За необходимостта от точна сума при плащане на стока в брой

 Трябва ли да разполагам с точна сума, когато искам да платя в брой при покупката на стока, или продавачът е длъжен да приеме сумата, която му предлагам, ако е по-висока от цената на стоката, и да ми върне ресто?

Казусът с вафлата

Да разгледаме следния казус: искате да си купите вафла от кварталния магазин; съгласно залепения на кутията с вафли етикет цената ѝ е 40 ст.; Вие обаче имате само една банкнота от 20 лв.; взимате си вафлата, отивате на касата, подавате желаната вкусотия и банкнотата от 20 лв.; касиерката Ви казва, че вафлата струва 40 ст. и иска от Вас да платите точно толкова, отказвайки да Ви даде вафлата и връщайки Ви банкнотата. Вие смятате, че имате достатъчно пари, за да купите вафлата (та дори и 50 вафли), но не Ви се излиза от магазина, за да търсите тепърва друг магазин, в който да замените Вашата банкнота срещу няколко други с по-ниска номинална стойност и монети (сред които и заветните 40 ст.). Кой е прав – Вие или касиерката (която е служител на търговеца, от който искате да си купите вафла)? Въпросът има правен характер и отговорът му може да се открие в Търговския закон (ТЗ) и в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но най-вече в последния.

Да приложим правните норми към фактите

Първо, още когато виждате цената на вафлата (или на която и да било стока в магазина, в който сте влезли), Вие се запознавате с публичната покана на търговеца да направите предложение за сключване на договор за продажба на тази стока (съгласно чл. 290, ал. 1 ТЗ: „Каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване или отправени по друг начин до неопределен кръг от лица се смятат за покана да се направи предложение в съответствие с тях.“). Поканата е публична, тъй като е адресирана до неопределен кръг субекти (както до Вас, така и до всекиго, който посети търговския обект).

Второ, Вие вземате решение да придобиете собствеността върху стоката, която сте избрали (вафлата в нашия пример), поради което от множеството родово определени вещи (вафли с една и съща марка), вземате една конкретна. По този начин вече вещта не е родово определена (която и да е вафла с марка Х), а е индивидуално определена. Впрочем до същия резултат ще се стигне и ако отидете на касата, поискате от служителя една вафла марка Х и той или тя Ви избере вафла, отговаряща на Вашето искане.

Трето, тъй като става въпрос за вещ за лично потребление, а и Вие не сте юридическо лице, то и продажбата на избраната от Вас стока няма да бъде търговска (съгласно чл. 318, ал. 2 ТЗ: „Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.“) Договорът за продажба ще бъде сключен в момента, в който служителят на търговеца изрази съгласието си да Ви продаде вафлата, която сте предложили да закупите. Уредбата на договора за продажба ще бъде съдържащата се в чл. 183 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл. 183, ал. 1 ЗЗД: „С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.“ От правилото, съдържащо се в цитираната разпоредба, можем да изведем правата и задълженията на всяка от страните. Вие в качеството си на „купувач“ дължите договорената цена – тази, която е била посочена на етикета на кутията с вафли (40 ст.), а продавачът (търговецът, от чието име и за чиято сметка действа негов служител) дължи да Ви прехвърли собствеността и да Ви предаде фактическата власт върху вафлата. Всъщност още с даването на съгласие от страна на служителя да Ви продаде стоката, Вие сте станали неин собственик, т.е. придобили сте правото на собственост върху нея (тъй като договорът за продажба е консенсуален, т.е. сключен е с постигането на съгласие между страните). Затова остават неизпълнени само Вашето задължение да платите и да получите вещта (чл. 200, ал. 1 ЗЗД) и задължението на служителя да Ви предаде вафлата (чл. 187 ЗЗД).

Четвърто, съгласно чл. 200, ал. 2 ЗЗД: „Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.“ Това означава, че Вие и търговецът трябва да изпълните задълженията си едновременно. Образно казано, Вие протягате ръка с 40 ст. в нея, а служителят на търговеца протяга своята, държаща лелеяната вафла.

Пето, тъй като Вие нямате 40 ст., не можете да протегнете ръка с тях, а имате само банкнота от 20 лв., която обаче служителят на търговеца на желае да приеме. Търговецът е Ваш кредитор за получаване на цената на вафлата, а Вие сте негов длъжник за нея. И обратното – Вие сте кредитор на търговеца за получаването на вафлата, а той Ви дължи предаването ѝ. Тъй като търговецът е Ваш кредитор, приложение ще намери правилото, съдържащо се в чл. 65, ал. 1 ЗЗД: „Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.“ За Ваше съжаление „дължимото“ са 40 ст., а не 20 лв., т.е. Вие предлагате нещо различно от дължимото. Няма значение обстоятелството, че предлагате повече, нито че 40 ст. се съдържат в 20 лв., нито че става въпрос за парична сума. Проблемът е, че предлаганото от Вас изпълнение не е точно в количествено отношение и е различно от дължимото (не е идентично с него), поради което Вашият кредитор съвсем правомерно отказва да го приеме. Той може, но не е длъжен да приеме такова изпълнение.

Шесто, Вие все пак сте кредитор за получаването на вещта и си искате вафлата. Той е Ваш длъжник за предаването на фактическата власт върху нея. Но е и Ваш кредитор за получаването на цената, която в този момент не сте в състояние да му платите. Затова търговецът упражнява своето възражение за неизпълнен договор (exceptio non adimpleti contractus), уредено в разпоредбата на чл. 90, ал. 1, изр. 1 ЗЗД: „Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето.“ Въз основа на правилото, съдържащо се в тази разпоредба, търговецът (чрез своя служител) правомерно отказва да Ви предаде фактическата власт върху вафлата, докато не извършите точно в количествено отношение плащане (да му дадете 40 ст. за вафлата).

Отговорът на поставения в началото на настоящата статия въпрос е: да, трябва да разполагате с точна сума, когато искате да платите в брой при покупката на стока, а продавачът не е длъжен да приеме сума, различна от договорената цена. Докато нямате готовност да заплатите дължимата сума, търговецът може правомерно да направи възражението си за неизпълнен договор и да откаже да Ви предаде стоката, макар че във Вашата правна сфера вече е възникнало право на собственост върху стоката.