Добре дошли в блога на адвокат Владислав Дацов

В този блог съм публикувал някои от статиите, които съм писал през годините по наболели въпроси на юридическата практика.

За възраженията срещу иска за присъждане на неустойка

Поради една или друга причина мнозина сключват договори, в които е предвидена неустоечна клауза. В неустойката, разбира се, няма нищо противоправно или морално укоримо, стига да преследва предвидените в закона цели. Когато неустойката преследва друга цел (примерно обогатяването на лицето, в чиято полза е уговорена), то неустоечната клауза не обвързва изобщо или частично лицето, от което се търси неустойката. В следващите редове ще обсъдя някои възражения срещу претенцията за заплащане на неустойка.

На първо място, неустойката е уредена в чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Неустойката е договорна клауза, по силата на която в случай на неизпълнение на свое договорно задължение неизправната страна дължи предварително уговорено между страните обезщетение за причинените на насрещната страна вреди без да е необходимо те да се доказват. Целта на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението на страната, която би я дължала в случай на неизпълнение, както и да обезщети насрещната страна за претърпените вследствие на неизпълнението вреди. Може да се каже, че страните отнапред се споразумяват какъв би бил размерът на вредите от неизпълнението. От горното могат да се направят два важни за следващите редове извода: първо, че неустойката е договорна клауза; второ, че размерът на вредите е определен преди да са настъпили (априорно), без да се отчитат реално настъпилите такива (ако изобщо са настъпили).

На второ място, като договорна клауза неустоечната такава може да бъде нищожна. Най-често неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави (на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД), когато преследва целта обогатяване на лицето, в чиято полза е уговорена. Тази цел е очевидна, когато предвиденото обезщетение е явно несъразмерно на евентуалните вреди. Няма точен критерий кога несъразмерността води до нищожност, но задължителната съдебна практика е изработила примерни критерии за преценка във всеки конкретен случай (т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г., ОСТК, ВКС), а именно: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди; други критерии, които са специфични за конкретния случай. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Примерно, уговорена е неустойка в размер на цената, която следва да платите по договора, в случай на неизпълнение на Ваше несъществено задължение, или пък неустойката надхвърля възнаграждението, което дължите на доставчика на услугата без той да е сторил разноски и т.н. Макар и рядко, възможно е неустоечната клауза да е нищожна и поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Такъв е случаят, когато в договора се съдържат както неустоечна клауза, така и друга клауза в обратен смисъл (примерно „страните не си дължат неустойка в случай на неизпълнение на техни договорни задължения”). Може да се направи и възражение за унищожаемост на самия договор или за неговата нищожност на основание, различно от посочените по-горе, като ако договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, и неустоечната клауза няма да поражда правни последици (при нищожните договори и без съдебно решение те така или иначе не пораждат правни последици).

На трето място, съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД: „Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.” Това е и второто възражение след направеното вече за нищожност на неустоечната клауза, което ответникът по иск за заплащането на неустойка може да направи. В този случай ответникът (този, от когото бива търсена неустойката по съдебен ред) следва да докаже, че е изпълнил отчасти (не е доставил десет килограма картофи, но е доставил пет) или че е изпълнил неправилно (доставил е и десетте килограма картофи, но в неделя, наместо в петък, или ги е доставил непочистени, неопаковани, доставил е дребни, а не едри картофи и т.н.), а ищецът (този, който търси неустойката по съдебен ред) следва да докаже претърпените от неизпълнението вреди, защото от съотношението между тях и размера на неустойката зависи дали съдът ще прецени, че е налице прекомерност и дали да настъпят благоприятните последици за ищеца – да му бъде присъдена цялата търсена от него неустойка. Преценката за съразмерност (и съответно за прекомерност) се извършва към момента на неизпълнението.

Ако не сте напълно сигурни, че ще изпълните изцяло, точно и в срок задължението (задълженията) си, по-добре не се съгласявайте с включването на неустоечна клауза в полза на насрещната страна по договора. Ако все пак се съгласите с включването й, то уговорете размерът й да съответства на действителните евентуални вреди. Ако не можете да повлияете и на размера на неустойката, то имайте предвид написаното по-горе относно възраженията, които можете да повдигнете в евентуален съдебен процес против Вас, ако насрещната страна реши да търси неустойката по съдебен ред.

Коментари

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *