За промяната в общите условия на потребителските договори

 В кои случаи ме обвързва промяната в общите условия в потребителски договор?

            Обвързва ли ме нов потребителски договор, когато предходният бъде прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен?
 
            Без значение дали си даваме сметка за това или не, всеки ден сключваме потребителски договори. Някои от тези договори обаче са с продължително или периодично изпълнение, поради което всяка промяна в условията, при които са сключени, не просто изменя съдържанието им, но може да доведе до много съществени изменения в правата и задълженията на всяка от страните. Законодателят допуска такива изменения вследствие на промени в икономическата или социалната обстановка, т.е. договорът може да се „пригоди” към изменилите се обстоятелства, но такава промяна в съдържанието на договора не може да бъде предизвикана едностранно, от която и да било от страните по него. Във всеки случай е необходимо или изричното съгласието на насрещната страна, или поне липсата на противопоставяне на измененията, след като е била информирана за правото са да прекрати договора, ако не е съгласна с измененията. В настоящата статия ще разгледам именно правата на потребителите, които са сключили договор при общи условия. Ще се спра както на правата им във връзка с изменението на общите условия по инициатива на насрещната страна, така и с опитите на насрещната страна да ги обвърже с нов договор след изтичането на срока на този, който са сключили при общи условия.
 
            На първо място, ще разгледам въпроса какво е „потребителски договор при общи условия”.
            Първо, за да е налице потребителски договор, едната страна трябва да притежава качеството „потребител”. Съгласно § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) „потребител” е „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.” Трябва да се отбележи, че само физическо лице може да бъде потребител по смисъла на ЗЗП. Ако сключите договор като физическо лице, но в търговско качество (едноличен търговец), то договорът ще касае търговската Ви дейност, ще бъде сключен между търговци и няма да се ползвате от закрилата, предоставена Ви от ЗЗП, тъй като няма да имате качеството „потребител”. Насрещната страна по потребителския договор е търговецът, който, съгласно определението, дадено в § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП е „всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.” Следва да се има предвид, че потребителските договори се характеризират именно с тази особеност, че едната от страните действа в рамките на професионалната си дейност (търговецът), а другата – за задоволяване на потребности, несвързани с нейната професионална или търговска дейност, т.е. тази втора страна (потребителят) не е професионалист, поради което законодателят предвижда засилена закрила за нея. Важно е също така да се отбележи, че дефиниции за „потребител” се съдържат и в много други закони. Примерно в § 1, т. 4 от Закона за електронната търговия (ЗЕТ) се препраща към дефиницията на понятието, дадена в ЗЗП, която бе цитирана по-горе, но в чл. 7, ал. 2 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) е дадена легална дефиниция за целите на съответния нормативен акт: „Потребител е всяко физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.” § 1, т. 26 от ДР на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) дава дефиниция на „краен потребител” („потребител, който не предоставя обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги”), съгласно § 1, т. 40 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) „потребител” е „физическо лице - ползвател на платежна услуга, което при договори за предоставяне на платежни услуги извършва дейност, различна от неговата търговска или професионална дейност.” Съществуват и много други легални дефиниции на „потребител” в българското законодателство, но настоящата статия не може да ги обхване. Принципното положение е именно залегналото в дефиницията, дадена в ЗЗП – потребител е физическо лице, което придобива стоки или услуги за дейност, различна от професионалната или търговската му такава. Все пак при съмнения дали договорът Ви е потребителски, би Ви помогнал съответният нормативен акт, в който се съдържа определението на „потребител”.
            Второ, за да бъде този договор „при общи условия”, то трябва да си изясним съдържанието на това понятие. Общите условия са такива договорни клаузи, които търговецът е изготвил предварително без участието на потребителя и прилага в множество еднотипни договори, които сключва с всичките си потребители или с определена категория потребители. Ако една договорна клауза в потребителски договор не е индивидуално уговорена, т.е. с участието на конкретния потребител и с оглед на неговите конкретни желания, то тя е по всяка вероятност част от общите условия на търговеца. Именно защото потребителят не е повлиял върху съдържанието на общите условия, а те са му били предоставени от търговеца-професионалист, законодателят предвижда допълнителна защита за потребителя спрямо изменението на тези общи условия в процеса на изпълнение на договорните задължения на всяка от страните. Тъй като често някои потребители не правят разлика между индивидуални уговорки и общи условия, бих желал да подчертая, че при общи условия се сключват и договори с определени категории потребители. Примерно договор, който предвижда някакви „промоционални” условия, но не е съобразен с индивидуалните нужди на конкретния потребител и последният не е могъл да въздейства върху съдържанието му (правата и задълженията на страните), е договор при общи условия. Същото се отнася и до договорите за „специални клиенти”, тъй като общите условия са формулирани с оглед на категорията потребители. Разбира се, в един потребителски договор могат да бъдат включени както общи условия, така и индивидуални уговорки. Те може да са обособени в отделни части на договора, но може и да са смесени. При съмнение помнете, че всички клаузи, които не са индивидуално уговорени и са част от договора, който Ви е представен от „търговеца” (ако отговаряте на изискванията за „потребител”, разбира се), са общи условия.
 
            На второ място, след като вече изясних какво и потребителски договор при общи условия, ще разгледам и въпроса за измененията на общите условия по инициатива на търговеца.
            Първо, ще отбележа, че търговецът има определени задължения във връзка с общите условия още при сключването на потребителския договор. Когато общите условия не са инкорпорирани в текста на самия договор, а само се препраща към тях, то търговецът е длъжен да ги е предоставил на потребителя и последният да се е съгласил изрично с тях, което съгласие се удостоверява с подписа му (чл. 147а, ал. 1 и 2 ЗЗП). Важно е да се има предвид, че търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя, с което последният бива запознат със съдържанието им (чл. 147а, ал. 3 ЗЗП). Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца, а клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя (чл. 147а, ал. 4 и 5 ЗЗП). Ако търговецът е изпълнил тези свои задължения, то потребителят ще е наясно не само със съдържанието на общите условия, но и ще може да вземе информирано решение относно предлаганите от търговеца последващи изменения в общите условия.
            Второ, когато търговецът желае да измени общите условия по вече сключен (и действащ) договор, то той трябва да се подчинява на определени правила, установени в защита на потребителя. Съгласно чл. 147б, ал. 1 ЗЗП: „Търговецът е длъжен да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения договор в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство на посочен от него телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция.” Уведомяването, както е видно от формулировката на тази разпоредба, не е задължително да бъде извършено в писмен вид, но при спор между търговеца и потребителя именно търговецът ще трябва да доказва както че е уведомил потребителя, така също и съдържанието на уведомлението (чл. 147б, ал. 5 ЗЗП). Освен това търговецът е длъжен да уведоми потребителя за „всяко изменение”, т.е. той не може да насочи потребителя към новите си общи условия, публикувани на електронната страница на търговеца. Потребителят нито е длъжен, нито пък често е в състояние да сравни старите и новите условия, за да установи в какво се състоят измененията. Нито пък потребителят е длъжен да има достъп до компютър и връзка с Интернет. Ако в общите условия са предвидени няколко изменения, то търговецът е длъжен да съобщи за всяко от тях на потребителя. Само съобщаването на общите условия от страна на търговеца на потребителя не обвързва последния с измененията. Когато не е съгласен с измененията в общите условия, потребителят може да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия (чл. 147б, ал. 2 ЗЗП). Потребителят може да се откаже от договора дори да не е съгласен само с едно от множеството изменения. Без значение е дали това изменение е съществено или не, както и преценката относно неговото значение за договорното правоотношение. Законодателят предоставя на потребителя потестативното право да се откаже от договора без неблагоприятни последици за него (обезщетение или неустойка) и без оглед на волята на насрещната страна по договора (търговеца). Не се предвижда и предизвестие, което потребителят да отправи до търговеца, поради което още със съобщаването на планираните изменения от страна на търговеца, потребителят може да заяви, че се отказва от договора. Разбира се, потребителят може да се възползва и от втората възможност – да не приеме предложените от търговеца изменения и да продължи да изпълнява договора такъв, какъвто е бил сключен, т.е. при действието на предшестващите изменението общи условия. Ал. 3 на същия член изисква от потребителя да изпрати писмено уведомление (а не предизвестие) до търговеца в едномесечен срок от получаването на съобщението за предвиденото изменение в общите условия, независимо дали ще се откаже от договора или ще продължи да го изпълнява при досегашните условия. Ако този срок изтече без потребителят да упражни някое от тези две свои права, то потребителят бива обвързан от променените общи условия (чл. 147б, ал. 4 ЗЗП). Потребителят не може да се откаже от договора или да уведоми търговеца, че ще продължи да изпълнява договора при първоначалните условия, когато изменението в общите условия е вследствие на разпореждане или указания на компетентен орган на власт (чл. 147б, ал. 3, изр. 2 ЗЗП).
 
            На трето място, когато изтече срокът на действие на вече сключения потребителски договор, то той се прекратява. Уговорката, че в сила влиза някакъв нов договор при други общи условия обаче не може да породи правно действие. Това е така, тъй като на потребителя тези нови общи условия не са били предоставени и той не се е съгласил с тях, т.е. търговецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на информация при сключването на договора. Нещо повече, новите общи условия може дори да не са съществували към момента на сключването на прекратения договор. На следващо място, потребителят не е изразил съгласието си с конкретния договор, който ще породи действие за него след изтичането на срока, за който е бил сключен първоначалният. Такова обвързване на потребителя с някакви бъдещи общи условия, които нито са му били предоставени при сключването на последващия договор, нито изрично се е съгласил с тях, след като са му били предоставени, е недопустимо. Затова, ако търговецът включи в потребителския Ви договор клауза, че след изтичането му (на договора) по отношение на Вас ще влязат в сила някакви си бъдещи общи условия („които са в сила към момента на изтичане на срока на договора”), които логично няма как да са Ви били предоставени при сключването на договора (чийто срок тепърва ще започне да тече), то тази клауза е нищожна, тъй като е неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, т. 9 ЗЗП.

Комментариев нет:

Отправить комментарий