Добре дошли в блога на адвокат Владислав Дацов

В този блог съм публикувал някои от статиите, които съм писал през годините по наболели въпроси на юридическата практика.

За договора за лизинг на търговско предприятие

 Какво представлява договорът за лизинг на търговско предприятие?

             Какво трябва да знам във връзка с него?

             Договорът за лизинг на търговско предприятие не е много разпространен у нас, а мнозина дори не са чували за него. Същевременно този договор е полезен инструмент за задоволяването на интересите на две категории лица. От една страна, търговецът (лизингодател), който предоставя своето предприятие за ползване на друг търговец (лизингополучател), може да получава доход от предприятието, което е създал, без да полага усилия. От друга страна, лизингополучателят има възможността, ако няма свое предприятие или дори бизнес проект, да направи първите си стъпки в даден бранш посредством вече развито от другиго предприятие и да прецени дали желае да извършва търговска дейност в тази област или не. Освен това, управлявайки вече работещо предприятие, навлизащият на съответния пазар на стоки и/или услуги търговец (лизингополучателят) може да придобие опит при поемането на по-малък риск. И двете страни по договора могат да спечелят от него, но трябва да бъдат внимателни при сключването му. Настоящата статия ще се фокусира върху някои аспекти, които е добре да бъдат взети предвид при сключването на договора за лизинг на търговско предприятие.

             На първо място, трябва да си изясним съдържанието на понятието „търговско предприятие”, тъй като това е предметът на договора. Съгласно дефиницията, съдържаща се в чл. 15, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Трябва да бъдат направени няколко уточнения. 

             Първо, в търговското предприятие могат да бъдат включени само такива права, задължения и фактически отношения, които са насочени към осъществяването на точно определена стопанска (търговска по-скоро) дейност. Един търговец може да има и няколко предприятия, ако извършва няколко вида търговски дейности. Примерно търговецът (без значение дали е търговско дружество или физическо лице) може да има автомивка и салон за красота – това са две обособени предприятия, в които правата, задълженията и фактическите отношения, влизащи във всяко от тях, могат ясно да се разграничат като отнасящи се до осъществяването на определена търговска дейност. В случаите, в които разграничението е трудно да се направи (примерно предприятията на търговеца са автомивка и автосервиз), то в самия договор трябва да се посочи към кое предприятие принадлежат правата, задълженията и фактическите отношения, относно които може да възникне съмнение. Когато някое право, задължение или фактическо отношение принадлежи към две или повече предприятия на един и същи търговец, който сключва договора като лизингодател, то в договора изрично трябва да бъде посочено как се разпределят между предприятията (може само в едното да останат общите и за двете предприятия права, но може и да се уговори да се разпредели ползването им във времето, в пространството или по друг начин), за да бъдат предотвратени бъдещи правни спорове.

             Второ, както правата, така и задълженията могат да бъдат от всякакво естество. Могат да бъдат вещни права, могат да бъдат облигационни, могат да бъдат права на индустриалната или на интелектуалната собственост и т.н. За прехвърлянето на някои от тези права и задължения законът предвижда форма за действителност, а за други – не. От значение е не само кои права и задължения влизат в състава на търговското предприятие, но и как се отнасят към цялостната му дейност. Примерно в търговското предприятие влизат правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение с определен служител на търговеца-лизингодател. Само това обстоятелство обаче не ни дава достатъчно информация относно значимостта на това правоотношение за предприятието. Този служител може да е изключителен специалист, може обаче и да не е и замяната му с друг да не доведе до неблагоприятни резултати за предприятието. В договора за лизинг на търговско предприятие е добре да се посочат онези права и задължения, които лизингополучателят не може да прехвърля другиму, т.е. не бива да напускат предприятието и не бива да бъдат изменяни. В случая преценката е на лизингодателя, тъй като именно той е разработил предприятието и най-добре го познава. Всякакви ограничения на дейността на лизингополучателя трябва да бъдат изрично и изчерпателно формулирани в договора за лизинг. По изключение могат да бъдат определени и с родовите белези на даден тип правоотношения. Примерно лизингополучателят няма право да прекратява, изменя или учредява трудови правоотношения за срока на договора.

             Трето, в състава на търговското предприятие влизат и фактически отношения. Това не са права, изрично закрепени в правна норма, но поради значимостта им за търговската дейност получават изрична правна защита в някои случаи (разбира се, изрично предвидени в правна норма). Такива фактически отношения, от значение за търговската дейност, са клиентелата, производственият опит (know how), контактите с търговски партньори, съгласувани или не търговски практики и др. Лизингодателят трябва да предостави и фактическите отношения на лизингополучателя. В българското законодателство не се съдържа изрична уредба на предоставянето на информация за успешното осъществяване на фактическите отношения, влизащи в състава на търговското предприятие, което е оправдано, тъй като те са най-разнообразни. Добре е обаче в договора за лизинг да бъдат посочени тези фактически отношения, както и начинът, по който ще бъдат предоставени на лизингополучателя. Примерно на електронен носител ще му бъде представен списък на клиентите и търговските партньори с обозначаване на броя и вида сключени сделки с всекиго от тях, предмета на всяка сделка, стойността и датата на сключване, както и дали сделката е сключена (или още се водят преговори за сключването ѝ), дали изпълнението по нея е започнало, дали е приключило и т.н. Производственият опит може да бъде предоставен и устно. Примерно лизингодателят се задължава да осигурява консултации на лизингополучателя в определено време от денонощието на посочен в договора телефон, или пък поема задължението да проведе въвеждащо обучение на лизингополучателя в определени дни и часове, което ще се проведе в помещенията на един от двамата. В това обучение могат да бъдат включени и търговските практики. Производственият опит и търговските практики могат да бъдат формулирани и предоставени и на хартиен или електронен носител. Във връзка с тях обаче следва да се има предвид, че в договора за лизинг трябва да бъдат предвидени много детайлизирани правила относно тяхната защита (защото, както вече посочих, те не са права). Примерно забрана за довеждането им до знанието на трети лица по време на срока на договора и определен период след това, забрана за извършване на конкурентна дейност със същите клиенти, партньори или при използване на същия производствен опит определен срок след прекратяването на договора и т.н. Клиентелата, която лизингополучателят е създал обаче, както и подобренията в производствения опит, разширяването на кръга на търговските партньори и т.н. все са придобивки за лизингодателя, тъй като стават част от неговото предприятие. За тези случаи, както впрочем и за увеличението на имуществото на предприятието, е необходимо да бъде предвидена изрична уредба в договора за лизинг. Може да се предвиди за новите фактически отношения да не важат забраните, споменати по-горе. Може да се предвиди и че лизингодателят ще дължи възнаграждение на лизингополучателя, равно на или част от увеличената стойност на предприятието. Тъй като спецификата на всеки конкретен случай ще предопределя и съдържанието на тези клаузи, касаещи отношенията между страните по договора след изтичането на срока, за който е сключен, то тук само маркирам въпросите, които е добре да се вземат предвид от всяка от страните.

             На второ място, нека да разгледаме и самия договор за лизинг на търговско предприятие. По аналогия с чл. 342, ал. 1 ТЗ (обоснована от правилото, съдържащо се в чл. 347, ал. 1 ТЗ) можем да определим договора за лизинг на търговско предприятие като договор, по силата на който лизингодателят се задължава да предостави за ползване търговското си предприятие срещу възнаграждение. Очевидно е, че както лизингодателят, който е извършвал търговската си дейност посредством своето предприятие, така и лизингополучателят, който ще я осъществява чрез същото това предприятие, трябва да са търговци. Чл. 342, ал. 3 ТЗ предвижда възможността да се придобие вещта (а в случая при прилагане по аналогия – търговското предприятие) по време на договора или след изтичането на срока му. Това право на лизингополучателя обаче трябва да бъде изрично предвидено в договора, както и условията, при които може да бъде упражнено. Примерно може в договора да се предвиди, че лизингополучателят придобива търговското предприятие, ако в тримесечен срок преди изтичането на срока на договора отправи писмено заявление до лизингодателя и преведе по банкова сметка на последния някаква сума. Може и да се предвиди след изтичането на срока на договора лизингополучателят да придобие предприятието, ако не е отправил изявление до лизингодателя в обратен смисъл, т.е. че не желае да придобие предприятието. Придобиването на търговското предприятие може да бъде поставено и под отлагателно условие, което страните да уговорят, че ще породи действие за в бъдеще (за да не се приложи чл. 25, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите). Примерно страните могат да уговорят, че лизингополучателят придобива търговското предприятие, ако и когато месечният приход от последното надхвърли определена сума или спадне под определена сума. Ако обаче друго не е уговорено, то след изтичането на срока на договора за лизинг на търговско предприятие лизингополучателят ще трябва да предаде предприятието на лизингодателя, но не във вида, в който го е получил, а във вида, в който се намира към датата на изтичане на срока. 

             На трето място, търговското предприятие е динамична съвкупност, поради което страните трябва предварително да уговорят в какви граници лизингополучателят може да се разпорежда с вещните права, включени в него, както и какви са правата му по отношение на останалите правоотношения. Вярно е, че с договора за оперативен лизинг се прехвърля само ползването на вещта, но при договора за търговско предприятие това не е така. Ако не е уговорено друго, то с него се прехвърля и собствеността върху всички движими вещи, които се унищожават при обикновената си употреба (бои, моторни масла, храни, напитки и т.н.) и не се дължи връщането им при изтичането на срока на договора. Не се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, тъй като с тях би се прехвърлило и самото търговско предприятие, а по силата на този договор само временно се предоставя възможност на лизингополучателя да ползва това предприятие. Също така на лизингополучателя е позволено да извършва всички действия по управление на предприятието, които може да извършва лизингодателят, а също така и някои действия на разпореждане с права, влизащи в състава на предприятието, доколкото това е необходимо за успешното му функциониране. Това е логично, тъй като въз основа на управленските си решения лизингополучателят евентуално ще извлича печалба, което е и неговият стопански интерес от сключването на договора. Ако за лизингодателя е важно налагането на някое ограничение върху управленските правомощия на лизингополучателя (или върху разпоредителните сделки, които може да извършва), то трябва да бъде включено в договора. Разбира се, необходимо е и съгласието на лизингополучателя.

             На четвърто място, договорът за лизинг на търговско предприятие може да бъде съчетан и с лицензионен договор в случаите, в които в предприятието на лизингодателя влиза и право върху индустриална собственост: право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема. В тези случаи лизингодателят е и лицензодател, а лизингополучателят - лицензополучател. Не е необходимо изготвянето на допълнителен договор, а може в раздел на договора за лизинг на търговското предприятие да бъдат уредени и лицензионните отношения между страните. Въз основа на тези клаузи, уреждащи лицензионните отношения, договорът за лизинг може да бъде вписан в регистъра на Патентното ведомство по чл. 590 ТЗ, след което договорът в частта му, отнасяща се до лицензионните правоотношения, може да бъде противопоставен на трети лица. Всички правила относно договора за лицензия ще се прилагат и тук, включително и задълженията на лицензополучателя да пази в тайна сведенията за непатентовано изобретение, полезен модел или производствен опит, върху които му е отстъпено право на ползване (чл. 593 ТЗ) и задължението му да осигурява качеството на стоката, което съответства на марката и е станало известно на потребителите преди сключването на договора (чл. 594, ал. 1 ТЗ). Съгласно чл. 587, ал. 2 ТЗ лицензионният договор се сключва в писмена форма. Формата е за действителност. Тъй като договорът за лизинг на търговско предприятие е препоръчително да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно, то и тази форма ще бъде спазена.

             На пето място, в чл. 15, ал. 1 ТЗ е предвидено, че прехвърлянето на търговското предприятие става чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Разумно е тази форма да бъде спазена и при сключване на договор за лизинг на предприятието, макар че няма изрично законово изискване (т.е. не е предвидена форма за действителност). Това е най-тежката форма след нотариалния акт и позволява по-доброто гарантиране на интересите и на двете страни по правоотношението. Тъй като с договора за лизинг на търговско предприятие лизингодателят предоставя цялостното упражняване на определена търговска дейност на лизингополучателя, то се стига временно до сходен резултат с този, до който би се стигнало при прехвърлянето на предприятието. А ако в договора за лизинг е включена и клауза, позволяваща придобиването на предприятието от лизингополучателя, то тогава вече на основание чл. 15, ал. 1 ТЗ писмената форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, е вече форма за действителност. 

Коментари

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *