За някои права на пешеходците

 Какви са правата ми, когато като пешеходец бъда изкалян и/или измокрен и/или наранен от преминаващо в близост моторно превозно средство (МПС)?

  

             На много от нас, независимо къде живеем, ни се е случвало преминаващото в непосредствена близост до тротоара МПС да ни измокри или накаля, било защото водачът му не е избегнал някоя локва, някоя дупка, пълна с кал или вода, когато е можел да стори това, било защото макар и да не е можел да я избегне, е управлявал със скорост, която предполага причиняването на вреди на намиращите се в непосредствена близост пешеходци (на спирка, на кръстовище със или без светофарна уредба или просто вървящи по прилежащия тротоар). За пешеходеца да бъде измокрен или изкалян всякога е неприятно изживяване. Следва ли обаче да бъде оставено без последици и пешеходецът просто да преглътне тази несгода, утешавайки се с безсмисленото: „Е, случва се”? Ако и Вие смятате, че отговорът на този въпрос следва да бъде отрицателен, то се надявам настоящата статия да Ви представлява интерес.

  

             На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 121 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП): „Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.” Тук следва да се направят няколко уточнения. 

             Първо, задължението да съобразява скоростта си с посочената пътна обстановка (наличие на вода, кал или дребни камъни) съществува за водача на пътното превозно средство само когато не е в състояние да ги заобиколи безопасно, т.е. когато вследствие на съприкосновението между превозното средство, управлявано от него, и камъните, калта или водата, възниква опасност от изцапване или нараняване на пешеходците. Водачът не може да се позове на съобразяване на скоростта с пътната обстановка, ако за него е била налице по-безопасната за пешеходеца алтернатива – заобикалянето на препятствията на платното за движение. Разбира се, тази алтернатива е налице, когато изборът ѝ не създава опасност за движението.

             Второ, задължението за съобразяване на скоростта включва в себе си и задължение за спиране, когато водачът и при най-ниска скорост може да причини изцапване или нараняване на пешеходците. Това означава, че ако на тротоара, на спирката или на кръстовището има пешеходец, който може да промени местоположението си, така че да не бъде измокрен, изцапан или наранен, водачът е длъжен да спре, за да се придвижи пешеходецът, така че първият да може да премине безопасно покрай последния. 

             Трето, преценката за съобразеност на скоростта при преминаването през вода, кал или дребни камъчета, е на водача на превозното средство, но ако причини вреди на пешеходец, то при евентуален съдебен процес тази преценка вече ще бъде извършена от ръководно-решаващия орган – съда.

             Четвърто, важно е да се отбележи, че въпреки привидната изчерпателност на източниците на опасност от изцапване или нараняване на пешеходците (вода, кал и дребни камъни), то изброяването не е изчерпателно, а само примерно. Задължението за избягване на преминаването през такива източници или за съобразяване на скоростта на превозното средство, когато преминаването през тях е безалтернативно, съществува за водача и когато преминава през всякакви други субстанции, които могат да увредят пешеходеца. Това разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 121 ЗДвП е необходимо, за да се гарантира защитаваният със съдържащата се в тази разпоредба правна норма интерес – този на пешеходеца като по-уязвим участник в движението. Затова ако водачът преминава през дупка, пълна с машинно масло, през участък с едри камъни, дребни стъкълца, метални стружки и т.н., задължението му да съобразява скоростта си с пътната обстановка, за да не причини нараняване или изцапване на пешеходците, остава в сила.

             Пето, ако съдът прецени, че скоростта е била съобразена и не е съществувала друга възможност за водача на превозното средство да премине безопасно, но въпреки това са причинени вреди на пешеходеца, то поведението на водача няма да е било противоправно, поради което няма да е налице и непозволено увреждане. В тези случаи обаче трябва да се извърши преценка дали някое друго лице няма да носи отговорност за непозволеното увреждане. Най-често това ще бъде съответната община, която не е ремонтирала пътя, на който е имало дупка, пълна с вода или кал, или платното за движение, което вследствие на механичното въздействие на преминаващите превозни средства се е разрушило и от него са се отделили малки камъни. Отговорността на общината в този случай ще се реализира на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

  

             На второ място, съгласно разпоредбите на чл. 45 ЗЗД: „(1) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. (2) Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.” За да възникне отговорността на водача за непозволено увреждане, то трябва да са едновременно налице няколко юридически факта (предпоставки).

             Първо, пешеходецът трябва да е претърпял вреди. Тези вреди могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. Имуществените вреди могат да бъдат загуби и пропуснати ползи, а неимуществените – болки и страдания. Загуба биха били сторените от пешеходеца разходи за лечение, за закупуване на нов костюм, когато изцапаният не е могъл да бъде почистен, за нови обувки в същата хипотеза и т.н. Пропуснатите ползи могат да се изразяват в намалено му възнаграждение вследствие на закъснението да отиде навреме на работа, тъй като му се е наложило да се прибере, за да се преоблече. Болките и страданията могат да се дължат на дискомфорта пешеходецът цял ден да зъзне от студ поради мокрите си одежди, да се притеснява от външния вид или миризмата на изцапаните си дрехи и/или обувки. Вредите при евентуален съдебен процес подлежат на доказване именно от пешеходеца (вид на вредите и размер), като това най-често става със свидетелски показания в случаите на претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, и с писмени доказателства, когато се търси обезщетение за имуществени такива (разписка за плащане от болницата или поликлиниката, фискален бон за закупени дрехи, бележка от химическото чистене, че петното не може да бъде отстранено от представените дрехи). 

             Второ, необходимо е да е налице поведение от страна на водача на превозното средство, изразяващо се в действие – преминаване през пътен участък, в който съществува опасност от причиняване на изцапване или нараняване на пешеходеца.

             Трето, това поведение трябва да е противоправно, т.е. при преминаването си през този участък, когато това преминаване е било безалтернативно, водачът да не е съобразил скоростта си с пътната обстановка, вследствие на което да е нарушил задължението си, произтичащо от нормата, съдържаща се в чл. 121 ЗДвП.

             Четвърто, трябва да е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача и увреждането на пешеходеца, т.е. вследствие на преминаването с несъобразена скорост през пътния участък, на който е имало някакво препятствие (кал, вода, мръсотия, камъни, стъкла и т.н.), водачът да е причинил изцапване или нараняване на пешеходеца.

             Пето, поведението на водача трябва да е виновно. Чл. 45, ал. 2 ЗЗД въвежда презумпция за вина на лицето, причинило другиму вреди. В тежест на водача на превозното средство е, следователно, да докаже, че е проявил дължимата грижа, че не е имал друга възможност освен да премине през участъка от платното за движение, създаващ опасност за пешеходците, но и че е управлявал със съобразена скорост. Ако докаже, че е сторил всичко по силите си, за да предпази пешеходеца от нараняване или изцапване, проявил е дължимата грижа без да застрашава безопасността на движението, то няма да е налице вина в нито една от нейните форми (умисъл или непредпазливост), поради което и няма да възникне отговорност за непозволено увреждане. Както гласи чл. 11, ал. 3 от Наказателния кодекс: „Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.” В гражданското право задължението и възможността за предвиждане на вредоносния резултат се обозначават с израза „дължима грижа” или „грижа на добрия стопанин”. При управление със съобразена скорост, не може да се предполага, че водачът е бил длъжен да предвиди вредоносния резултат, нито пък че е могъл да стори това в конкретния случай (абстрактните възможности не се предмет на изследване в конкретното дело), поради което няма да носи отговорност за непозволено увреждане.

  

             На трето място, възниква въпросът кой е водачът и как да се ангажира отговорността му, ако не е спрял, а просто е продължил по пътя си с превозното средство, което управлява, след като е причинил увреждане на пешеходеца. За съжаление в нашата действителност не са малко водачите, които дори за едно „извинете” няма да спрат, но това по никакъв начин не препятства пешеходеца да търси обезщетение. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП: „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.” За всяко моторно превозно средство се сключва застраховка „Гражданска отговорност”. Разпоредбата на чл. 439, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) гласи: „С договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят: 1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.” За индивидуализацията на моторното превозно средство, с което са Ви били причинени вреди като пешеходец, достатъчно е да запишете (или запомните) регистрационния номер на превозното средство, след което да извършите проверка в електронната страница на „Гаранционен фонд” (http://eisoukr.guaranteefund.org/), за да установите кое е застрахователното дружество, което е застраховало гражданската отговорност за вреди, причинени от това моторно превозно средство. Следващите стъпки, които трябва да предприемете, са предвидени в КЗ.

             Първо, трябва да отправите писмена застрахователна претенция до застрахователя, в която да предоставите пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя (чл. 380, ал. 1 КЗ). В застрахователната претенция трябва да опишете обстоятелствата, от които произтича увреждането Ви, както и да посочите размера на претенцията си (паричната сума, която желаете да Ви бъде изплатена). 

             Второ, когато застрахователят не уважи претенцията Ви или я уважи частично, можете да предявите пряк иск срещу него (чл. 432, ал. 1 КЗ). При предявяването на този иск трябва да имате предвид следното: искът Ви е допустим само ако преди това сте отправили писмена застрахователна претенция до застрахователя; претенцията Ви не трябва да е била уважена изцяло; в исковото производство ще трябва да докажете всички елементи на непозволеното увреждане освен вината на водача. С оглед успешното доказване в този процес, препоръчително е още към момента на настъпването на увреждането да си набавите свидетели, ако това е възможно (поискайте телефонния номер на друг пешеходец, който и видял случилото се и по възможност регистрационния номер на моторното превозно средство; изпратете съобщение на Пътна полиция (по-известна като КАТ – „контрол на автомобилния транспорт”) с описание на случая и на моторното превозно средство, за да получите съдействие, което може да се изразява и в запис от близка камера за контрол на движението). С прекия иск срещу застрахователя избягвате опасността да предявите иск срещу ненадлежен ответник, както и трудностите по издирването на лицето, което Ви е увредило.

Комментариев нет:

Отправить комментарий