Добре дошли в блога на адвокат Владислав Дацов

В този блог съм публикувал някои от статиите, които съм писал през годините по наболели въпроси на юридическата практика.

За правото на обезщетение за неимуществени вреди от публикация в социалните мрежи

 Имам ли право на обезщетение, ако някой ми причини неимуществени вреди вследствие на негова публикация в социалните мрежи?

             С развитието на информационните и комуникационните технологии се променя и начинът ни на общуване. Изменят се и социалните ни навици. Все по-голяма част от личния ни живот, от професионалните ни занимания, от мислите и чувствата ни става достояние на трети лица, някои от които не винаги добронамерени. За съжаление ставаме и по-лесна мишена за злонамерени атаки срещу личността, честта, достойнството ни и доброто ни име. Вследствие на тези нападки, оформени като публикации, коментари, лични съобщения или по друг начин, ние претърпяваме неимуществени вреди – болки и страдания. Затова принципният отговор на поставения по-горе въпрос е положителен – всеки, комуто са причинени неимуществени вреди вследствие на нечия публикация в социалните мрежи, има право да търси обезщетение от причинителя на вредите. Общото правило за непозволеното увреждане, формулирано в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) намира приложение, както в традиционната реалност, така и във виртуалната такава. Но виртуалната реалност ни сблъсква с един трудно преодолим проблем – анонимността, или по-точно казано невъзможността да се докаже авторството на непозволеното увреждане. На въпросите на обезщетението при непозволено увреждане вследствие на публикация в социалните мрежи, от каквото и да било естество, е посветена настоящата статия.

             На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД: „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.” Не случайно в нормата, съдържаща се в тази разпоредба не е предвиден начинът, по който трябва да са причинени вредите, тъй като животът е твърде богат на ситуации и казуистиката би била неоправдано ограничителна. Затова и тази разпоредба не е била изменяна вече почти седемдесет години – колкото и да се развива обществото ни, то забраната за всяко непозволено увреждане и задължението за поправянето на вредите от него, винаги ще остават актуални. И тъй като във фактическия състав на непозволеното увреждане не е предвиден начин на осъществяването му, то и публикацията в социалните мрежи потенциално може да причини вреди, подлежащи на обезщетяване. За да възникне отговорност за непозволено увреждане, трябва да са налице няколко обстоятелства (юридически факти). 

             Първо, необходимо е да е извършено определено действие или бездействие. В случая това действие ще бъде публикацията в социалната мрежа без значение дали е на Вашата страница или на чужда такава, дали е снимка, звук, изображение или текст. Важното е, че някой, вследствие на взето от него предварително решение, със свои действия е обективирал някакво свое намерение по отношение на Вас в своята публикация. Извършената публикация можете да докажете с разпечатка от електронната страница, на която е направена неблагоприятната за Вас публикация, като е добре на разпечатката да се виждат датата и часът, когато е била направена. В случай на оспорване от насрещната страна (тъй като предполагаме, че сте предявили иск за обезщетение за вреди), можете да поискате от съда да назначи вещо лице-компютърен специалист, който да провери дали към тази дата и този час публикация с такова съдържание е била налична на посочената електронна страница. Разноските за експертизата ще трябва да заплатите Вие, освен ако бъде поискана от насрещната страна, като в случай че искът Ви бъде уважен, съдът ще осъди насрещната страна да Ви ги възстанови (чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)). Доказването може да стане и с констативен протокол, съставен от нотариус на основание чл. 593 ГПК.

             Второ, трябва да са настъпили вреди за Вас. Когато става въпрос за неимуществени вреди, те може да се изразяват в притеснението, че много хора ще видят неблагоприятно за Вас съобщение, че ще си изградят лошо мнение, че наистина са си изградили такова, когато публикацията е последвана от други такива, вдъхновени от нея. Най-общо казано, вредите Ви се изразяват в неприятните емоции, които сте преживели вследствие на публикацията. Но не е задължително да се ограничават само до тях. Защото неприятните емоции, често имат и чисто физиологично проявление (соматизация). Можете да се почувствате зле, да вдигнете кръвно, да получите някакво временно и неопасно за живота разстройство на здравето или в най-екстремни случаи нещо по-сериозно, което да налага спешна медицинска помощ. В този последен случай доказването ще бъде свързано и с представянето на медицинска документация от съответното лечебно заведение. В останалите случаи доказателственото Ви искане към съда би било за допускане на свидетели, които да потвърдят твърдението Ви за причинените Ви болки и страдания (притеснения и други неприятни изживявания).

             Трето, трябва да е налице причинно-следствена връзка между действието и вредата. Иначе казано, трябва да сте претърпели болки и страдания вследствие на публикацията. И това обстоятелство се доказва най-лесно със свидетели, но дори те да не са видели как сте се почувствали зле, четейки или виждайки (т.е. непосредствено възприемайки) публикацията, а след това са възприели неприятните Ви емоции, то причинната връзка може да се докаже. Чувствали сте се добре, всичко е изглеждало нормално (свидетелят установява това обстоятелство с показанията си), виждате публикацията (и да няма свидетел, вещото лице-компютърен специалист може да установи към кой момент това е станало, т.е. кога сте посетили (осъществили достъп до) електронната страница на социалната мрежа), почувствате се зле (свидетел, който установява това обстоятелство с показанията си, като може (и е добре) да сте му и споделили за самата нея).

             Четвърто, действието, което Ви е причинило вреди, трябва да е противоправно. В конкретния случай е достатъчно публикацията да накърнява честта, достойнството или доброто Ви име, тъй като това са конституционно защитени права. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.” И тъй като публикацията е извършена в нарушение на съдържащото се във второто изречение на тази алинея правило, то тя представлява противоправно действие.

             Пето, действието трябва да е било извършено виновно. Тук обаче нямате доказателствена тежест, тъй като чл. 45, ал. 2 ЗЗД съдържа презумпцията за вина: „Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.” Това означава, че ако сте доказали останалите четири елемента, този не е необходимо да го доказвате. След като някой е направил публикация, която е насочена срещу Вас конкретно, то най-вероятно е действал умишлено и е целял да Ви причини неимуществените вреди или поне е допускал, че такива ще Ви бъдат причинени. Считам, че доста трудно извършилото публикацията лице ще докаже липсата на вина.

             Ако успеете да установите елементите на непозволеното увреждане и правото си на обезщетение за неимуществените вреди, които са Ви били причинени, то възниква въпросът: „От кого да претендирате това обезщетение?” Преминаваме към въпроса за авторството на вредоносното деяние (т.е. на осъществената публикация).

             На второ място, вярно е, че доказването на авторството на увреждащата Ви публикация е съществено затруднено. Както правилно се посочва в мотивите към Решение № 637 от 03.07.2017 г. по гр. д. № 5265 / 2016 г. на VII състав на Районен съд - Ст.Загора „В заключение съдът намира за необходимо да изтъкне, че с навлизането на нови технологии на съвременното общество е предоставена неограничена възможност за интернет-комуникация - гласова, текстова и т. н. Всяко изявление може да съдържа различна по вид информация, включително и обидни думи и изрази по отношение на дадено физическо лице, засягащи честта и достойнството му. Но интернет-пространството не дава възможност за пълна разпознаваемост на субектите в нея. Отговорността за вреди е субектна характеристика - тя винаги е свързана с определена личност. Затова всеки потребител в мрежата може анонимно да участва в комуникациите, но ако не бъде установен като разпознаваем субект, като реално физическо лице, отговорността му за вреди няма да може да бъде ангажирана. В този смисъл доказването на един от обективните елементи от фактическия състав на общия граждански деликт е съществено затруднено.” Все пак има и някои дела, в които е прието за установено, че лицето, направило публикацията, е действителният автор на последната. Със свидетелски показания е било установено, че между увреденото лице и лицето, за което се твърди, че е причинило вредите, е имало предхождащи отношения, които дават основание да се приеме, че публикацията е закономерно следствие от тях. Същото обстоятелство може да бъде установено и с водена по електронен път кореспонденция, от която може да се направи извод за авторството на съобщенията. В случаите, в които такива предходни отношения не са били налице, със свидетелски показания е било установено, че делинквентът (лицето, причинило непозволеното увреждане) е разказал някому за постъпката си, или е бил помолен от някого да я извърши, или е казал някому, че ще я извърши. В други случаи авторството е било установено благодарение на обстоятелството, че делинквентът е разполагал с информация за увреденото лице, с която друг не е и не би могъл да разполага. Също така доказателство за авторство е и достъпът до средството, от което е направена публикацията – ако е защитено с парола, известна само на делинквента, или ако само той има физически достъп до това средство. Във всички решения обаче, с които делинквентът е бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, неговото авторство е било доказано въз основа и на допълнителни доказателства, различни от установяващите самата публикация и съдебно-компютърната експертиза, дори когато последната е направила и връзка с IP адреса на ответника (макар, че това е силно доказателство). Тук само давам примери и съответно предложения, касаещи доказването на авторството на непозволеното увреждане, извършено чрез публикация в социалните мрежи в Интернет. Възможни са, разбира се, и други доказателства.

             Настоящата статия има за цел да Ви даде по-ясна представа относно правото Ви на обезщетение за неимуществени вреди, причинени Ви от нечия публикация в социалните мрежи. Акцентът пада върху доказването, което е усложнено от обстоятелството, че непозволеното увреждане Ви е причинено във виртуалната среда. Преди да предявите иск, срещу когото и да било, е добре да извършите преценка дали можете да докажете авторството и всички останали елементи от състава на непозволеното увреждане. 

Коментари

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *