За договора за потребителски кредит (неравноправни клаузи)

 Какво да правя, ако съм сключил/а договор за потребителски кредит и сега не мога да върна кредита, тъй като кредиторът търси от мен огромна сума?

             Какво е годишен процент на разходите?

             Мога ли да се защитя след като съм се съгласил, че няма да оспорвам договорните клаузи с подписването на договора?

  

             След като в предходна статия разгледах въпроса относно задължението на кредитора да предостави определена преддоговорна информация преди сключването на договора за потребителски кредит (а в същата статия и разясних каква е правната същност на договора за потребителски кредит), то в настоящото кратко изложение ще се спра на етапа след като договорът вече е сключен и потребителят е разбрал, че клаузите на договора не са в негов интерес или че не може да ги изпълнява. В някои случаи законодателят, отчитайки, че потребителят е по-слабата икономически страна и не е професионалист, който по занятие предлага такива кредити за разлика от кредитора, предоставя допълнителна защита на кредитополучателя. Това е защита, от една страна, от кредитора, който може да се възползва от неопитността и нуждата от пари на потребителя, а, от друга страна, е защита и от собствената уязвимост на потребителя дори и без да е налице незаконосъобразна практика от страна на кредитора. Именно върху защитата срещу някои клаузи в договора за потребителски кредит ще се фокусирам в настоящата статия. В края ѝ съм дал в съкратен вид отговорите на поставените по-горе въпроси.

  

             На първо място, ще уточня какво е годишен процент на разходите (ГПР). Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налага се да се направят няколко уточнения. 

             Първо, ГПР трябва да бъде изрично посочен, както в преддоговорната информация, така също и в самия договор за потребителски кредит, като не е достатъчно посочването само на общия му размер, тъй като потребителят не би могъл да прецени какви претендирани от кредитора вземания са включени в ГПР. Необходимо е да са посочени и вземанията, влизащи в ГПР, както по вид, така и по размер. Примерно ГПР е в размер на 30% годишно от общия размер на предоставения кредит, от които 20% за лихви и 10% комисиона за кредитора. Ако на потребителя не са предоставени данни за съдържанието на ГПР, то той не просто трудно би могъл да се защити от претенцията на кредитора, но и не би могъл да прецени дали последната е основателна или не.

             Второ, Законът за потребителския кредит (ЗПК) изрично изключва някои разходи от ГПР. Не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като неустойки, обезщетения, наказателни лихви и др. Това е разбираемо, тъй като ГПР се отнася само до дължимото по договора при неговото изпълнение, т.е. те са част от дължимата от потребителя сума при нормално протичане на облигационното правоотношение. Освен това те целят покриване на разноските по администриране на самия кредит, а не санкциониране на потребителя за договорно неизпълнение. Не са включени също така и разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит. Тук следва да се отбележи, че данъкът върху добавената стойност (ДДС) е част от покупната цена на стоката или услугата, поради което за него изключението не важи. Също така ако стоката и услугата бъдат закупени едновременно и кредитът ги обхваща съвкупно, отново няма да се приложи изключението. Примерно, когато потребителят си купи хладилник (стока) и следва да си плати за доставка на стоката (услуга) на продавача, който предлага тази услуга. Не се включват в ГПР и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително (т.е. ако задължението не произтича от нормативен акт) и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Иначе казано, ако на потребителя е открита сметка, или му е предоставен платежен инструмент, които не са задължителни по силата на нормативен акт, и в договора за потребителски кредит са описани разходите за тази сметка или платежен инструмент, то те не се включват в ГПР.

             Трето, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузите в договора, които установяват размер на ГПР, по-висок от максимума, посочен в предходното изречение, са нищожни в частта за остатъка над максимума и полученото от кредитора над този максимум подлежи на връщане на потребителя или на прихващане със следващото му задължение за плащане. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, този размер е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари (за първото полугодие на съответната година), съответно от 1 юли (за второто полугодие на съответната година), на текущата година плюс 10 процентни пункта. Т.е. ако основният лихвен процент на БНБ е 2 %, ГПР не може да надхвърля 60% (тъй като ще получим 5 Х (2+10) = 5 Х 12 = 60) от общия размер на предоставения кредит (сумата, която потребителят получава). (Чл. 19 ЗПК и чл. 1, ал. 1 и 3 от Постановление № 426 на МС)

  

             На второ място, не поражда правно действие отказът на потребителя от правата му по ЗПК. Тези права не могат да бъдат и ограничавани, включително и със съгласието на потребителя. Тези правни норми са императивни, тъй като целят предоставяне на защита на по-слабата икономически страна, за която законодателят счита, че поради липсата на опитност и поради нуждата от парични средства, не би била в състояние да извърши преценка дали и доколко свободата на договаряне е в неин интерес. Затова клаузи в договора, с които потребителят изрично или мълчаливо се съгласява предоставените му по ЗПК права да бъдат ограничени или дерогирани, не пораждат правни последици. Така например ако е уговорено задължение за потребителя, което накърнява негово право по ЗПК, очевидно ще сме изправени пред ограничаване или дерогиране на последното, макар и това да не е изрично посочено в договора за потребителски кредит. Такова задължение би било нищожно. (Чл. 20, ал. 1 и 2 ЗПК)

  

             На трето място, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Тук основно ще става дума за случаите, в които не се накърняват непосредствено правата на потребителя, а посредством някаква клауза (обикновено са повече от една и чрез съвместното си действие предизвикват противоправен резултат) се постига такова накърняване. Примерно ГПР в максималния допустим размер (в горния пример беше 60%) и клауза в договора, съдържаща условието, че в случай на предсрочно погасяване в ГПР се включва и още един разход – обработка на документи за предсрочно прекратяване на договора в размер на 2%. (Чл. 21, ал. 1 ЗПК)

  

             На четвърто място, нищожна е и всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година (примерно на потребителя му остават още две години и сума от 1000 лв. – в този случай обезщетението на кредитора не може да надхвърля 10 лв.). Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит (примерно на потребителя му остават три месеца и сума от 1000 лв. – в този случай обезщетението на кредитора не може да надхвърля 5 лв.).

  

             На пето място, ЗПК изчерпателно изброява случаите, в които целият договор за потребителски кредит ще бъде недействителен. Още тук правя уточнението, че към тези случаи се прилагат субсидиарно основанията за нищожност и унищожаемост по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). ЗЗД намира приложение и по отношение на отделните клаузи на договора. Но сега ще разгледам специалните основания за недействителност по ЗПК. 

             Първо, недействителен е договорът за потребителски кредит, който не е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, или не е ясен и разбираем, или макар и да е сключен в писмена форма и да е ясен и разбираем, не всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, или не е в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (изготвянето на двата екземпляра следва да е посочено в договора). (Чл. 22 и чл. 10, ал. 1 ЗПК)

             Второ, недействителен е и договорът за потребителски кредит, когато в него не е посочено някое от следните обстоятелства: общият размер на кредита и условията за усвояването му;стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент; годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите;условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване. Още тук правя разяснението, че потребителят може да се откаже едностранно, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, от договора за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит илидатата, на която потребителят получи условията на договора (при сключването му от разстояние). Това право потребителят упражнява като изпрати уведомление на хартиен или друг траен носител до кредитора в посочения 14-дневен срок. При упражняване на правото си на отказ потребителят връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Кредиторът има право на обезщетение само за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване. Договорът за потребителски кредит е недействителен и ако към него не са приложени общите условия, подписани на всяка страница от потребителя. (Чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2

             Трето, когато кредитът е предоставен под формата на овърдрафт, договорът би бил недействителен, ако в него не е посочено някое от следните обстоятелства: общият размер на кредита и условията за усвояването му; лихвеният процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по предходното изречение се предоставя за всички приложими лихвени проценти;ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. (Чл. 22, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК)

             Четвърто, договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за нищожен на всяко от основанията, предвидени в чл. 26 ЗЗД, както и да бъде унищожен от съда на основание грешка (чл. 28 ЗЗД), измама (чл. 29 ЗЗД), заплашване (чл. 30 ЗЗД), или ако е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия (чл. 33 ЗЗД). Що се отнася до неустоечната клауза, то тя може да бъде нищожна поради прекомерност, която да доведе до противоречие с добрите нрави (т.е. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД). За неуредените въпроси относно неравноправните клаузи ЗПК препраща към чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), но поради ограничения обем на статията няма да се спирам на тях. (Чл. 24 ЗПК)

  

             На пето място, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, без значение на какво основание (включително и на някое от основанията по ЗЗД), потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. (Чл. 23 ЗПК)

  

             Накратко мога да обобщя горното, отнасяйки го към конкретните житейски ситуации, в които може да се приложи, по следния начин:

             1. Ако сте сключили договор за потребителски кредит и считате, че не можете да го изпълните, тъй като някои от клаузите му Ви възлагат прекомерни задължения, трябва да помислите дали тези клаузи не са нищожни.

             2. Ако в годишния процент на разходите (ГПР) са включени и разходи, които законодателят изрично е изключил, то не дължите тяхното заплащане. Също така, ако общият размер на ГПР надхвърля петкратния размер на основния лихвен процент на БНБ за съответното полугодие, заедно с десет процентни пункта, то дължите само размера до този максимум.

             3. Ако в договора се съдържа клауза, с която пряко или непряко се ограничават или изключват Ваши права по Закона за потребителския кредит, включително и ако Вие сте направили отказ от права, тази клауза не поражда правно действие – тя е нищожна.

             4. При предсрочно погасяване на кредита от Ваша страна кредиторът има право на обезщетение в размер на не повече от 1% от погасената сума, ако срокът, който остава за погасяване на кредита Ви е над една година, и на не повече от 0,5%, ако срокът е под една година.

             5. В случай че договорът Ви за кредит страда от някой от изчерпателно посочените в изложението пороци (трябва да проверявате за всеки един поотделно), то той ще бъде изцяло недействителен (дори порокът да засяга само някоя клауза). Договорът може да бъде недействителен и на всяко от основанията за нищожност и унищожаемост по Закона за задълженията и договорите, а по отношение на неравноправните клаузи субсидиарно ще се прилагат и чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите.

             6. Когато договорът Ви за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, дължите само чистата стойност на кредита, но не дължите лихви и други разходи.

Комментариев нет:

Отправить комментарий