За договора за застраховане на правни разноски

 Какво представлява договорът за застраховане на правни разноски?

             В кои случаи би ми бил полезен?

             Договорът за застраховане на правни разноски не е много разпространен у нас. Това се дължи, от една страна, на незнание относно съдържанието на този договор, а, от друга страна, на нагласата, че докато не се наложи извършването на правни разноски, няма смисъл да се правят допълнителни (и излишни) разходи – нали все пак може и никога да не се стигне до съд? В настоящата статия ще се постарая да разясня съдържанието на този договор, да посоча покритите от тази застраховка рискове и да обясня полезността на договора за застраховане на правни разноски, като специално ще се спра на категориите лица, които (по мое мнение) е добре да се замислят дали да не го сключат.

             На първо място, неправилно е разбирането, че с договора за застраховане на правни разноски, застрахователят се задължава да покрие сторените от застрахования разноски в съдебното производство. Това разбиране води и до извода, че ако на някого не му предстои да участва като страна в съдебно производство, то тази застраховка би му била излишна. Ако ставаше въпрос само за разноски, сторени в съдебно производство обаче, законодателят щеше да наименува този застрахователен договор като такъв за „съдебни разноски”, а не като такъв за „правни разноски”. Очевидно е, че се касае за разноски, чийто обхват е по-широк. В него влизат всички покрити от тази застраховка рискове, които представляват застрахователно събитие, когато настъпят. „Застрахователно събитие”, съгласно § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането (ДР на КЗ) е: „настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие.” С други думи, когато някое от събитията, предвидени в застрахователния договор, настъпи в срока, определен в договора, в който срок застрахователят носи отговорност, то застрахователят дължи обезщетение или плащане на застрахования съгласно условията на договора. Нека видим кои са покритите рискове, влизащи в обхвата на договора за застраховане на правни разноски. Съгласно т. 17, раздел II, буква „А" от приложение № 1 към Кодекса за застраховането (КЗ) покритите рискове са: „Правни разноски и разходи за водене на съдебни спорове”, а чл. 420, ал. 1 КЗ посочва, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да поеме разноските на застрахования във връзка с участието му в съдебни, досъдебни, административни и арбитражни производства и да предостави други услуги, пряко свързани със застрахователното покритие. Правните разноски могат да са сторени в съдебно производство или не. Застрахованият може да е ищец, а може да бъде и ответник в гражданското производство, а също така може да участва като страна в наказателно производство в съдебната му фаза (частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник или подсъдим), в досъдебното производство, а е възможно да бъде страна и по арбитражно или административно производство. Застраховката покрива всички случаи, в които застрахованият е използвал квалифицирана правна помощ, защото се е нуждаел от такава. Както се посочва в чл. 420, ал. 1 КЗ, застрахователят може да предостави и други услуги, пряко свързани със застрахователното покритие, т.е. не само да заплати правните разноски, но и да предостави правни консултации посредством лице, с което е в правни отношения (примерно с адвокат, който обслужва застрахователя по силата на договор). Интересен е въпросът с медиацията. Тъй като в чл. 420, ал. 1, т. 1 КЗ е посочено и извънсъдебното споразумение, то смятам, че ако застрахованият е участвал или възнамерява да участва в процедура по медиация, то застрахователят следва да заплати и разноските по това участие – възнаграждението на медиатора, тъй като целта на производството е решаването на един възникнал правен спор. Що се отнася до разноските, сторени в административно производство, то, за да бъдат последните покрити от застрахователя, те следва да са „правни”, т.е. за юридическа консултация с адвокат, за представителство от адвокат пред административни органи, пред органи, упражняващи публични функции и т.н. Чисто административните разходи като такси за издаване на документ, за извършване на административна услуга и др., които не изискват правни знания, не следва да се покриват от застрахователя, освен ако изрично са включени в обхвата на покритите рискове съгласно договора за застраховане на правни разноски. 

             На второ място, следва да се има предвид, че някои видове разноски са изрично изключени от обхвата на договора за застраховане на правни разноски от законодателя. Такива са задълженията за плащане на глоба, конфискация или друга имуществена санкция по смисъла на наказателна или административнонаказателна разпоредба (чл. 420, ал. 3 КЗ), тъй като тези задължения не представляват изобщо правни разноски, а санкции за неправомерно поведение. Разходите, сторени в производството, в което са наложени тези санкции, обаче попадат в обхвата на покритите рискове по застраховката и се покриват от застрахователя. 

             На трето място, освен общите изисквания за съдържанието на застрахователните договори, съдържащи се в чл. 345, ал. 1 КЗ, договорът за застраховане на правни разноски съдържа и: редът за избягване на конфликт на интереси по чл. 147 КЗ, приет от застрахователя; правата на застрахования по чл. 423 и 424 КЗ (чл. 421, ал. 2, т. 1 и 2 КЗ). Избягването на конфликт на интереси касае препятстването на потенциалната възможност интересите на застрахования по застраховка за правни разноски и интересите на застрахователя да бъдат противоречиви, вследствие на което или правното обслужване на застрахования да не е достатъчно качествено, или застрахователят да бъде облагодетелстван по някакъв начин от възникналата нужда от правна защита и съдействие на застрахования, или по някакъв друг начин да бъдат накърнени интересите на застрахования (потребител на застрахователни услуги). Ще се спра по-подробно на правата на застрахования по чл. 423 и чл. 424 КЗ в следващия параграф.

             На четвърто място, от момента, в който за застрахования е възникнала нуждата от квалифицирана правна помощ, то той може сам да избере да упълномощи адвокат или друго лице, което да дава юридически съвети, или да осъществява процесуално представителство в производство по чл. 420, ал. 1 КЗ (съдебно, досъдебно, административно, арбитражно, медиация) в съответствие със закона по седалището на органа, пред който се развива производството (чл. 423, ал. 1 КЗ). Правото на избор не може да бъде ограничено от застрахователя, тъй като се основава на личното доверие на застрахования към избрания от него адвокат или друго лице. Нещо повече, застрахованият има право на избор на адвокат и когато е налице конфликт на интереси в отношенията със застрахователя (чл. 423, ал. 2 КЗ). Застрахователят не може да дава и указания на избрания от застрахованото лице адвокат (чл. 423, ал. 3 КЗ). Любопитен е въпросът за адвокатското възнаграждение. Тъй като именно то представлява „правни разноски”, но се определя свободно от адвоката, то може ли да надхвърля минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения? От една страна, ако отговорът е отрицателен, това би означавало, че се ограничава и правото на избор на застрахования, тъй като може да си е избрал адвокат, който определя възнаграждението си над този минимум, а и не съществува законово изискване застрахователят да заплати правната помощ според минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно не е задължително адвокатското възнаграждение да е определено съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна, трябва да се имат предвид и интересите на застрахователя, тъй като по съглашение между застрахования и адвоката, застрахователят може да бъде натоварен със заплащането на някоя баснословна сума. Това би било несправедливо, поради което в застрахователния договор следва да се уговори и някакъв лимит на отговорността на застрахователя, който, според мен, е разумно да се определя като граница в определен процент над минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Примерно с уговорката „...но не повече от два пъти размера на адвокатското възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения”, или „... но не повече от 50% над размера на адвокатското възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения”. Стигаме до извода, че застрахователят е длъжен да заплати адвокатското възнаграждение дори то да надхвърля минималния размер по Наредба № 1, но в рамките на размерите, установени в договора за застраховане на правни разноски (в договора може да бъде посочено и че застрахователят се задължава да заплати адвокатско възнаграждение според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а остатъкът от дължимото адвокатско възнаграждение да се покрива от застрахования, но по този начин непряко се ограничава правото на избор на застрахования, а също така договорът става по-неизгоден за застрахования, поради което той или би платил по-малка застрахователна премия, или не би го сключил изобщо).

             На пето място, застрахованият има право да се обърне към обективен и безпристрастен орган за извънсъдебно решаване на спорове във всеки случай на разногласие със застрахователя във връзка с договора за застраховка на правни разноски. Правото на иск пред съда не може да се ограничава (чл. 424 КЗ). Това означава, че на разположение на застрахования са предоставени както извънсъдебен способ за решаване на спорове относно договора – арбитраж най-често, който обаче трябва да е извън контрола на застрахователя, така също и съдебният ред за решаване на правни спорове. Застрахователят не може да постави предявяването на иск пред съда за решаването на такъв спор в зависимост от обстоятелството дали застрахованият първо се е обърнал към органа за извънсъдебно решаване на спора. Т.е. извънсъдебната процедура не е предпоставка за предявяването на иск и застрахователят не може да предвиди друго в договора.

             На шесто място, макар и да ми се струва очевидно, ще посоча, че правните разноски не е необходимо да са сторени от застрахования, за да бъдат заплатени от застрахователя. В противен случай разпоредбата на чл. 420, ал. 1 КЗ нямаше да гласи: „С договора за застраховка на правни разноски застрахователят покрива рискове по т. 17, раздел II, буква „А" от приложение № 1 и срещу заплащане на премия се задължава да поеме разноските на застрахования...”, а наместо „поеме” законодателят щеше да използва термина „възстанови”.

             Считам, че договорът за застраховане на прави разноски би могъл да бъде полезен на всяко физическо или юридическо лице (в КЗ не се съдържа ограничение по отношение на лицето, което може да бъде „застрахован”), тъй като правните спорове възникват нерядко в нашето ежедневие, а също така често административните и други производства изискват специализирани правни знания, както и време (с което не всеки разполага), за да бъдат успешно проведени. Все пак особено необходим е този договор на юридически лица, които ежедневно влизат в договорни отношения със свои контрагенти и или нямат служител с юридическо образование, или сложността на възникващите казуси предполага нуждата от адвокатски услуги. Също така потребността от договор за застраховане на правни разноски е голяма и при физически лица, които поради някои свои характерови и други особености е твърде вероятно да имат нуждата от правна защита и съдействие. Договорът е подходящ и за физически или юридически лица, чиято дейност е рискова (от нея могат да настъпят вреди за трети лица с по-голяма вероятност, отколкото при други дейности) или, макар и да не е, при настъпването на вреди, за които може да бъде ангажирана отговорността на застрахования, последните се очаква да бъдат в големи размери. 

Комментариев нет:

Отправить комментарий