„Недекларирани, внесени отвън, стоки се заплащат”

 Това гласи уведомление, поставено на не особено видно място на входа на магазин (търговски обект), част от голяма търговска верига в столицата. И това далеч не е единственият търговски обект с подобно съобщение, адресирано до потенциалните клиенти на търговеца, който осъществява дейността си в обекта. Дори, бих казал, че става дума за често срещано явление. Само че тази претенция за плащане от страна на търговеца е неоснователна и не почива на никаква правна уредба. В следващите редове ще изложа съображенията си в този смисъл.

             На първо място, за потребителите, които влизат в търговския обект, поначало не съществува задължение да декларират стоки, закупени извън него. Чрез информационни табла, поставени на видно място, гражданите се уведомяват за използването на технически средства за наблюдение и контрол и че при влизане и излизане от охранявания обект подлежат на проверки на документите им за самоличност, на багажа им, на видеонаблюдение, на мониторен контрол и на проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства (чл. 56, ал. 3 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД)). Но дори да е предвидено извършването на такива проверки, това не засяга намерените в багажа на проверяваното лице стоки, незакупени в търговския обект, но и недекларирани при влизането в него. Ако приемем, че изискването за деклариране на стоки, незакупени в търговския обект, но внесени в него, е част от вътрешния ред в този обект, то при нарушаването на правилата му изпълнителите на частна охранителна дейност незабавно уведомяват за това ръководителя си и отразяват нарушението в дневника за приемане и предаване на дежурството, а ако считат, че е налице престъпление (примерно кражба), незабавно уведомяват полицейските органи (чл. 57 ЗЧОД). Тези правомощия на изпълнителите на частна охранителна дейност са строго свързани с охраната на търговския обект и на извършваната в него дейност, но нямат общо с гражданскоправните отношения между търговеца и потребителите, поради което и не можем да търсим санкция на изискването на търговеца да му бъдат заплатени недекларираните, внесени отвън, стоки в ЗЧОД.

             На второ място, както вече стана дума, отношенията между търговеца и потребителя са частноправни и по-точно гражданскоправни, тъй като касаят размяната на блага, като едното благо е парична сума, т.е. изправени сме пред договор за продажба. Самата формулировка на изискването на търговеца да му бъдат заплатени внесени отвън, но недекларирани стоки, насочва към намерението му да се обогати без основание. Търговецът очевидно знае, че стоката, за която желае да получи определена парична сума, не е негова собственост. Същевременно се опитва да я „продаде” на потребителя, който вече е неин собственик. Ако сключването на договор за продажба от страна на потребителя преследва целта да придобие последният едно право, което принадлежи другиму, то в случая потребителят вече е титуляр на това право (правото на собственост върху стоката, която не е декларирал) още преди да влезе в търговския обект. Следователно за него не съществува основание да заплати сума за право, което вече така или иначе му принадлежи. Ако се обърнем към най-общата уредба на договора за продажба, съдържаща се в чл. 183, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тя е следната: „С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.” В такъв случай очевидно не е налице валиден договор за продажба, тъй като правото на собственост вече принадлежи на потребителя (договорът би бил нищожен най-малкото поради липса на основание – чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, макар че според мен би било налице и накърняване на добрите нрави, а също така и липса на съгласие). Единственият друг договор, който може да уреди отношенията между търговеца и потребителя, когато търговецът получава определена парична сума, без да предоставя нещо на потребителя и без последният да има задължение към търговеца е договорът за дарение, уреден в чл. 225, ал. 1 ЗЗД: „С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.” Но за да е налице договор за дарение, у дарителя трябва да е формирано дарствено намерение (animus donandi), а принудата, която му бива оказвана от изпълнителите на частна охранителна дейност, по-скоро изключва това намерение. Иначе казано, ако потребителят не желае да заплати тази сума, не е налице правонарушение от негова страна, а отказът му ще бъде съвсем правомерен.

             На трето място, липсва съгласие на потребителя да бъде обвързан с едностранно възложеното му от търговеца задължение да заплати стойността на внесената отвън, но недекларирана стока. Обстоятелството, че търговецът е поставил на видно място на входа на търговския си обект нелепото си изискване, не означава, че потребителят е съгласен с него. В най-добрия случай може да се счита, че потребителят се е запознал с това изискване, но дали е съгласен, дали е несъгласен, дали има или не намерение да се съобрази с него, няма как да се предположи. Нещо повече, ако търговецът твърди, че неговото изискване е станало част от договорното отношение между него и потребителя с влизането на последния в търговския обект (т.е. че е било прието от потребителя с конклудентни действия), то това изискване би имало характера на общи условия. То не е индивидуално формулирано спрямо всеки потребител, изготвено е предварително от търговеца, за да се прилага в отношенията му с всички потребители, потребителят не може да влияе на съдържанието му. Ако търговецът твърди, че изискването му е част от договора му с потребителя, то защитата на потребителя може да бъде осъществена с възражение за неравноправност на тази договорна клауза на основание чл. 143 , т. 5, 9, 18, 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите с потребители са нищожни, когато са част от общи условия (т.е. не са уговорени индивидуално). Разбира се, това възражение може да се направи пред съда, ако търговецът реши да предяви иск за заплащане на претендираната от него сума. По-важното обаче е, че между търговеца и потребителя въобще не съществува облигационно отношение, касаещо недекларираните, внесени отвън, стоки. Търговецът прави опит едностранно да възложи във връзка с тях едно задължение на потребителя, което няма законова опора.

             На четвърто място, ако търговецът твърди, че стоката е негова (отклоняваме се от горната хипотеза, в която той със сигурност знае, че макар и недекларирана, тя е на потребителя), доказателствената тежест носи той, а не потребителят. Търговецът трябва да докаже, че потребителят е взел негова стока и се е опитал да напусне търговския обект без да я заплати. Потребителят не трябва да доказва откъде е закупил стоката, нито кога. Той няма задължение да разполага с документ, удостоверяващ придобиването на правото на собственост върху стоката. Спорът относно собствеността върху стоката може лесно да бъде разрешен в търговските обекти, в които се осъществява постоянно видеонаблюдение. Съгласно чл. 56, ал. 4 ЗЧОД: „Записите от техническите средства за видеонаблюдение се съхраняват в регистър „Видеонаблюдение" два месеца след изготвянето им. Унищожаването им се удостоверява от ръководителя на охранителната дейност.”

             На пето място, след като установихме, че претенцията на търговеца за заплащането на стойността на внесени отвън и недекларирани стоки от потребителя не почива на правно основание  и цели неоснователно обогатяване на търговеца, трябва да се спрем и на възможностите на потребителя.

             Първо, ако потребителят е заплатил стойността на стоката, която е била негова още преди влизането в търговския обект, той може да предяви иск против търговеца с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за неоснователно обогатяване в хипотезата, в която търговецът е получил нещо (парична сума) при изначална липса на основание.

             Второ, ако потребителят е бил спрян от изпълнителя на частна охранителна дейност и му е било забранено да напусне търговския обект до заплащането на стойността на стоката, която е внесена, но недекларирана, то налице ще бъде престъпление (от общ характер) по чл. 142а, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) – противозаконно лишаване от свобода. Потребителят може да подаде сигнал на телефон 112, а лицето, което противозаконно го е задържало ще бъде арестувано. След това потребителят може да предяви иск против търговеца (било като граждански иск в наказателния процес, било като отделен иск) за непозволено увреждане – за причинените му вследствие на противозаконното лишаване от свобода болки и страдания (иск с правно основание чл. 49 ЗЗД). Потребителят може да насочи иска си и срещу виновния изпълнител на частна охранителна дейност (иск с правно основание чл. 45 ЗЗД).

             Трето, ако потребителят е бил обиден от изпълнителя на частната охранителна дейност или е бил обвинен в кражба (било му е приписано извършването на престъпление) или е било разгласено друго позорно обстоятелство, то наред с възможността му да подаде тъжба срещу лицето, извършило някое от престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 146 НК или по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 147 НК, потребителят може да предяви против същото лице и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД – за непозволено увреждане, вследствие на което са му били причинени неимуществени вреди – болки и страдания.

             Четвърто, ако изпълнителят на частна охранителна дейност е повикал полицейските органи поради съмнение за извършено престъпление (кражба), но от видеозаписите се установи, че такава няма, то потребителят отново може да търси обезщетение от търговеца за причинените му неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД.

             Мога да обобщя, че претенцията на търговеца потребителят да му заплати стойността на недекларирани, внесени отвън, стоки не почива на правно основание, цели неоснователно обогатяване на търговеца и не следва да бъде удовлетворявана от потребителя.  

Комментариев нет:

Отправить комментарий