Добре дошли в блога на адвокат Владислав Дацов

В този блог съм публикувал някои от статиите, които съм писал през годините по наболели въпроси на юридическата практика.

За допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО)

 Какви са правата ми във връзка с допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО)?

             Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) преследва няколко цели. От една страна, то цели да бъде намалена тежестта върху държавното обществено осигуряване при изплащането на пенсии на лицата, които имат право на такива. От друга страна, чрез него законодателят се опитва да създаде условия за изплащането на пенсии в по-висок размер. От трета страна, наблюдава се и стремеж към по-висока доходност от вложените средства по индивидуалните партиди на осигурените лица, т.е. на конкуренция между пенсионноосигурителните дружества, която в крайна сметка да бъде благоприятна за лицата, които внасят по партидите си, поддържани във фондове на тези дружества. Иначе казано, допълнителното задължително пенсионно осигуряване е създадено, за да увеличи пенсиите на лицата, които имат право на такива, без да се увеличава тежестта върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Можем да определим допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) като задължение на лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии", съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, на държавното обществено осигуряване, да правят вноски в определен размер по индивидуалните си партиди в избрани от тях фондове на избрани от тях пенсионноосигурителни дружества. Тези лица могат да изберат да правят вноските си и във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. (чл. 127, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)). Когато лицата осъществяват трудова дейност при условията на първа или втора категория труд, то те се осигуряват освен в универсален пенсионен фонд, така също и в професионален такъв (това са двата вида фондове, в които могат да постъпват вноските на лицата по ДЗПО). Настоящата кратка статия цели да запознае читателите си с някои аспекти на ДЗПО, които имат важно практическо значение.

             На първо място, правното отношение между осигуреното лице и пенсионноосигурителното дружество възниква въз основа на сключен договор или, когато такъв не е сключен, на служебно разпределение (чл. 124, ал. 1 КСО). Това означава,          че осигуреното лице може само да избере във фонда (универсален пенсионен фонд) или фондовете (универсален и професионален) на кое пенсионноосигурително дружество желае да прави вноски за ДЗПО като при избора си може да съобрази доходността, която би получило. Тази свобода на преценката се разпростира и по отношение на последващата промяна на предпочитаното пенсионноосигурително дружество. Всяко лице, което прави вноски за ДЗПО, може по всяко време да сключи договор с друго пенсионноосигурително дружество като предходното дружество е длъжно да прехвърли натрупаните средства по новооткритата партида на лицето в съответния фонд на новото дружество. Правоотношението с новото дружество възниква от датата на прехвърляне на средствата по индивидуалната партида на лицето, като правоотношението с дружеството, управляващо фонда, в който лицето е било осигурено, се прекратява от същата дата (чл. 124б КСО). Практиката е дружеството, с което лицето желае да сключи договор, да изпраща уведомление до дружеството, в което вече е била открита партидата на същото това лице и поканата сумата от съответния фонд на предишното дружество да бъде прехвърлена по партидата на лицето в съответния фонд на новото дружество. Имате правото не само да направите първоначален избор на пенсионноосигурително дружество, но и по всяко време да промените избора си като никой договор, с което и да било пенсионноосигурително дружество, не може да ограничава това Ваше право.

             На второ място, допълнителното задължително пенсионно осигуряване е персонално и всеки осигурен в универсален и в професионален пенсионен фонд има индивидуален осигурителен номер и индивидуална осигурителна партида (чл. 128 КСО). Това означава, че можете по всяко време да проверите наличността по партидата си, както и движението на средства към нея. Така можете да установите дали има месеци, през които Националната агенция за приходите (НАП) не е превела средствата по сметката на пенсионноосигурителното дружество или осигурителят Ви не е превел същите по сметката на НАП. По индивидуалната Ви партида се записват и натрупват към датата на постъпването им по сметката на фонда (без значение дали е универсален или професионален) следните парични суми: вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и внесените суми от лихви върху тях; средствата, прехвърлени от друг фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване (при промяна на избора Ви на пенсионноосигурително дружество); средствата, преведени от Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (чл. 129, ал. 1 КСО).Можете да имате само една партида в универсален и една в професионален пенсионен фонд като тя се води в левове и в дялове (чл. 129, ал. 2 и ал. 3 КСО). Дяловете са равни помежду си и представляват пропорционална част от нетните активи на фонда (чл. 129, ал. 5 КСО). За Вас е важно да знаете, че можете да следите доходността от дейността на пенсионноосигурителното дружество по промяната в размера на дяловете му през различните периоди.  

             На трето място, във връзка с вече казаното в предходния параграф, следва да имате предвид, че не се допуска преразпределяне на средства и дялове между индивидуалните партиди (чл. 129, ал. 8 КСО).Това означава, ченито от партидата Ви в единия пенсионен фонд могат да бъдат прехвърляни средства в партидата Ви в другия, макар да сте титуляр и на двете партиди, нито пък е възможно да се прехвърлят Ваши средства и дялове от индивидуалната Ви партида по партидата на което и да било трето лице. Ако пенсионноосигурителното дружество извърши такова прехвърляне, то последното би било незаконосъобразно и ще имате иск против дружеството за връщане на отклонената от партидата Ви сума.

             На четвърто място, натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица не подлежат на принудително изпълнение (чл. 129, ал. 11 КСО).Ако срещу Вас бъде образувано изпълнително дело, то срещу Вашите средства по индивидуалната партида (без значение в кой фонд е) не може да се насочи принудително изпълнение, независимо от какъв юридически факт произтича вземането на взискателя (дори и да е вземане за издръжка, тъй като нито в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), нито в КСО се съдържа ограничение на несеквестируемостта). Ако съдебният изпълнител Ви наложи запор върху сумата по индивидуалната Ви партида или от нея бъдат изтеглени средства вследствие на негово нареждане до пенсионноосигурителното дружество, то действията му биха били незаконосъобразни и можете да ги обжалвате на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, като жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако сте били призовани (примерно получили сте предизвестие, че ще Ви бъде наложен запор върху тези средства), а в останалите случаи - от деня на съобщението (примерно, че вече са изтеглени тези средства от индивидуалната Ви партида) (чл. 436, ал. 1 ГПК).

             На пето място, когато размерът на пенсията, която Ви се дължи от натрупаните по Вашите партиди средства (разбира се, след като сте придобили правото на пенсия), е до 20 на сто от социалната пенсия за старост, сумата Ви се изплаща наведнъж или разсрочено при придобиване на правото (чл. 131, ал. 2 КСО). Иначе казано, можете да поискате в тази хипотеза и еднократно изплащане на сумата (примерно, ако искате да осъществите свое бизнес начинание и Ви трябват средства за тази цел или пък искате да заминете на почивка, която сте отлагали дълго време).

             На шесто място, добре е да имате предвид и какъв е размерът на вноските, които дължите към пенсионноосигурителното дружество, както и по какъв начин се разпределят между Вас и осигурителя Ви, ако сте лице, осъществяващо дейност за другиго (примерно по трудово правоотношение). След 2007 г. размерът на вноските в универсален пенсионен фонд е 5% (от които 2,2% са за Ваша сметка като осигурено лице и 2,8% са за сметка на осигурителя), а за професионален пенсионен фонд – 12 % за лицата, работещи при условията на първа категория труд, и 7 % за лицата, работещи при условията на втора категория труд (чл. 157, ал. 1 КСО).  Вноските за професионалните пенсионни фондове са изцяло за сметка на осигурителите (чл. 157, ал. 4 КСО). Самоосигуряващите се лица правят вноски в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка, т.е. по 5%. Тези проценти се изчисляват на базата на осигурителния доход (като част от него). Примерно, ако сте самоосигуряващо се лице и сте избрали да се осигурявате на минималния осигурителен доход в размер на 560 лв., то месечната ви вноска за ДЗПО ще бъде равна на 5% от 560 лв., т.е. на 28 лв.

             На седмо място, вноските за ДЗПО не се превеждат непосредствено по сметка на съответното пенсионноосигурително дружество (в съответния фонд), макар че договорът е сключен между него и осигуреното лице. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и лихви към тях се събират от Националната агенция за приходите (НАП), която след това превежда получените вноски в срок до 30 дни от постъпването им от специализираната сметка по сметка на съответния пенсионен фонд, посочена от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява (чл. 159, ал. 1 и ал. 6 КСО).Трябва да имате предвид и че пенсионноосигурителното дружество носи отговорност пред осигурените лица само за реално преведените от Националната агенция за приходите осигурителни вноски (чл. 159, ал. 9 КСО). Това означава, че осигурителите внасят дължимите за ДЗПО суми по сметката на НАП, а последната се задължава да преведе тези суми на пенсионноосигурителните дружества. Ако осигурителят не преведе вноските по сметката на НАП, то тя няма да ги преведе и по сметката на съответния пенсионен фонд, т.е. те няма как да постъпят в партидата на осигуреното лице. Ако осигурителят е превел тези суми, но те не са постъпили по сметката на пенсионния фонд, то тогава осигуреното лице ще има право на иск против НАП за непреведените суми, с които НАП се е обогатила неоснователно (вследствие на неизпълнение на свое законово задължение, ако трябва да бъдем по-точни).

             На осмо място, трябва да бъдат споменати и данъчноправните аспекти на ДЗПО. Пенсионноосигурителното дружество инвестира активите на своите фондове, вследствие на което реализира печалба, която се разпределя по индивидуалните партиди. Тези приходи обаче, съгласно нормата, съдържаща се в чл. 160, ал. 2 КСО, не се облагат с данък по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗЗДФЛ). Личните осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд от физическите лица се приспадат от дохода им преди данъчното облагане по ЗДДФЛ, т.е. с тях се намалява доходът, който служи за данъчна основа при определяне на дължимия данък върху доходите на физическите лица. Примерно, ако сте самоосигуряващо се лице и се осигурявате върху 560 лв., ще заплатите 28 лв. за ДЗПО за съответния месец. Ако доходът Ви за този месец е 600 лв., то данъкът, който дължите, няма да се определи върху основа в размер на 600 лв., а първо ще извадите заплатените 28 лв. за ДЗПО, т.е. основата става 572 лв. (разбира се, ще трябва да направите вноски и в други фондове, така че данъчната Ви основа ще намалее допълнително, а най-вероятно ще имате и нормативно признати разходи за дейността, които се изваждат от получения доход още преди внесените осигурителни вноски). За осигурителите пък е важна да знаят, че вноските, които те правят за ДЗПО се признават за разходи за дейността по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (чл. 162 КСО).  

             На девето място, натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице, както в универсалния, така и в професионалния пенсионни фондове са наследими. Главната цел на ДЗПО е на осигуреното лице да се изплаща допълнителна пожизнена пенсия за старост при достигане на пенсионната възраст, което е и основното право на лицето във връзка с ДЗПО (чл. 167, ал. 1 КСО). Поради една или друга причина обаче лицето може да не достигне пенсионната възраст или да почине малко след достигането ѝ. И в двата случая от натрупаните по индивидуалната му партида средства остава някаква парична сума. Тази парична сума се наследява от наследниците на починалия като се спазват редът за наследяване и размерът на дяловете съгласно Закона за наследството (ЗН). Сумата може да се изплати еднократно или разсрочено. Когато осигуреното лице (т.е. още не е достигнало пенсионна възраст) или пенсионерът няма наследници, средствата му по индивидуалната партида в универсалния пенсионен фонд се прехвърлят в пенсионния резерв, а по индивидуалната му партида в професионалния пенсионен фонд – в държавния бюджет. (Чл. 170 КСО)

             На десето място, осигуреното лице (а когато е починало – неговите наследници) има право на безплатна информация за натрупаните средства по индивидуалната му партида, за доходността от тяхното управление и за произтичащите от набраните средства пенсионни права най-малко веднъж в рамките на една календарна година по начин и ред, определени в правилника на пенсионноосигурителното дружество (чл. 173, ал. 1 КСО). Това означава, че можете по всяко време да поискате от пенсионноосигурителното дружество, в чийто фонд е индивидуалната Ви партида, да Ви разясни начина, по който ще Ви предоставя тази информация. Също така, ако наследодателят Ви е имал индивидуална партида в определено пенсионноосигурително дружество, последното не може да Ви откаже да Ви предостави информацията, посочена по-горе. За съжаление много български граждани не подозират, че по партидите на наследодателите им са се насъбрали значителни суми, на които имат право, и не ги търсят от пенсионноосигурителните дружества.

             На последно място, ще отбележа, че при придобиване на правото на пенсия между пенсионноосигурителното дружество и пенсионера се сключва пенсионен договор в писмена форма, в който се определят наред с друго също и: видът и размерът на пенсията и начина за нейното преизчисляване;срокът на получаване на пенсията; редът и начинът за изплащане на пенсията; правата на наследниците на пенсионера; редът и начинът за предоставяне на информация на пенсионера; разходите по изплащането на пенсията; условията за прекратяване на договора (чл. 169а КСО).

             Настоящата статия не е изчерпателна, а цели да повиши информираността на читателите си по някои от най-съществените (по мнението на автора) въпроси на ДЗПО.

Коментари

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *