За правото на социални помощи

 Не на всекиго получаваните месечни доходи са достатъчни за задоволяване на основните му жизнени нужди. В някои случаи обаче законодателят е предвидил възможността тези доходи да бъдат допълнени в пари или в натура, за да се достигне минимумът, който според Министерския съвет е необходим за покриване на базовите потребности на всеки български гражданин. Без да се спирам (почти) на въпроса дали предвидените размери на социалните помощи в действителност са в състояние да гарантират достойно (или въобще някакаво) съществуване, на когото и да било, в настоящата кратка статия ще разгледам в кои случаи и по какъв ред може да бъде търсена месечна социална помощ от държавата под формата на парично плащане.

На първо място, за да имате право на месечна парична социална помощ, то трябва да отговаряте на определени условия. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), доходът Ви за предходния месец трябва да е по-нисък от определения диференциран минимален доход, а съгласно ал. 2 на същия член основата за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Тъй като диференцираният минимален доход е функция от гарантирания минимален доход, а последният се определя с Постановление на Министерския съвет, то следва изводът, че Министерският съвет (а не законодателният орган) едностранно определя минималния размер на месечния Ви доход, под който последният не може да падне, а ако това се случи, би възникнало правото Ви на социална помощ. Следва да имате предвид и че при вземането на решение дали да Ви бъде отпусната социална помощ се отчитат и следните обстоятелства: Вашите доходи или тези на семейството Ви; имущественото Ви състояние; семейното Ви положение; здравословното Ви състояние; трудовата Ви заетост; включването на децата Ви в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование; възрастта Ви; други констатирани обстоятелства (примерно наличието или липсата на образование, професионална квалификация и т.н.) (чл. 12, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП)).

И така, преценката дали да Ви бъде отпусната месечна парична социална помощ зависи от диференцирания минимален доход, който, както вече казах, е функция от гарантирания минимален доход. За различните категории лица, групирани според множество критерии като възраст, съвместно съжителство с друго лице, степен на трайно намалена работоспособност, специално качество на лицето и др. са изведени различни прагове на диференцирания минимален доход, посочени в чл. 9, ал. 3 ППЗСП. Съгласно чл. 9, ал. 5 ППЗСП: „Размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания минимален доход или сумата от диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец.“ Няма да се спирам подробно на чл. 9, ал. 3 ППЗСП, но ще дам няколко примера, за да покажа колко е трудно да се получи месечна парична помощ поради ниския размер на гарантирания минимален доход, определн с Постановление на Министерския съвет (а е и доста съмнително дали получената помощ съществено би подобрила положението на лицето, на което е изплатена). Съгласно член единствен на Постановление № 305 на МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, месечният размер на гарантирания минимален доход от 01.01.2018 г. е 75 лв. Ако сте лице на възраст над 75 години и живеете сами, то диференцираният минимален доход за Вас би бил 165 % от гарантирания минимален доход, т.е. 123.75 лв. (определен съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от ППЗСП). Това е и най-високият размер на диференцирания минимален доход! Ако сте лице на възраст над 65 години (но под 75 години) и живеете сами, то диференцираният минимален доход за Вас би бил 140 % от гарантирания минимален доход, т.е. 105 лв. (определен съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от ППЗСП), а ако не живеете сами – 75 лв. (определен съгласно чл. 9, ал. 3, т. 3 ППЗСП). Ако пък нямате навършени 65 години и живеете сами, диференцираният Ви минимален доход би бил 54.75 лв. (чл. 9, ал. 3, т. 5 ППЗСП). Ако пък сте лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто диференцираният Ви минимален доход би бил 93.75 лв. (чл. 9, ал. 3, т. 7 ППЗСП), а ако работспособността Ви е намалена 50 или над 50 на сто (но под 70 на сто), този доход би бил 75 лв. (чл. 9, ал. 3, т. 6 ППЗСП). Личното ми мнение е, че диференцираният минимален доход е извънредно нисък и не ми се струва възможно някой да живее достойно (или изобщо) с него. Само за сравнение ще отбележа, че линията на бедността в страната, считано от 01.01.2019 г. е 348 лв. (съгласно член единствен от Постановление № 170 от 17 август 2018 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2019 г.), т.е. почти три пъти по-висока от най-високия размер на диференцирания минимален доход.

И ако си мислите, че тези условия изчерпват изискванията, на които трябва да отговаряте, за да получите месечна социална помощ, то това се дължи на обстоятелството, че не сте се запознали с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ППЗСП. Съгласно чл. 10, ал. 1 ППЗСП трябва да отговаряте и на следните допълнителни условия: обитаваното от Вас собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от: за едно лице – едностайно, за двучленно и тричленно семейство – двустайно, за четиричленно семейство – тристайно, за петчленно и по-голямо семейство – четиристайно, за всяко съжителстващо лице - една стая; да не сте регистрирани като едноличен търговец и да не сте собственик на капитала на търговско дружество; да нямате вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за Вас или за всеки един от членовете на семейството Ви да надхвърля 500 лв., с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация; да не притежавате движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея (с изключение на собственото Ви единствено жилище, за което вече стана дума), която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на Вас или семейството Ви; да нямате сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане (това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания); да не сте прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години (без значение от размера на получената цена); да не сте прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години; ако сте безработно лице, да сте се регистрирали в дирекця „Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ и да не сте отказвали предлаганата Ви работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности и/или повишаване на квалификацията по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. Вярно е, че в следващите алинеи на същия член има някои смекчавания на тези допълнителни изисквания, но приложното им поле е доста ограничено.

Чл. 11 ППЗСП допълва картината на почти невъзможното получаване на месечни помощи със забрана по отношение на определени категории лица. Т.е. дори да отговаряте на всички вече изброени изисквания, то ако попадате в някоя от тези категории, ще Ви бъде отказано изплащането на месечни парични социални помощи. Например, ако имате близки, които по закон са длъжни да Ви издържат (чл. 11, т. 2 ППЗСП), няма да имате право на такава помощ (без значение дали задължените лица имат възможността да Ви дават издръжка).

На второ място, ако все пак отговаряте на всички условия за получаване на месечна парична социална помощ и не съществува забрана да получавате такава, то добре е да знаете какъв е редът да я поискате, както и да защитите правото си да я получите, когато упражняването му не бъде уважено. Трябва да подадете лично или чрез пълномощник заявление-декларация до дирекция „Социално подпомагане“, а помощите се отпускат въз основа на заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета (чл. 13, ал. 1 и 2 ЗСП). Заповедта за отпускане или за отказ на социални помощи ще Ви бъде съобщена писмено (на Вас лично или на Вашия пълномощник) в 14-дневен срок от нейното издаване. Ако е постановен отказ или не сте съгласни с размера на определената Ви месечна помощ, можете да обжалвате заповедта пред директора на регионалната дирекция „Социално подпомагане“ по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) (чл. 13, ал. 5 ЗСП). Когато директорът на регионалната дирекция не се произнесе по жалбата Ви или я отхвърли, можете да обжалвате първоначалната заповед пред съответния административен съд (по реда на АПК), чието решение е окончателно (т.е. не подлежи на по-нататъшно обжалване) (чл. 13, ал. 6 ЗСП). Когато директорът на регионалната дирекция реши въпроса по същество и измени обжалваната от Вас заповед, но решението му отново не Ви удовлетворява и считате, че е неправилно, то можете да обжалвате именно това решение пред съответния компетентен административен съд (по реда на АПК), чието решение е оконателно (чл. 13, ал. 7 ЗСП).

Изводът е, че е много трудно да получите месечна парична социална помощ, а дори и да получите такава, то нейният размер е нисък и едва ли би бил достатъчен, за да задоволите основните си жизнени нужди по адекватен начин (да не говорим за воденето на достоен живот).