В края на статията съм обобщил най-важните отговори на поставените по-горе въпроси.

  

             На първо място, за означаването на всички тези хора в неравностойно положение, за които става дума в настоящото изложение, законодателят използва легалния термин „лице в криза от социален характер”. Съгласно §1, ал. 3, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) „криза от социален характер" е ситуация, в която едно лице е в безпомощност, нестабилност или в опасност за живота, не подлежи на хоспитализация и не е в състояние да се справи само или с помощта на другиго, и за чието овладяване са необходими незабавни координирани действия на институциите. Когато едно лице няма подслон, няма средства, за да си набави храна или животоспасяващи лекарства, то за него съществува опасност за живота, а щом е принудено да проси, то очевидно не може да се справи само или с помощта на другиго. Тъй като застрашеното благо е от най-висш порядък – човешкият живот – то по отношение на такова лице са необходими незабавни координирани действия на институциите (които да му осигурят подслон, храна, лекарства и източник на доходи). Ако лицето подлежи на хоспитализация, то кризата няма да е от социален характер, т.е. може и да има такава, но медицинските съображения ще надделеят, тъй като опасността за живота не е евентуална, а непосредствена. В тези случаи следва да бъде повикана спешна медицинска помощ (примерно лицето е във видимо безпомощно състояние поради прекалена консумация на алкохол, налице е кървяща рана, лицето стене от болка без видима рана, лицето твърди, че е било блъснато от автомобил или е претърпяло друго травматично увреждане). След като бъде извършена хоспитализация и здравето на лицето бъде непосредствено възстановено, може да се премине към изследване на въпроса за наличието на „криза от социален характер”. Безпомощното състояние, което не изисква хоспитализация и при което не е налице опасност за живота, също е „криза от социален характер”, когато лицето не може да се справи само и са необходими спешни мерки за овладяването на ситуацията. Такива например са случаите на малолетни деца, които са оставени от родителите си да просят на улицата за храна (такива деца са и „деца в риск” по смисъла на Закона за закрила на детето). Във всеки случай на съмнение дали е налице „криза от социален характер” следва да се преценяват следните критерии: първо, дали лицето има нужда от незабавна медицинска помощ; второ, дали лицето е в безпомощно състояние, дали съществува опасност за живота му и дали е нестабилно (конкретно за целите на настоящото изследване следва да се има предвид поведение, отклоняващо се от общоприетото за нормално); трето, дали лицето може да се справи със ситуацията си само или с помощта на другиго (постоянното получаване на подаяния не е справяне със ситуацията, тъй като лицето може и да не получи такива, т.е. няма сигурен източник на доходи); четвърто, дали са необходими незабавни съгласувани действия на институциите (колкото по-сериозна е кризата, толкова по-вероятно е да е налице такава необходимост) – вярно е, че преценката дали са необходими съгласувани действия на институциите, се извършва от тях самите, но всеки може да прецени дали е налице спешна нужда от намеса на институциите (т.е. че здравето или живота на лицето може да бъде увредено, ако не се стигне до намеса веднага).

  

             На второ място, държавата е длъжна да полага грижи за лица в криза от социален характер. Това нейно задължение произтича преди всичко от Конституцията на Република България (КРБ), в чийто Преамбюл е обявена верността към общочовешката ценност „хуманизъм”, издигната е във върховен принцип сигурността на личността, и е прогласена решимостта Република България да бъде изградена като социална държава. По-нататък в чл. 4, ал. 2 КРБ е прогласено задължението на държавата да гарантира живота, достойнството и правата на личността, чл. 51, ал. 3 КРБ пък постулира, че старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото, а чл. 52, ал. 3 КРБ вменява на държавата задължението да се грижи за здравето на гражданите. Очевидно още на конституционно ниво държавата бива натоварена с полагането на грижи за лицата в криза от социален характер, за които стана дума в предходния параграф. Доразвитие на тези принципи можем да видим в Закона за социално подпомагане (ЗСП) (и не само в него, но от значение за разглежданите въпроси е именно той). Това се потвърждава от целите, които преследва ЗСП, две от които са: подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности; укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации. С оглед постигането на тези цели се извършва социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата, като се запазва човешкото им достойнство. Иначе казано, компетентните органи са длъжни да разгледат всеки случай поотделно и да вземат решение за най-адекватните действия според неговите специфики. Социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи и социални услуги като потребностите на лицето в криза от социален характер предопределят подходящите мерки, които да бъдат взети спрямо неговия случай. (Чл. 1, ал. 2, 3, чл. 2, ал. 2 ЗСП)

  

             На трето място, за да възникне правото на социални услуги за българските граждани, то трябва след оценка на потребностите им да се констатира, че се нуждаят от подкрепа с цел социално включване и гарантиране на независим живот, т.е. оценката е предпоставка за възникване на правото (юридически факт от хипотезата на оправомощаващата правна норма). Логично и житейски оправдано е да се стигне до извода, че такава оценка може да бъде извършена след като държавен или друг орган, натоварен с предоставянето на социални услуги, или лице, натоварено от него с тази функция, се запознае с конкретния случай непосредствено. Такова е и законовото изискване. Социални услуги се предоставят след индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и въз основа на индивидуален план за подкрепа, разработени от мултидисциплинарен екип, чийто състав и методи на работа се определят с правилника за прилагане на ЗСП. Съгласно определението за „социални услуги”, това са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. Социалната услуга, която следва да бъде предоставена на лицето в криза от социален характер, се определя в индивидуалния план за подкрепа, след като органът, предоставящ услугата приеме, че лицето има право на социална услуга. (Чл. 2, ал. 5, чл. 16, ал. 1, 5 ЗСП)

  

             На четвърто място, социалните услуги се извършват от държавата, общините, български физически лица, регистрирани по Търговския закон (ТЗ), и юридически лица, както и такива лица, възникнали съгласно законодателството на държава-член на Европейския съюз или държава от Европейското икономическо пространство. Кметът на общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности. Обстоятелството, че кметът на общината управлява услугите, не означава, че ги извършва непосредствено, а само че организира предоставянето им (кои физически и юридически лица могат да предоставят определени услуги, къде ще се предоставят тези услуги и т.н.). Затова лицето, което желае да му бъде предоставена социална услуга не следва да се обръща към него, а към органа, компетентен да предостави услугата. Кметът на общината организира разработването на стратегия за развитие на социалните услуги на общинско равнище, която се приема от общинския съвет. Социалните услуги се делят основно на такива, които се предоставят в общността (т.е. целта им е максималната интеграция на лицата, на които биват предоставени, без последните да бъдат откъснати от средата, в която се пребивавали), и на такива, които се предоставят в специализирани институции (лицето е отделено от външната среда поради съображения за неговото благосъстояние, тъй като се предполага, че външната среда може да му навреди). Разнообразието от социални услуги е изключително голямо и позволява да се избере най-адекватната спрямо потребностите на лицата в криза от социален характер. Тук ще спомена само някои от услугите, които са приложими спрямо лицата, чиято ситуация бе описана най-общо в началото на статията: дневен център за пълнолетни лица с увреждания - седмична грижа; дневен център за стари хора; център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания; център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства; център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция; център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с физически увреждания; център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост; център за настаняване от семеен тип за стари хора; център за временно настаняване; кризисен център; преходно жилище; наблюдавано жилище; защитено жилище; приют; социален учебно-професионален център; звено „Майка и бебе";център за обществена подкрепа; център за работа с деца на улицата; приемна грижа; обществени трапезарии. Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане утвърждава методически ръководства и/или указания за работа по предоставяне на социални услуги. (чл. 18, ал. 1 и чл. 18 а ЗСП, чл. 36 и 36б, ал. 1 ППЗСП)

  

             На пето място, от значение е и редът, по който лицата в криза от социален характер, могат да упражнят своите права. Те следва да подадат писмено заявление по настоящия си адрес до: директора на дирекция „Социално подпомагане” - за социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности; кмета на общината - за социалните услуги, които са местни дейности; органа на управление в определени случаи. Към заявлението се прилагат копие от документ за самоличност, а когато са налични и: копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК или медицински протокол от ЛКК; копие от съдебно решение за поставяне под запрещение и т.н. Разбира се, за огромна част от лицата в криза от социален характер би било затруднително да представят каквито и да било документи, а немалко от тях дори няма да могат да попълнят заявлението си (поради неграмотност или физически недостатък примерно). Нито пък ще знаят към кой орган следва да се обърнат. Затова директорът на дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) и кметът на общината предоставят консултация и информация на лицето относно всички видове социални услуги, които може да ползва, включително информация относно профила на услугите и условията за заплащане и освобождаване от такса за ползването им. Разбира се, нито директорът на ДСП, нито кметът извършват тази дейност лично – те оправомощават лица, които я извършат от тяхно име. Затова, когато лице в криза от социален характер потърси помощ, изразяваща се в социална услуга, то следва да се обърне към дирекция „Социално подпомагане” или към общината, за да бъде насочено към лице, което ще го консултира и информира за всички видове социални услуги, които може да ползва. Предоставящото консултацията лице съдейства и при попълването на заявлението за предоставяне на социални услуги. Оправомощеното от директора на ДСП или от кмета на общината лице в 20-дневен срок изготвя социален доклад, който включва изводите от извършената социална оценка на потребностите на лицето в криза от социален характер и предложение за социалните услуги, които са в съответствие с идентифицираните потребности, с желанието и с личния избор на лицето. Лице, пострадало от домашно насилие или жертва на трафик, се настанява незабавно в кризисен център независимо от настоящия му адрес, като дирекция „Социално подпомагане" по местонахождението на центъра предприема действия за подготовка на доклада, посочен в предходното изречение. Когато лицето се придружава от дете и е негов родител или настойник, детето се настанява заедно с него. Настаняването в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип, когато са делегирани от държавата дейности и местни дейности, се извършва със заповед съответно на: директора на дирекция „Социално подпомагане" - за делегираните от държавата дейности; кмета на общината или на оправомощено от него длъжностно лице - за местните дейности. Предоставянето на останалите услуги в общността се извършва с направления, издадени от същите лица. (Чл. 40, ал. 1-3, 6, 7 и 9 и чл. 40а, ал. 1 и 2ППЗСП)

  

             Накратко мога да обобщя горното, отнасяйки го към конкретните житейски ситуации, в които може да се приложи, по следния начин:

             1. Когато се натъкнете на лице, което не може само да се грижи за себе си, проявява поведение, отклоняващо се от общоприетото, или съществува опасност за живота му, не е в състояние да се справи само или с помощта на другиго, и считате, че са необходими незабавни мерки от страна на институциите, то най-вероятно пред Вас е лице в криза от социален характер. Ако на лицето е необходима спешна медицинска помощ или хоспитализация, можете да се обадите на телефон 112, тъй като кризата няма да е от социален, а от медицински характер.

             2. Ако прецените, че сте се натъкнали на лице в криза от социален характер, можете да направите следното: да насочите лицето към най-близката дирекция „Социално подпомагане” като му обясните, че там ще получи консултация как да бъде преодоляна ситуацията, в която се намира; ако за лицето видимо би представлявало затруднение да стигне до най-близката дирекция „Социално подпомагане”, можете да позвъните на телефона ѝ, на телефона на Агенцията за социално подпомагане или на телефон на общината (след като опишете ситуацията би трябвало да бъдете пренасочени към социален работник или друго лице, което е компетентно да разгледа случая). 

             3. Обстоятелството, че лицето в криза от социален характер (просещият, бездомният) не може да стигне до дирекция „Социално подпомагане” не е причина да му бъде отказана помощ. Не може да му бъде отказано съдействие и поради причината, че не се е обърнал към компетентния орган, че не разполага с документи или че не може да попълни само заявлението си за предоставяне на социална помощ или услуга. Във всички тези случаи, за да изпълнят задължението си, съответните органи ще трябва или да изпратят на място социален работник, или да разяснят на лицето в криза от социален характер реда, по който да се сдобие със съответните документи (ако не могат да се сдобият с тях по служебен път), или да му помогнат да попълни заявлението си. 

             4. За да бъдат извършени каквито и да било социални услуги спрямо едно лице обаче е необходимо неговото съгласие. Затова, колкото и да сте се постарали Вие и органите за социално подпомагане, Вашите усилия могат да са безплодни, ако лицето в криза от социален характер не желае да се възползва. Но може да се предположи и че лица, които не искат подслон, лекарства и храна, а само пари, и не желаят да им се помогне по друг начин, не са лица в криза от социален характер, а по-скоро целят да се възползват от Вашата съпричастност.