За професионалната болест

 Какво е „професионална болест”?

             Какви са правата ми като работник или служител във връзка с професионалната болест?

             Тъй като немалък брой граждани разчитат за прехраната си на трудовото си правоотношение, т.е. полагат труд за другиго, то следва да се имат предвид и случаите, когато този труд (или условията, при които бива полаган) е довел до загуба на възможността да се полага самият той – довел е до неработоспособност (пълна или частична). В някои случаи този риск е от внезапното настъпване на някакво увреждащо здравето на работника или служителя събитие, а в други – здравето му бива увредено от постоянното и непрестанно действие на множество фактори, които са част от самия трудов процес. Тъй като работникът или служителят нито притежава средствата за производство, нито определя характера на труда и механизма за неговото осъществяване, нито пък извлича непосредствено и в пълна степен облагите от този труд (такива получава работодателят), то не следва да понесе тежестта от това неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Ето защо законодателят е предвидил изплащането на обезщетение в случаите на „трудова злополука” и „професионална болест”. В настоящото кратко изложение ще се спра на професионалната болест, като ще я разграничавам от трудовата злополука, когато има такава необходимост.

             На първо място, за разлика от трудовата злополука, професионалната болест не е „внезапно” увреждане на здравето. Напротив, професионалната болест е заболяване, което е настъпило в резултат изключително или преимуществено на въздействието на вредните фактори от работната среда или на трудовия процес върху организма. Освен това, трудова злополука може да бъде всяко едно събитие, което внезапно е увредило здравето на работника или служителя през време и във връзка с или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от Кодекса на социалното осигуряване (КСО)), поради което и хипотезите на такива събития не могат да бъдат изчерпателно изброени. Не е такъв случаят с професионалната болест обаче. Тъй като тя е следствие на вредните фактори от работната среда или на трудовия процес, то както тези фактори, така и техните последици (заболяванията) могат да бъдат предварително идентифицирани. Затова и професионалните болести са изчерпателно изброени в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването (чл. 56, ал. 1 КСО). Ако едно заболяване не отговаря едновременно на тези две изисквания (първо, да е причинено изключително или предимно от въздействието на вредните фактори от работната среда или на трудовия процес и, второ, да е включено в посочения по-горе списък), то няма да бъде „професионална болест”. Само по изключение за професионална болест (към която се отнасят и нейното усложнение, и късните ѝ последици, съгласно чл. 56, ал. 3 КСО) може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения (чл. 56, ал. 2 КСО). 

             На второ място, поставя се въпросът за процедурата, по която се установява наличието на професионална болест. За разлика от трудовата злополука, която трябва да бъде декларирана от осигурителя (работодателя) или от предприятието-ползвател (чл. 57, ал. 1 КСО), професионалната болест се установява първоначално от лице с медицинско образование (практикуващ лекар или лекар по дентална медицина), което при съмнение за такава изпраща известие до териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) по постоянен адрес на лицето и до осигурителя с обратна разписка в срок до 5 работни дни от поставяне на клиничната диагноза (чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (Наредбата)). Ако бъдат установени две или повече професионални болести, известия се изпращат за всяка от тях поотделно (чл. 4, ал. 4 от Наредбата). Следователно работникът или служителят трябва да бъде прегледан, да бъде установено заболяване, да бъде диагностицирано като такова от Списъка, който вече беше посочен, или да се установи, че макар и невключено в списъка, то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения (в последния случай очевидно не става дума за преглед). След като НОИ получи известието от лекаря или лекаря по дентална медицина, той (НОИ) извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи (чл. 62, ал. 1 КСО). Осигурителят (работодателят) е длъжен да представи поисканите му документи във връзка с проучванията в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30-дневен срок от поискването им (чл. 62, ал. 2 КСО). Ако териториалното поделение на НОИ счете, че следва да се извърши проучване, ръководителят му издава заповед, която се връчва на заинтересованите лица. Органите на експертизата на работоспособността (териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК), определени със заповед на министъра на здравеопазването, и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК)) издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест (чл. 63, ал. 3 КСО). Ако бъде установена професионална болест, то именно работникът или служителят като осигурено лице е длъжен да уведоми работодателя си като осигурител (или предприятието-ползвател) за нея, когато това е възможно (чл. 67, т. 2 КСО). Очевидно е, че за разлика от трудовата злополука, при професионалната болест активността на осигурителя (работодател най-често) е силно ограничена, което е разбираемо, доколкото последният не разполага със специални медицински познания. 

             На трето място, за всяка професионална болест териториалното поделение на Националния осигурителен институт открива досие, което съдържа: известието за професионална болест (изпратено от практикуващия лекар или лекар по дентална медицина); протокол за проучване на професионална болест; експертното решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и регистрационната карта за призната професионална болест; данните от издадените първични болнични листове и решенията по обжалването им; други документи, свързани със заболяването (чл. 59, ал. 1 КСО). Както пострадалият (осигуреното лице), така и осигурителят имат свободен достъп до досието (т.е. имат право да се запознаят със съдържанието му съгласно чл. 59, ал. 2 КСО).

             На четвърто място, решенията на ТЕЛК или НЕЛК могат да се обжалват от заинтересуваните лица и органи, а при смърт на освидетелстваното лице – от неговите наследници. Жалбата се подава както следва: срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 112, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за здравето). Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) се произнася по жалбите в срок 45 дни от постъпването им след клиничен преглед на лицето и обсъждане на наличните документи (чл. 13, ал. 1 от Наредбата).

             На пето място, когато бъде установена професионална болест по надлежния ред, осигуреният има право на обезщетение, независимо от трудовия и осигурителния му стаж (но трябва да е бил осигурен за този социален риск към момента на настъпването му). Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест е в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 41, ал. 1 КСО). Срокът, за който се изплаща обезщетението е от първия ден на настъпването на неработоспособността (а не от установяването на професионалната болест) до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност (в последния случай се отпуска пенсия) (чл. 42, ал. 1 КСО).