Добре дошли в блога на адвокат Владислав Дацов

В този блог съм публикувал някои от статиите, които съм писал през годините по наболели въпроси на юридическата практика.

За задължителната застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз

 Какви са правата ми, когато като пътник в средство за обществен превоз бъда увреден вследствие на злополука?

             Може би сте виждали залепени уведомления в средствата за обществен превоз (ако ползвате такива, разбира се), посочващи застрахователя, с който дружеството, предоставящо услугата по превоз на пътници, е сключило договор за застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз. Това е една от задължителните застраховки, предвидени в Кодекса за застраховането (КЗ), поради което като пътник можете да сте доста сигурни, че такава е сключена и за превозното средство, в което се возите. В настоящата статия ще посоча правата на пътниците, които възникват в случай на злополука в средство за обществен превоз, и произтичат от сключения договор за застраховка, който вече споменах.  

             На първо място, трябва да изясним какво представлява „средство за обществен превоз”. Съгласно изчерпателното изброяване в чл. 471, ал. 2 КЗ това са всички видове релсови превозни средства (трамваи, метро, влакове), тролейбуси и автобуси (без значение е броят на местата в тях), всички видове летателни апарати (с които може да се осъществява превоз на пътници, разбира се), всички видове плавателни съдове, въжени линии и влекове (тук се включват и лифтовете), таксиметровите автомобили. Извън изброените превозни средства, други не могат да бъдат квалифицирани като „средства за обществен превоз”. Така например автомобилите, които не са таксиметрови, не попадат в кръга на средствата за обществен превоз. 

             На второ място, задълженото лице за сключването на тази задължителна застраховка е превозвачът, който извършва обществен превоз на пътници, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България. Не е трудно да установите дали началната и крайната точка на пътуването Ви се намират на територията на Република България, но как да установите дали превозвачът Ви извършва обществен превоз на пътници? Съгласно чл. 571, ал. 1, т. 6 КЗ Гаранционният фонд изгражда и поддържа Информационен център, в който води електронни регистри на превозвачите, получили разрешение да извършват обществен превоз на пътници или товари. Затова проверката в електронния регистър е най-сигурният начин да разберете дали превозвачът Ви е получил разрешение да извършва обществен превоз на пътници.

             На трето място, трябва да си изясним и какво е съдържанието на понятието „злополука”. Съгласно чл. 459, ал. 2 КЗ: „Злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до доказване на противното.” Само когато увреждането на здравето на пътника е предизвикано от непредвидено и внезапно въздействие от външен произход, което не е предизвикано умишлено от пътника, последният може да търси обезщетение от застрахователя. В противен случай не е налице застрахователно събитие, което да попада в обхвата на застрахователното покритие на тази застраховка (няма да сме изправени пред „злополука”).

             На четвърто място, обектът на застраховане по задължителната застраховка „Злополука” на пътниците са здравето, животът и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз (чл. 472, ал. 1 КЗ). Това означава, че не са обект на застраховане движимите вещи на пътниците, поради което ако вследствие на злополука бъде повредена или унищожена такава вещ (чанта, лаптоп, книга, очила и т.н.), то пътникът, чиято вещ е била обект на негативно въздействие, не може да търси обезщетение от застрахователя. Разбира се, обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в накърняване на някакво имуществено право на пътника, могат да бъдат търсени по общия исков ред от лицето, което е причинило злополуката, ако има такова. Трябва също така да се има предвид, че застрахователят не отговаря за всяко увреждане на здравето на пътника, а само в случаите, в които злополуката е довела до смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник (чл. 474, ал. 1 КЗ). При настъпване на злополука застрахованият пътник (лично или чрез законния си представител) или неговите наследници (когато той е починал) имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума или съответната част от нея (обезщетение за причинените на пътника или на неговите наследници вреди вследствие на злополуката).

             На пето място, може би сте чували, че „билетът е Вашата застраховка”. Това твърдение всъщност е невярно. За да придобиете качеството „пътник”, не е необходимо да имате карта за еднократно или за многократно пътуване. Може да бъдете и „нередовен” пътник. Качеството „пътник” почива на чисто фактическото състояние, касаещо Вашето местоположение по време на злополуката. „Пътници” са лицата, намиращи се в превозни средства или в непосредствена близост до тях преди качването и след слизането (чл. 472, ал. 2 КЗ). Важно е да се отбележи, че водачите на превозните средства и обслужващият персонал не са пътници, поради което и са изключени от кръга на лицата, чиито здраве, живот и телесна неприкосновеност биват застраховани със застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз (чл. 472, ал. 3 КЗ).

             На шесто място, териториалният обхват на застраховката е територията на Република България, т.е. застрахователното събитие трябва да е настъпило на тази територия, за да може увреденият пътник (или наследниците му) да търси обезщетение от застрахователя (чл. 473, ал. 1 КЗ). Във връзка с надписите в някои превозни средства, гласящи „Светофарите не са спирки!”, трябва да се отбележи, че те имат и значение за застраховката, предмет на настоящата статия. Качването и слизането на пътниците по време на движение на превозното средство или извън определените за тази цел места прекратява действието на застраховката, освен ако напускането на превозното средство в движение е предизвикано от непосредствена опасност за живота или здравето на пътника (чл. 473, ал. 2 КЗ). С други думи, ако опитате да слезете от превозното средство или да се качите на него преди то да е приведено в пълен покой от водача, вследствие на което увредите здравето си, то Вие няма да можете да получите обезщетение по тази застраховка. Същото се отнася и при увреждане на здравето Ви вследствие на злополука, когато сте направили опит за качване или слизане от превозното средство не на регламентираното за целта място (спирка) – примерно опитали сте се да слезете на светофар. Единствено ако сте напуснали превозното средство в движение поради възникването на непосредствена опасност за живота или здравето си, можете да търсите обезщетение по тази застраховка (примерно вследствие на пожар на превозното средство, въоръжено нападение и т.н.). Когато пътувате с летателен апарат или плавателен съд за обществен превоз и извънредни причини наложат отклоняването на превозното Ви средство от маршрута му, застраховката има действие за времето на това отклонение (чл. 473, ал. 3 КЗ).

             На седмо място, следва да имате предвид, че някои събития, макар и да отговарят на определението за „злополука”, дадено по-горе, са изрично изключени от законодателя като застрахователни събития. Такива са: война, размирици или действия, имащи военен характер, бунтове, граждански вълнения и други; терористичен акт освен в случаите, когато покритието на риска е изрично договорено със застрахователя; опит за извършване или извършване на престъпление от общ характер от пътника (но това не се отнася за случаите, при които престъплението (или опитът за такова) е извършено срещу него); опит за самоубийство или самоубийство на пътника; заболяване от каквото и да е естество на пътника, включително епилептични припадъци или припадъци от други заболявания, кръвоизливи, парализи, стомашно-чревни инфекции, хранителни отравяния и други, освен в случаите, когато вследствие на застрахователно събитие се породят болестни състояния и те причинят смърт или телесно увреждане (т.е. болестното състояние не трябва да е съществувало преди настъпването на злополуката); преждевременно раждане или аборт на пътника, освен ако те са предизвикани от настъпилата злополука; температурни влияния (простуда, измръзване, слънчев или топлинен удар), операции, облъчване, инжекции и други лечебни действия на пътника, доколкото те не са следствие от настъпила злополука; алкохолни отравяния и пряко причинени от тях увреждания, употреба на наркотични вещества или техни аналози от пътника; земетресение или атомни и ядрени експлозии, радиоактивни продукти и замърсявания от тях, радиационно (йонизиращо) лъчение (чл. 475 КЗ). При настъпването на някое от тези събития, вследствие на което са причинени смърт или трайна неработоспособност на пътника, застрахователят не изплаща застрахователна сума нито на пострадалото лице, нито на неговите наследници.

             На осмо място, минималната застрахователна сума по застраховката за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лв. (чл. 476 КЗ). Правя и следното уточнение: ако един и същ пътник бъде увреден вследствие на две злополуки, макар и в рамките на едно и също пътуване, то застрахователят ще дължи застрахователно обезщетение за всяка от тях, т.е. минимумът общо ще бъде 100 000 лв. Примерно пътникът се вози в автобус. В автобуса се блъска лека кола и пътникът си чупи носа, ръката и получава мозъчно сътресение. Докато пътникът слиза от средството за обществен превоз (автобуса), се откача кабел от съседен на спирката електропровод, и удря пътника като дрехите на последния се запалват и той получава изгаряния на цялото тяло. Налице са две застрахователни събития, за всяко от които пътникът може да търси обезщетение, ако е причинена трайна неработоспособност, като минимумът по чл. 476 КЗ се отнася до всяка от двете злополуки.

             На последно място, полезно е да се знае, че не се допуска принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по застраховка „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз (чл. 381, ал. 1 КЗ).

             Ако от гореизложеното установите, че имате право на застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, то можете да отправите застрахователната си претенция към застрахователя. 

Коментари

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *