За договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние: правото на отказ

 Какво е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние?

             При какви условия и в какъв срок мога да се откажа от него?

             Колкото повече се развиват информационните и комуникационните технологии, толкова по-често традиционни услуги ни биват предоставяни чрез тях. Възникват и нови услуги, които може да са имали, а може и да са нямали аналог преди да станат част от виртуалната реалност. Сред множеството предоставяни ни от разстояние услуги са и финансовите. Нерядко можете да се натъкнете на реклама, в която Ви убеждават, че този начин на предоставяне на финансови услуги е лесен („без излишна бумащина, без сложни процедури”), бърз („само за пет минути”) и по-евтин от традиционния („без излишни такси”). В настоящата кратка статия ще очертая правната същност на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и ще разгледам правото на отказ от този договор, с което разполага потребителят, в случай че установи, че финансовата услуга не удовлетворява интересите му, колкото и лесен, бърз и евтин да е начинът на предоставянето ѝ.

  На първо място, договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече (чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР)). Това определение обаче поражда необходимостта от няколко други такива, за да бъде разбрано. 

             Първо, страни по договора са лице в качеството „потребител” и лице, притежаващо качеството „доставчик”. Чл. 7, ал. 2 и 3 ЗПФУР съдържат легални дефиниции и на двете понятия. „Потребител” е всяко физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. „Доставчик” е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва с потребител договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Тук ще направя и няколко уточнения. Потребителят може да е само физическо лице. Като такова той може да упражнява търговска или друга професионална дейност. Важно е при сключването на договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние да не се идентифицира като лице, упражняващо търговска или друга професионална дейност (примерно като „ЕТ – Иванов Кънстръкшънс”), а като физическо лице със своите имена (ако използваме горния пример, като Иван Иванов Иванов). Не бива да се забравя разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от Търговския закон, съгласно която: „При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.” Що се отнася до доставчика, полезно е да се отбележи, че предоставянето на финансовите услуги от разстояние се извършва именно „в рамките” на търговската или професионалната му дейност, т.е. то може да е основната му търговска дейност, но може и да има съпътстващ, спомагателен характер, тъй като обслужва някаква друга негова основна търговска или професионална дейност.

             Второ, трябва да си отговорим и на въпроса: какво е „финансова услуга”? Съгласно определението, дадено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФУР „финансова услуга” е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Кредитните институции, застрахователните дружества (и взаимозастрахователните кооперации), пенсионноосигурителните дружества и инвестиционните посредници подлежат на лицензионен режим и само и единствено тези лица, които са лицензирани при условията и по реда на съответните нормативни актове могат да предоставят изброените по-горе финансови услуги, т.е. доставчикът на финансови услуги е лице, което трябва да е получило лиценз по надлежния ред. Що се отнася до последната част от определението за „финансови услуги”, а именно предоставянето на платежни услуги, то последните са подмножество на финансовите услуги и са изчерпателно изброени в чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), като такива платежни услуги може да предоставя само доставчик на платежни услуги по чл. 3, ал. 1 ЗПУПС. Иначе казано предоставянето на финансови услуги, включително когато става въпрос за платежни услуги, се извършва от лице, получило лиценз от компетентния орган за извършване на тази дейност. Също така лицензът трябва да включва и съответната предлагана финансова услуга, т.е. не само лицето да е получило лиценз, но и съответната дейност да попада в обхвата на този лиценз.

             Трето, трябва да определим и съдържанието на понятието „средство за комуникация от разстояние". Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Такива средства са лаптоп, настолен компютър, мобилен телефон, смартфон, таблет, стационарен телефон и др. При сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние трябва да се използват само такива средства, т.е. в никакъв момент да не е налице едновременното физическо присъствие на двете страни по договора. Що се отнася до самите средства, то за сключването на договора не е необходимо да се използва само едно средство. Може например офертата да е изпратена от доставчика по интернет от настолен компютър, да е получена от потребителя на негов лаптоп, потребителят да е изпратил потвърждение от своя таблет, а системата за обработка на получените отговори на доставчика да е генерирала верификационен код, изпратен на мобилния телефон на потребителя, който впоследствие го е въвел отново през таблета си.

             Четвърто, въпроси може да породи изискването за „система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика”. Това изискване означава, че самото сключване на договора се осъществява с помощта на информационните и/или комуникационни технологии по предварително зададен от доставчика алгоритъм. В зависимост от този алгоритъм се определя кои и колко от действията по сключването на договора са автоматизирани (примерно предоставянето на предварителна информация по чл. 8 ЗПФУР може да се автоматизира) и кои изискват насрещно волеизявление от физическо лице, представляващо доставчика, съобразено (волеизявлението) с конкретния казус. 

             След като установихме съдържанието на понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние”, нека да разгледаме при какви условия и по какъв ред потребит

             На второ място, както и в други нормативни актове, в които страна по договорно правоотношение е лице в качеството „потребител” (примерно в Закона за защита на потребителите (ЗЗП)), така и в ЗПФУР законодателят приема, че потребителят е по-слабата икономически страна, по-неопитен, тъй като сключва договор извън своята професионална дейност за разлика от насрещната страна, по-уязвим в урежданото правоотношение по предоставяне на финансова услуга от разстояние, поради което се нуждае от засилена защита. Типична форма на такава защита е правото на отказ от договора.

             Първо, важно е да се има предвид, че предоставянето на финансова услуга от разстояние на потребител срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено. Когато потребителят получи услуга, за която не е отправил изрично и предварително искане, той не дължи заплащане за услугата на този, който я е предоставил. Липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова страна (чл. 14 ЗПФУР). Така че дори и доставчикът да Ви е предоставил такава услуга с указанието, че ако не възразите в някакъв срок срещу получаването ѝ, то ще дължите заплащането ѝ, между Вас няма сключен договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние и не дължите никаква сума, дори и да не отговорите в срока, посочен от доставчика. В този случай не говорим за отказ от договора, тъй като договор изобщо не е сключен.

             Второ, когато е налице сключен (действителен, разбира се) договор, т.е. изпълнени са предпоставките, разгледани по-горе, то потребителят може да направи отказ от договора без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина в 14-дневен срок, считано от: датата на сключване на договора или от деня, в който е получил условията на договора и преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител (примерно електронен документ, изпратен по електронна поща), когато това става след сключването на договора (чл. 12, ал. 1 ЗПФУР). Когато предоставената финансова услуга е застраховка „живот” или допълнително доброволно пенсионно осигуряване, този срок е 30-дневен (чл. 12, ал. 2 ЗПФУР). Правото на отказ от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние не може да се упражни, когато цената на финансовата услуга зависи от колебания на финансовия пазар, които могат да възникнат през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора, и върху които колебания доставчикът не може да влияе (чл. 12, ал. 3, т. 1 ЗПФУР). Потребителят не може да се откаже и от договор, който е бил прекратен поради изпълнение (и от негова страна, и от страна на доставчика) в срока за отказ, когато изпълнението е настъпило по изричното искане на потребителя, тъй като договорното правоотношение вече не съществува (чл. 12, ал. 3, т. 3 ЗПФУР). Потребителят не може да упражни правото си на отказ и по отношение на застрахователни договори във връзка с пътуване, багаж или други краткосрочни застрахователни договори със срок, по-малък от един месец, нито по отношение на договори за кредит, предназначени за придобиване или запазване правото на собственост върху земя или сграда, която е построена или която предстои да бъде построена, както и за извършване на ремонт или подобрения в недвижим имот (чл. 12, ал. 1, т. 2 и 4 ЗПФУР). 

             Трето, за да упражни правото си на отказ от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, потребителят е длъжен да изпрати на доставчика уведомление на хартиен или друг траен носител, достъпен за получателя (електронно съобщение например), преди изтичането на сроковете, разгледани в предходния параграф (чл. 12, ал. 4 ЗПФУР).

             Четвърто, след като потребителят упражни правото си на отказ от договора, то възниква въпросът: какво дължи на доставчика?Както вече посочих, потребителят не дължи неустойки и обезщетения. Всъщност той дължи единствено действително предоставените финансови услуги по договора (отново подчертавам, че трябва да е налице действителен договор между потребителя и доставчика). Потребителят следва да ги заплати на доставчика в седемдневен срок от изпращането на уведомлението (чл. 13, ал. 1 ЗПФУР). За да не се стигне до тази необходимост обаче законодателят е предвидил забрана за доставчика да започне изпълнение на договора до изтичане на срока за упражняване на правото на отказ от страна на потребителя, освен ако последният изрично е поискал това. Ако потребителят е поискал доставчикът да изпълни задължението си по предоставяне на финансовата услуга в срока, в който може да упражни (потребителят) правото си на отказ, и след това действително упражни правото си на отказ в същия срок, той ще дължи на доставчика действителната стойност на предоставената финансова услуга (не на договорената, а само на реално предоставената, тъй като финансовата услуга може да се предоставя разсрочено във времето, а не изцяло и наведнъж). Ако доставчикът е започнал изпълнението на договора преди изтичането на срока, в който потребителят може да упражни правото си на отказ, и изпълнението не е било поискано изрично от потребителя, последният не дължи заплащане на предоставената финансова услуга (чл. 13, ал. 2 ЗПФУР). Не е изрично поискано от потребителя изпълнението, за което той е знаел, но на което не се е противопоставил. Освен това, доставчикът е длъжен да информира потребителя относно дължимата от последния сума за предоставената финансова услуга преди сключването на договора. Ако доставчикът не може да докаже, че е информирал потребителя за цената на финансовата услуга, и потребителят е упражнил правото си на отказ от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, то потребителят не дължи заплащане на получената услуга (чл. 13, ал. 3 и 4 ЗПФУР). Потребителят е длъжен да върне на доставчика получените суми и/или вещи по договора не по-късно от 30 дни, считано от изпращане до доставчика на уведомлението за упражняване правото на отказ (чл. 13, ал. 6 ЗПФУР). Той връща вече полученото без значение дали е длъжен да заплати стойността на самата финансова услуга или не.

             Пето, след като потребителят упражни правото си на отказ от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да му върне всички заплатени от потребителя суми, с изключение на цената на предоставената финансова услуга, когато тя следва да бъде заплатена от потребителя, в 30-дневен срок от получаването на уведомлението за отказ от договора (чл. 13, ал. 5 ЗПФУР).  

             На трето място, когато доставчикът не е изпълнил някое от задълженията си по предоставяне на преддоговорна информация на потребителя, последният може да прекрати договора в едномесечен срок от датата на сключването на договора или от получаването на съществена информация относно условията на договора, когато тази информация му бива предоставена след сключването на договора. При прекратяване на договора на това основание (чл. 15 ЗПФУР) потребителят не дължи неустойки и обезщетения, тъй като в случая прекратяването представлява санкция срещу виновното неизпълнение на задължение от страна на доставчика (поради тази причина по-правилно би било да се говори за „разваляне” на договора, а не за „прекратяване”).