За правата на потребителите във връзка с етикетирането на стоките

 Какви са правата ми, когато на стоката, която се предлага в търговския обект няма етикет? 

Какво мога да направя, ако от етикета не мога да разбера качествата на стоката?

Какви са правата ми, ако посоченото на етикета не съответства на действителното?

   Наскоро ми се случи при пазаруване в търговски обект от голяма търговска верига в гр. София да се натъкна на етикет, поставен от търговеца, в който имаше разминаване с информацията, предоставена от производителя на неговия оригинален етикет относно страната на произход. Това „преетикетиране” повдига сериозния въпрос за правата на потребителите и задълженията на търговците във връзка с етикетирането на потребителските стоки. В следващото кратко изложение съм се постарал да дам някои разяснения на тези въпроси.

   На първо място, както и в предходните статии, посветени на някои аспекти от защитата на потребителите, ще започна с няколко дефиниции. Съгласно § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ДР на ЗЗП) „потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Иначе казано, когато влезете в търговски обект с намерението да закупите потребителска стока за лична (или на другиго, примерно на член на семейството Ви) употреба, а не с търговска или професионална цел (да я препродадете в същия или в преработен вид например), то Вие възнамерявате да сключите договор в качеството си на потребител. Насрещната страна по договорното правоотношение е търговецът. По смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП „търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. „Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което: по занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено променя или преправя стока с оглед пускането ѝ на пазара; или се представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката ѝ или върху техническата или търговската документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак (§ 13, т. 3 от ДР на ЗЗП). „Опаковка" са съдове и всякакви други приспособления или материали, които са годни да изпълняват функцията да съдържат и съхраняват различни стоки, предлагани пряко на потребителите (§ 13, т. 7 от ДР на ЗЗП). Специално искам да отбележа, че опаковката не е задължително да бъде предоставена от производителя. Примерно, когато си купувате насипни храни или храна от кулинарния щанд на някой търговски обект, то потребителската стока (храната) бива опакована на място, претеглена на място и етикетът се поставя върху тази опаковка от служител на търговеца. Възможно е производството на стоката да се осъществи в търговския обект (например може да си има собствена пекарна или кухня), но е възможно и храната да бъде доставяна от трето лице (доставчик). Когато пък си купувате плодове или зеленчуци в търговския обект, често използвате найлонов плик, в който поставяте тези стоки, т.е. опаковането извършвате лично Вие. Само за пълнота ще цитирам и определението за стока, което дава § 13, т. 13 от ДР на ЗЗП: „стока" е движима материална вещ, с изключение на вещите, продавани при принудително изпълнение или чрез други мерки от оправомощени от закона органи, както и вещи, изоставени или отнети в полза на държавата, обявени за продажба от държавни органи. Стоки са и вода, газ и електрическа енергия, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество.” Тук ще направя и още едно уточнение отново във връзка с направеното по-горе относно опаковката, която се поставя в самия търговски обект. В някои търговски обекти се предлагат и различни напитки, които са „наливни”, т.е. на място биват или приготвени, или предоставени на потребителя в чаша, бутилка или друг съд (примерно така наречените „фрешове” се приготвят на място обикновено, а наливната бира се доставя на търговеца и той само я „опакова”, наливайки я в някакъв съд). Тези напитки също са стока, а чашата или бутилката представляват опаковки по смисъла на ЗЗП. Впрочем и за „търговски обект” се съдържа нормативна дефиниция в § 13, т. 37 от ДР на ЗЗП: „търговски обект" е недвижим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява постоянно дейността си, или всеки движим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява обичайно дейността си. След тези терминологични бележки и уточнения, нека разгледаме и етикетирането на стоките.

   На второ място, търговецът е длъжен да Ви предлага стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията, която е длъжен да Ви предостави, може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите (примерно триъгълник или окръжност в квадрат, когато става дума за дрехи), или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни. Търговецът би нарушил задължението си за етикетиране на стоките, когато нито е поставил етикет на български език, нито Ви е предоставил по друг разбираем начин информацията, която е длъжен да Ви предостави, а именно: за производителя и вносителя, ако стоката е от внос; за вида на стоката; за нейните съществени характеристики (в това число и алергените, когато става дума за хранителни стоки); за срока на годност и условията на съхраняването ѝ и, ако е необходимо, указания за употреба. Законодателят възприема стандарт за качественото изпълнение на това задължение, за да избегне чисто формалното „отмятане” на задължението на търговеца да етикетира стоките. Информацията на етикета трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща. Това означава, че всеки потребител трябва да може да я разбере, да не се създава възможност за (или по-скоро опасност от) нееднозначното ѝ възприемане, което да доведе до подвеждане на потребителя относно посочените по-горе обстоятелства, и най-вече да не се създава умишлено у потребителя представа за някое от обстоятелствата, която не отговаря на действителността. Забранено е и отстраняването или променянето на етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие търговецът ще подведе потребителите. Тези изисквания към поведението на търговеца относно предоставянето на информация чрез етикетирането на стоките са провокирани от стремежа на законодателя да предотврати или преустанови (когато вече са започнали) търговските практики, които целят да въздействат на потребителя, за да закупи последният стока, която иначе не би закупил или би съществувала по-слаба вероятност да закупи. Това са нелоялни търговски практики, като съгласно определението, дадено в чл. 68г, ал. 1 ЗЗП: „търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители”. Може да се мисли и дали търговската практика няма да бъде заблуждаваща, като съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП: „търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител.” Така например посочването на етикета като страна на произход „България”, наместо „Полша” има по-голяма вероятност да привлече клиентите, които подкрепят българското производство (особено на щанд „Аз подкрепям българското производство”). Непосочването на етикета на стоката на определени съставки, които са спорни от гледна точка на ефекта си върху човешкото здраве, създава предпоставки за по-големия брой клиенти, които ще закупят съответната стока. Преетикетирането на стоки, когато информацията на етикета, поставен от търговеца, се разминава с тази на етикета, поставен от производителя или вносителя, е нелоялна търговска практика, която в някои случаи може да е и заблуждаваща. При всяко положение, когато търговецът не е изпълнил или е изпълнил неточно или частично задължението си за етикетиране на стоките, налице ще бъде нелоялна търговска практика, стига това му поведение да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител (да би направил избор, който при добросъвестно изпълнение на задължението на търговеца за етикетиране на стоките не би направил). (Чл. 9, чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП)

   На трето място, ако върху опаковката на стоката или на самата нея не е посочено количеството ѝ от производителя, вносителя или опаковалото я лице, то търговецът следва да го означи, като може да стори това и с табела, поставена в непосредствена близост до стоката, предлагана за продажба в търговския обект. Когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма информацията, която следва да се съдържа в етикета, по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи. Това може да стане отново с табела, поставена в непосредствена близост до стоката, с брошури, които могат свободно да бъдат възприемани от потребителите (при спазване на изискванията за пълнота, яснота, достъпност и достоверност, важащи за етикетите).

   На четвърто място, когато сте сключили договор с търговеца, като волята Ви за сключването му съществено е била повлияна от съдържанието на етикета на стоката, а в последствие установите, че то не отговаря на действителността, то договорът ще е сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика. Липсата на етикет или неяснотата на информацията на поставения от търговеца етикет също са нелоялни търговски практики, защото представляват нарушения на задължението му за етикетиране на стоките, а оттам - накърняват и правото на информиран избор от страна на потребителя дали да сключи договор за покупко-продажба и относно съществените характеристики на стоката, предмет на договора. Можете да подадете искане до Комисията за защита на потребителите за установяване на нелоялната търговска практика на търговеца. Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. (чл. 68л, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП) Когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава (заповедта е била неуспешно обжалвана от търговеца), заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена, имате правото да развалите с едностранно волеизявление, отправено до търговеца, сключения с него договор (договорът се счита за развален с получаването на волеизявлението Ви от търговеца), като можете да претендирате и обезщетение по общия исков ред. Правото да искате обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд, на заповедта на Комисията за защита на потребителите, когато не е обжалвана, или от датата, на която жалбата срещу нея е оттеглена. (Чл. 68м, ал. 1 и 3 ЗЗП) Отделно от това Ваше право, чието упражняване е предпоставено от установяването на нелоялна търговска практика, то Вие имате правото на отказ от договора и правото на рекламация, които права вече бяха разгледани в предходни статии.