За защитата на авторското право

 Как мога да защитя нарушеното си авторско право?

Авторското право всъщност е съвкупност от множество имуществени (парично оценими) и неимуществени (такива, които нямат точна парична оценка) права (правомощия), а обектите на закрила дори не са изчерпателно изброени в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). И все пак преценката дали сте носител на авторско право не е толкова трудна. Нито пък е твърде сложно да се установи кога е извършено нарушение на Вашето авторско право. ЗАПСП Ви предоставя възможността да потърсите защита, когато такова нарушение е налице, и именно тази защита ще бъде разгледана в настоящата статия.

На първо място, трябва да установите дали сте носител на авторско право. За да отговорите положително на този въпрос, то трябва да е налице годен обект на закрила, който да е създаден вследствие на Вашата творческа дейност и да е обективиран по какъвто и да било начин. Само идеите, които не са придобили някакво външно изражение, не са годен обект на закрила по смисъла на чл. 4, т. 2 ЗАПСП. Дефиницията за „закрилян обект“ се съдържа в чл. 3, ал. 1 ЗАПСП: „Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма...”, а в т. 1-10 на същата алинея, както и в алинеи 2 и 3 са дадени примери за обекти на закрила. Все пак изброяването е примерно, а не изчерпателно. При преценката си дали сте създали годен за закрила обект на авторското право, когато не сте сигурни, първо прочетете изброените в чл. 3 ЗАПСП примери, а ако Вашето произведение на литературата, изкуството или науката не е сред изрично посочените, то следва да си зададете въпросите дали произведението Ви е резултат на творческата Ви дейност, дали е получило някаква външна обективация (изражение) и дали не попада сред изключенията, уредени от разпоредбите на чл. 4 ЗАПСП: „Не са обект на авторското право: 1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи; 2. идеи и концепции; 3. фолклорни творби; 4. новини, факти, сведения и данни.“ Ако вследствие на проверката, сте стигнали до извода, че сте създали закрилян обект, то на основание чл. 5 ЗАПСП, Вие сте автор на произведението и носител на авторското право освен ако ЗАПСП предвижда друго (примерно съгласно чл. 14 ЗАПСП: „Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.“).

На второ място, трябва да установите, че е извършено нарушение на едно или на повече от правомощията Ви, влизащи в съдържанието на сложното авторско право. Правомощията на автора могат да се групират на имуществени (парично оценими) и неимуществени (които получават парична оценка, чак след като бъдат нарушени). Чл. 15 ЗАПСП урежда неимуществените авторски права (правомощия), а чл. 18 ЗАПСП – видовете имуществени правомощия на автора. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗАПСП: „Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.“ Съдържащото се в тази разпоредба правило се отнася до имуществените права. За да бъде налице нарушение на авторското Ви право, достатъчно е някое лице да упражнява вместо Вас някое или няколко от правомощията, влизащи в състава на авторското право, без да е налице Вашето разрешение и без да има право да упражнява това правомощие по силата на ЗАПСП в случаите, в които не е необходимо разрешението Ви (съгласно чл. 23 ЗАПСП: „Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.“) Но дори когато ЗАПСП предоставя възможност на третото лице да използва Ваше произведение (по-скоро част от него) без Ваше съгласие, то ЗАПСП поставя граници на това използване, които, ако бъдат нарушени, отново за Вас би възникнало правото на защита на авторското Ви право. Така например съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП: „Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта...“ По аргумент от противното, ако някой използва цитат от Ваше вече разгласено произведение при критика или обзор, но не посочи името Ви, макар че това е възможно, или пък цитирането не съответства на обичайната практика или не е в обем, оправдан от целта, то налице ще бъде нарушаване на авторското Ви право и ще можете да потърсите закрила.

На трето място, след като сте стигнали до извода, че сте създали закрилян обект и че авторското Ви право е било нарушено (някое или няколко от правомощията, влизащи в състава му), то следва да помислите и как да защитите нарушеното си право.

Първо, можете да предявите иск за обезщетение против нарушителя. Обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението (това означава, че се включват и неимуществените вреди – болки и страдания, които са Ви били причинени вследствие на нарушението, и които в исковото производство най-често се доказват със свидетелски показания). При определянето на размера на обезщетението съдът се ръководи не само от компенсаторния характер на обезщетението (да Ви компенсира за причинените Ви вреди), но и от още един нормативно предвиден критерий, а именно превенцията (индивидуална и обща). Съгласно чл. 95, ал. 4 ЗАПСП: „Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.“ Освен това законодателят е предвидил и граници на обезщетението, когато не са налице достатъчно данни за определянето на неговия размер – от петстотин до сто хиляди лева или равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри (чл. 95а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАПСП). Във всеки случай съдът взема предвид и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Искът се предявява пред районния съд по постоянния адрес или седалището на ответника (нарушителя), когато цената на иска е до 25 000 лв. (включително) и пред окръжния съд по постоянния адрес или седалището на ответника, когато цената на иска надхвърля 25 000 лв.

Второ, можете да предявите иск за установяване на факта на нарушението (установителен иск), както и за преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване (осъдителен иск) (чл. 95б, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАПСП). На основание чл. 310, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), тези искове (за установяване на нарушението и за неговото преустановяване) се разглеждат по реда на Глава двадесет и пета от ГПК („Бързо производство“). Тези искове могат да бъдат предявени едновременно с една искова молба. Ако бъдат обективно съединени обаче с иск за обезщетение, няма да бъдат разгледани по реда на бързото производство (чл. 310, ал. 2 ГПК).

Трето, можете да поискате от съда също така: изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите (чл. 95б, ал. 1, т. 3 ЗАПСП); изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения (чл. 95б, ал. 1, т. 4 ЗАПСП; да Ви бъдат предадени неправомерно възпроизведените екземпляри, както и средствата, предназначени за възпроизвеждането им (чл. 95б, ал. 1, т. 5 ЗАПСП); разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие (чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП). Последният иск никога не е самостоятелен, а винаги е обективно съединен с друг иск (или искове) като най-често това ще са исковете за установяване и преустановяване на нарушението на авторското право. Разгласяването на диспозитива на решението на съда за сметка на нарушителя обслужва както индивидуалната, така и генералната (обща) превенция и цели намаляването на извършването на такива нарушения за в бъдеще, поради което смятам, че е добре да се използва и тази правна възможност.

В заключение, считам, че всеки автор трябва да следи за защитата на авторското си право и когато установи, че последното е било нарушено, да са възползва от предоставената от ЗАПСП закрила, като се обърне към компетентния съд.

Комментариев нет:

Отправить комментарий