За правата на пътниците във въздухоплавателни средства по отношение на багажа им

 Какви са правата ми по договора за превоз на пътници по въздуха по отношение на багажа ми?

  

 В предходната си статия изрично посочих, че въпросите, свързани с правата на пътника във въздухоплавателно средство по отношение на багажа му, няма да бъдат разгледани в нея. Затова в настоящата ще се спра именно на тях. Както вече беше посочено, с договора за превоз на пътници по въздуха превозвачът се задължава да превози със свое или с наето, или предоставено за ползване на лизинг въздухоплавателно средство не само пътника, но и багажа му от едно място на друго срещу заплащане на превозна цена (чл. 65 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ)). Т.е. за да възникне каквото и да било право за пътника по отношение на багажа му във връзка с осъществявания превоз, то трябва да е налице валиден и пораждащ правни последици договор за превоз на пътници по въздуха. Багажната квитанция е доказателство за предаването на багажа от пътника на превозвача (чл. 66, ал. 1 ЗГВ), но за разлика от билета, законодателят не е предвидил, че липсата на багажна квитанция или нейната нередовност не представлява пречка за доказването на предаването, поради което, за да се ползвате от правата, които са нормативно установени, трябва да пазите тази квитанция, за да докажете, че фактическата власт върху багажа Ви е преминала у превозвача. От момента на предаването за Вас възникват правата, които ще разгледам в следващите редове.

  

 На първо място, имате право на превоз на багажа в размери, установени от превозвача, без да дължите заплащането на допълнителна превозна цена, а в случай че желаете да бъде извършен превоз на багаж, надхвърлящ тези размери, то ще дължите доплащане (чл. 67 ЗГВ). Все пак ЗГВ урежда и превоза на багаж над установените размери със същото превозно средство като Ваше право, поради което ако е обективно възможен и сте съгласни да заплатите допълнителна превозно цена, превозвачът не може да откаже превоза на багажа Ви. 

  

 На второ място, имате право на обезщетение от превозвача за вредите, които са настъпили вследствие на повреда или липса на регистрирания багаж, ако вредите са настъпили по времето, когато багажът е бил под надзора на превозвача (чл. 75 ЗГВ). Тук следва да бъдат направени няколко уточнения. Началният момент, от който багажът Ви се счита под надзора на превозвача, е посоченият в багажната Ви квитанция, тъй като тя е доказателството, че багажът е преминал във фактическата му власт. Дори да не е посочен начален момент, то, ако разполагате с багажна квитанция, можете да докажете, че сте предали багажа, а със свидетелски показания - и че към момента на предаването на багажа последният е бил в добро състояние, а сте го получили от превозвача с някаква повреда или изобщо не сте го получили. Багажът Ви минава под надзора на превозвача от момента, в който вече не е във Вашата фактическа власт, за което обстоятелство Ви бива издадена багажната квитанция. Крайният момент, до който превозвачът носи отговорност за багажа Ви, е моментът, в който реално сте получили или сте могли да получите багажа си. Това означава, че ако багажът Ви е бил пуснат на багажната лента и сте могли да го вземете от нея, то той вече не е бил под надзора на превозвача, но ако багажът Ви не е стигнал до тази лента, то той е останал под надзора на превозвача (дори последният да няма представа къде се намира багажът Ви, т.е. багажът Ви е изгубен – липсва). След като установихме границите на периода, през който превозвачът носи отговорност за Вашия багаж, то следва да се спрем и на вредите, за които Ви се дължи обезщетение. Те могат да бъдат разделени на вреди, причинени от липса на багажа, и на такива, причинени от неговото повреждане.

  

 На трето място, ще се спра на отговорността на превозвача или по-точно на случаите, в които макар и да е настъпило някакво увреждане на багажа Ви през времето, в което превозвачът е упражнявал надзор върху него, превозвачът не носи отговорност, както и ще разгледам въпросите, свързани с размера на обезщетението за вреди, когато превозвачът дължи такова. 

 Първо, трябва да се има предвид, че отговорността на превозвача съгласно чл. 17, ал. 4 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (по-нататък „Конвенцията”) се разпростира, както върху вредите, които са причинени на регистрирания багаж, така също и върху причинените върху нерегистрирания такъв, т.е. терминът „багаж” обхваща и двата вида багаж. Предпоставките за ангажиране на тази отговорност обаче са различни. Превозвачът не носи отговорност за вредите, които макар и да са настъпили през времето, през което багажът се намира под негов надзор, са възникнали поради присъщ на багажа дефект, качество или недостатък. По отношение на нерегистрирания багаж (включително лични вещи като например мобилен телефон, лаптоп, козметика, музикално устройство, електронен четец и т.н.) отговорността на превозвача е допълнително ограничена – той носи отговорност само ако вредата е възникнала по негова вина или по вина на негови служители или агенти (чл. 17, ал. 2 от Конвенцията). Вината може да бъде не само под формата на умисъл, но и на непредпазливост. Също така превозвачът може да се освободи изцяло или частично от отговорност, ако докаже, че вредата е причинена от или че за нея е допринесла небрежност, друго неправилно действие или бездействие на лицето, което иска обезщетение, до степента, до която тези небрежност, неправилно действие или бездействие са причинили или допринесли за вредата (чл. 20 от Конвенцията). Примерно, ако в багажа Ви се съдържа някаква вещ, която е разрешено да пренасяте в него, но изисква специално третиране (условия за съхранение, товарене, разтоварване и т.н.), за което не сте уведомили превозвача, и последният е третирал багажа Ви, както всеки друг, вследствие на което вещта е била увредена, то отговорността му може да се намали. Така и в чл. 80 от българския ЗГВ са предвидени сходни основания за освобождаване на превозвача от отговорност – случаите, в които липсата или увреждането на багажа се дължат на: особените свойства на багажа; недостатъци на опаковката, които не са могли да бъдат забелязани от превозвача при приемането на багажа (особено при непрозрачна опаковка, непозволяваща да се види съдържанието на багажа); непосочване в превозния документ особените свойства на багажа, изискващи специални условия за съхраняването му.

 Второ, чл. 22, ал. 2 от Конвенцията поставя и лимит на обезщетението, което се дължи при ангажирането на отговорността на превозвача. При превоз на багаж отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение е ограничена до 1000 специални права на тираж (СПТ, на английски – Special Drawing Rights (SDR)) за всеки пътник (а не за единица багаж!), освен ако пътникът е направил по време на предаване на регистрирания багаж на превозвача специална декларация за интерес от доставка в местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква. В този случай превозвачът е отговорен да заплати сума, непревишаваща декларираната сума, освен ако докаже, че сумата е по-голяма от действителния интерес на пътника от доставка в местоназначението. Иначе казано, необходимо е специално да декларирате по-висока стойност на багажа си от установения в Конвенцията лимит, но и да заплатите допълнителна сума на превозвача, ако желаете евентуалното обезщетение да надхвърля 1000 СПТ. Превозвачът може да уговори и по-висок лимит на отговорността си в договора за превоз на пътници по въздуха или да поеме неограничена отговорност (чл. 25 от Конвенцията). Ако обаче уговори по-нисък лимит на отговорност от 1000 СПТ, то уговорката би била нищожна (чл. 26 от Конвенцията). Лимитът на обезщетението не се прилага обаче, ако бъде доказано, че вредата е причинена от действие или бездействие на превозвача, неговите служители или агенти, извършено с намерение да бъде причинена вреда (т.е. умишлено) или от груба небрежност и със знанието, че вероятно ще бъде причинена вреда; при условие че в случай на такова действие или бездействие на служител или агент бъде също доказано, че служителят или агентът са действали в рамките на своите трудови задължения (чл. 22, ал. 5 от Конвенцията). Ако не са действали в рамките на своите трудови задължения, то искът за обезщетение може да бъде насочен срещу тях и отново няма да намери приложение лимитът на отговорността на превозвача, тъй като той се отнася само да него, включително в случаите, в които лица под негов контрол са осъществили увреждащото действие в кръга на възложените им от него задължения. В тези случаи може да бъде ангажирана отговорността на виновните лица неограничено – до размера на причинените вреди. Какво обаче са специалните права на тираж (СПТ) и как се извършва конверсията им в национална валута? Тъй като Република България е член на Международния валутен фонд от 1990 г., то и СПТ могат да бъдат конвертирани в националната ни парична единица – българския лев. Курсът им обаче не е постоянен. Към датата на написване на настоящата статия 1 СПТ е равно на 2.42 лв. (със закръгляне до втория десетичен знак), а лимитът на отговорност, посочен по-горе, е равен на 2416.33 лв. 

  

 На четвърто място, ще разгледам и въпроса за упражняване на правата на пътника срещу превозвача. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Конвенцията в случай на вреди трябва да отправите жалба до превозвача незабавно след откриването ѝ, но не по-късно от 7 дни от датата на получаване на регистриран багаж. В случай на закъснение (т.е. когато багажът Ви не бъде доставен навреме, тъй като например е попътувал без Вас известно време по разни екзотични и не чак толкова дестинации) жалбата трябва да бъде отправена не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът е бил предоставен на Ваше разположение (най-накрая сте имали възможност да осъществите фактическа власт върху багажа си). Жалбата Ви трябва да бъде в писмена форма и да бъде връчена на превозвача или да бъде изпратена до него в посочените срокове (чл. 31, ал. 3 от Конвенцията). Ако не подадете жалба в срок, то не можете да заведете дело срещу превозвача, освен ако неподаването на жалбата се дължи на измама от негова страна (примерно въвел Ви е в заблуждението, че нямате право на жалба, че срокът е изтекъл, тъй като е по-кратък от посочените по-горе, че не носи отговорност и т.н.). Трябва да имате предвид и че неподаването на жалба до превозвача в посочените срокове, след като сте получили багажа си, се приема за доказателство (до доказване на противното, което обаче ще трябва да докажете Вие, а не превозвачът), че багажът е бил доставен в добро състояние и в съответствие с документа за превоз. След подаването на жалбата Ви се съставя писмен констативен протокол от превозвача или негов упълномощен представител (чл. 123 ЗГВ), който се подписва и от Вас. Този протокол се съставя най-късно при предаването на багажа. След този срок вече не се съставя констативен протокол, а наричаната в Конвенцията „жалба” в ЗГВ бива назована „рекламация”, която съгласно чл. 127, ал. 1 ЗГВ трябва да бъде предявена пред превозвача в седемдневен срок от деня на получаване на багажа, когато се касае за частична липса или повреда на багажа, а при пълна липса - от деня, в който е трябвало да стане получаването му. Рекламацията за закъснение трябва да бъде предявена не по-късно от двадесет и един дни от деня на предаването на багажа или товара на правоимащия. Уредбата на рекламацията в ЗГВ е по-детайлна от тази на жалбата в Конвенцията. Предвидени са допълнителни основания за удължаване на сроковете за подаване на рекламация, които не фигурират в Конвенцията – подателят да е бил в обективна невъзможност да я подаде или превозвачът да е бил уведомен за възникналата щета (чл. 128, б. „а” и б. „в” ЗГВ). Освен че рекламацията трябва да е в писмена форма (както и жалбата по Конвенцията), в нея трябва да бъде посочена исканата сума, предметът на рекламацията, а към нея трябва да бъдат приложени и всички документи, доказващи претенцията (чл. 129 ЗГВ). Ако след подаването на жалбата (рекламацията) в установените от Конвенцията (и ЗГВ) срокове не получите удовлетворение на претенцията си от превозвача, то можете да предявите иск пред компетентния съд. Трябва да изчакате обаче да изтече нормативно определеният срок, в който превозвачът може да отговори на рекламацията Ви – двумесечен от подаването ѝ (чл. 133 ЗГВ). Можете да предявите иск само когато превозвачът напълно или частично е отхвърлил рекламацията или когато не сте получили отговор в срока (чл. 134 ЗГВ). Съгласно правилото, съдържащо се в чл. 33, ал. 1 от Конвенцията, можете да предявите иска си по Ваш избор пред съда на територията на една от държавите - страни по конвенцията, било пред съда по постоянно седалище на превозвача (според устройствения му акт), или по неговото основно място на дейност или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът (може да сте го сключили чрез клон на превозвача), или пред съда в местоназначението. Срокът за предявяване на иск, съгласно чл. 35, ал. 1 от Конвенцията и двегодишен: „Правото на обезщетение се погасява, ако не бъде заведен иск в срок две години считано от датата на пристигане в местоназначението или от датата, на която въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от датата, на която превозът е преустановен.” Този срок е шестмесечен обаче, когато се касае за вътрешни превозни договори (чл. 135 ЗГВ). Важно е да имате предвид, че тези срокове (двегодишният и шестмесечният) спират да текат със започване на рекламационното производство (подаването на рекламацията) и започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача или с изтичане на срока за отговор (чл. 137, ал. 1 ЗГВ). Когато сте сключили договор за превоз на пътници по въздуха с един превозвач, а превозът е извършен от друг, упълномощен от този, с когото сте сключили договора за превоз, и за Вас са настъпили вреди (в това число на багажа Ви), то съгласно чл. 45 от Конвенцията делото за обезщетение може да се заведе срещу този превозвач или срещу превозвача по договора или срещу двамата заедно или поотделно по избор на ищеца (по Ваш избор).

Комментариев нет:

Отправить комментарий