За обезщетенията за безработица при прекратяване на трудовото правоотношение. Размери и срокове

 В кои случаи ми се дължи обезщетение за безработица при прекратяване на трудовото правоотношение? 

Какъв е размерът на обезщетението за безработица и как се определя? 

 За какъв срок ми се дължи обезщетението за безработица? 

  

             Всички тези въпроси представляват интерес за мнозина, тъй като основната форма за получаване на доходи е чрез полагането на труд за другиго и по-специално по трудово правоотношение. Трудовото правоотношение, както и почти всяко друго правоотношение, може да бъде прекратено. С прекратяването му обаче доходите за (вече) бившия работник или служител не секват, тъй като законодателят е отчел необходимостта от тях, за да може лицето да потърси спокойно нов източник на доход без да е принудено (от нуждата от пари) да приеме някое неизгодно предложение за сключване на нов трудов договор, пренебрегвайки интересите си.

  

             На първо място, за да бъде едно лице работник или служител, то между него и друго лице, наречено „работодател”, трябва да е налице валидно трудово правоотношение. Съгласно определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ): "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател”. Трудовото правоотношение може да бъде учредено по един от следните начини: 1) чрез сключването на трудов договор (подробна уредба - в чл. 61 и сл. от КТ); 2) въз основа на избор (подробна уредба - в чл. 83 и сл. от КТ); или 3) въз основа на конкурс (чл. 89 и сл. от КТ). Независимо по какъв начин е възникнало отношението между работодателя и лицето, което полага труд за другиго, то последното придобива качеството „работник” или „служител”. Това обстоятелство е важно, защото лицата, попадащи в тази категория, биват осигурени срещу социалния риск „безработица”, за който става дума. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО): „Задължително осигурени за … безработица по този кодекс са: 1. работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1.” Изключени са лицата, които полагат труд въз основа на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, както и морските лица (а съгласно § 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби на КСО „морско лице е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.”)

  

  

             На второ място, за да възникне правото на парично обезщетение за безработица, необходимо е трудовото правоотношение между работника или служителя, от една страна, и работодателя, от друга, да е било прекратено. Това обаче не е достатъчно. Необходимо е също така наличието на следните кумулативно (съвкупно) съществуващи предпоставки:

             Първо, през последните 18 (осемнадесет) месеца преди прекратяването на трудовото правоотношение в поне 12 (дванадесет) от тях да са били внасяни или дължими вноските във фонд „Безработица” за работника или служителя, т.е. поне дванадесет месеца да е бил в трудово правоотношение или да е бил осигуряван на друго основание (примерно служебно правоотношение) в рамките на тези 18 последователни месеца преди прекратяване на последното трудово правоотношение. (чл. 54а, ал. 1 КСО) Различни видове отпуски, които изрично се признават за време, което се включва в тези 12 месеца, са посочени в чл. 54а, ал. 2 КСО, както и осигурителен стаж, придобит по правото на друга държава, с която Република България има сключен международен договор.

             Второ, лицето да се е регистрирало като безработен в Агенцията по заетостта. (чл. 54а, ал. 1, т. 1 КСО)

             Трето, лицето да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава и да не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 КСО. (чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО)

             Четвърто, лицето да не упражняват трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава за социалния риск „безработица”. (чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО)

             Пето, лицето трябва да е подало заявление за обезщетение за безработица до Националния осигурителен институт (НОИ). (чл. 54а, ал. 3 КСО)

  

             На трето място, обезщетението се изплаща от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако лицето, което търси това обезщетение: 1) е подало заявлението до НОИ в тримесечен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и 2) се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. (чл. 54а, ал. 4 КСО) При просрочване без уважителни причини, на който и да било от тези два срока, времето за получаване на обезщетение, се намалява със срока на забавянето. (чл. 54а, ал. 5 и 6 КСО)

  

             На четвърто място, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, които размери се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. (чл. 54б, ал. 2 КСО) Така съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. минималният размер на обезщетението за безработица за 2019 г. е 9 лв., а дневният максимален размер на обезщетението за безработица за 2019 г. е 74,29 лв. Ако в някой от посочените 24 месеца не е било налице основание за осигуряване (примерно трудово правоотношение), то той се взема предвид при изчисляването на размера на обезщетението като съгласно чл. чл. 54б, ал. 7, т. 4 КСО за времето, през което лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход се счита среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

  

             На пето място, ако трудовото правоотношение е прекратено: 1) по желание на работника или служителя или 2) с негово съгласие, или 3) поради негово виновно поведение, или 4) преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, то търсещият обезщетение получава минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. (чл. 54б, ал. 4 и 5 КСО)

  

             На шесто място, след определянето на началния момент за изплащане на обезщетението и на размера му, следва да се насочим и към срока, за който се изплаща. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица (без значение от основанието за осигуряване), за времето след 31 декември 2001 г. (периодът, който предхожда тази дата, не се взема предвид при изчисляването на срока за получаване на обезщетението), както следва: при осигурителен стаж до 3 години обезщетение се дължи за срок от 4 месеца; при осигурителен стаж повече от 3 години, но по-малък или равен на 7 години обезщетение се дължи за срок от 6 месеца; при осигурителен стаж повече от 7 години, но по-малък или равен на 11 години обезщетение се дължи за срок от 8 месеца; при осигурителен стаж повече от 11 години, но по-малък или равен на 15 години обезщетение се дължи за срок от 10 месеца; при осигурителен стаж над 15 години обезщетение се дължи за срок от 12 месеца.

  

             Накратко мога да обобщя горното, отнасяйки го към конкретните житейски ситуации, в които може да се приложи, по следния начин:

  

             1. За да търсите обезщетение за безработица поради прекратяване на трудовото правоотношение, трябва да сте били работник или служител по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, избор или конкурс, с изключенията предвидени в КСО.

             2. Също така трябва да сте били осигуряван/а или да е трябвало да бъдете осигуряван/а за осигурения социален риск „безработица” през общо 12 от последните 18 последователни месеца преди прекратяването на трудовото правоотношение, да сте регистриран/а като „безработен” в Агенцията по заетостта, да не сте придобили право на пенсия и да не упражнявате трудова дейност, за която подлежите на осигуряване срещу риска „безработица”, а също така да сте подали заявление до НОИ.

             3. Обезщетението се получава от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако сте подали заявлението до НОИ в тримесечен срок от тази дата и сте се регистрирали като безработен в Агенцията по заетостта в седемдневен срок от същата дата. Ако сте пропуснали някой от тези два срока без уважителни причини, срокът, за който се дължи обезщетението, се намалява със срока на забавата (просрочването).

             4. Размерът на обезщетението Ви се определя между минимум и максимум, приети със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и по принцип е равен на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. 

             5. В някои случаи обаче може да Ви се дължи минималният размер на обезщетението за срок от четири месеца (минимален срок).

          6. Срокът, за който Ви се дължи обезщетение за безработица, зависи от продължителността на осигурителния Ви стаж, по време на който сте били осигурен/а за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.

В кои случаи може да ми бъде спряно изплащането на обезщетението за безработица?
В кои случаи може да бъде прекратено?
Мога ли да бъда задължен/а да върна полученото обезщетение за безработица и при какви обстоятелства?
 
            След като вече разгледах предпоставките за отпускане на обезщетение за безработица, както и размера му и срока, за който се изплаща, в настоящото изложение ще се спра на въпросите по-горе, които са, от една страна, логично продължение на обсъдените в предходната статия, а, от друга страна, имат голямо значение за лицата, които вече получават обезщетения за безработица.
 
            На първо място, изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт. (чл. 54г, ал. 1 КСО) За новонастъпилото обстоятелство – получаването на някое от тези две обезщетения, лицето е длъжно да уведоми съответното териториално поделение на НОИ в срок от седем работни дни от настъпването им. В същия срок лицето трябва да съобщи и за прекратяването на изплащането на тези обезщетения, за да бъде възобновено изплащането на това за безработица. (чл. 54г, ал. 2 и 3 КСО) Съгласно чл. 42, ал. 3 КСО когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови правоотношения, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите, а ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Едва след като бъде прекратено изплащането на обезщетението за временна неработоспособност започва да тече срокът, в който се дължи обезщетение за безработица. Общият принцип е, че за времето, през което е спряно изплащането на обезщетението за безработица, срокът, за който последното се дължи не тече, а продължава да тече чак от възобновяването на изплащането.
 
            На второ място, основание за спиране е и разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Такова разпореждане се издава, когато отпускането или изплащането на обезщетението за безработица зависят от установяването на обстоятелства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ (липсват предпоставките за изплащане на обезщетението за безработица, които бяха разгледани в предходната статия) или прекратяване (което ще бъде разгледано в следващия параграф) изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. (чл. 54г, ал. 4 във връзка с чл. 54ж, ал. 1 КСО).
 
            На трето място, изплащането на парични обезщетения за безработица може да бъде прекратено, т.е. преустановено занапред без възможност да бъде възобновено, ако е налице някое от следните обстоятелства, посочени по-долу. (чл. 54д, ал. 1, т. 1-5 КСО)
            Първо, когато лицето започне трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО, с изключение на лицата, сключили договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Лицето е длъжно да декларира това обстоятелство в срок от седем работни дни от възникването му пред съответното териториално поделение на НОИ. Ако трудовата дейност, която е станала основание за прекратяване на изплащането на обезщетението за безработица бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението. Т.е. в този случай прекратяване по същество няма, а е налице спиране на изплащането на обезщетението за безработица. (чл. 54д, ал. 5 КСО)
            Второ, когато е прекратена регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта. С това то губи качеството си „безработен”, за което в предходната статия стана дума, че е предпоставка за получаването на обезщетението за безработица. Лицето е длъжно да декларира това обстоятелство в срок от седем работни дни от възникването му пред съответното териториално поделение на НОИ.
            Трето, когато лицето придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО или на професионална пенсия по чл. 168 КСО. Тогава за лицето вече ще съществува друго основание за получаване на доход, заместващ трудовия такъв. Лицето е длъжно да декларира това обстоятелство в срок от седем работни дни от възникването му пред съответното териториално поделение на НОИ.
            Четвърто, когато лицето почине. Тогава очевидно няма да му е необходим доход, който да замества изгубения такъв от трудовото правоотношение. Поставя се въпросът за обезщетението, дължимо на неговите наследници, но той излиза извън обхвата на настоящото изложение.
 
            На четвърто място, в някои хипотези лицето, което вече е получило обезщетение за безработица, дължи възстановяването му. Тези хипотези са изчерпателно изброени и на друго основание лицето не може да бъде задължено да върне полученото обезщетение.
            Първо, лицето дължи възстановяване на полученото обезщетение за безработица за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт. За да не се стигне до получаването на две обезщетения, целящи компенсирането на изгубения трудов доход за един и същи период, лицето, което ги е получило следва да възстанови полученото за безработица. Ако не беше длъжно да стори това, то лицето би се облагодетелствало, тъй като би получавало доход, по-висок от този по трудовото правоотношение, което е било прекратено, т.е. без да полага труд би получавало повече, отколкото полагайки такъв. А целта на обезщетението не е такава. (чл. 54е, ал. 1 КСО)
            Второ, лицето дължи възстановяването на полученото обезщетение за безработица за периода, за който му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, или пенсия за старост в друга държава, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168. (чл. 54е, ал. 3 КСО)
            Трето, лицето дължи възстановяването на полученото обезщетение за безработица и за периода, през който е получавало парично обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа (но не поради незаконно уволнение), определено съгласно нормативен акт. чл. 54е, ал. 3 КСО)
 
            Във всички тези случаи логиката на законодателя е да не се стигне до заплащането на две обезщетения едновременно, така че лицето да се облагодетелства от обстоятелството, че не полага труд, получавайки по-висок доход (заместващ), отколкото получавания по прекратеното трудово правоотношение. За възстановяването на дължимите суми (полученото обезщетение за безработица) длъжностното лице на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (чл. 54е, ал. 4 КСО)
 
            Накратко мога да обобщя горното, отнасяйки го към конкретните житейски ситуации, в които може да се приложи, по следния начин:
1. Както спирането, така и прекратяването на изплащането на обезщетението Ви за безработица могат да бъдат разпоредени от определено длъжностно лице и то въз основа на изчерпателно изброени обстоятелства.
2. Когато е налице някое от тези обстоятелства, които основно се състоят в получаване на друг заместващ загубеното трудово възнаграждение доход, за Вас възниква задължението да ги декларирате в срок от седем работни дни от тяхното настъпване.
3. Когато вече сте получили този заместващ трудовото възнаграждение доход, заедно с обезщетението за безработица, то следва да възстановите последното.

Кой орган определя размера на обезщетението ми за безработица и разпорежда изплащането му?
Кой орган може да разпореди спиране, прекратяване на изплащането или възстановяване на полученото от мен обезщетение за безработица?
Какви са средствата ми за защита срещу незаконосъобразните актове на държавните органи?
Настоящата статия е последната от поредицата статии, посветени на обезщетенията за безработица, като тук фокусът ще падне върху защитата на правото на получаване на това обезщетение. След като бяха разгледани въпросите за възникване на правото на обезщетение за безработица, за определянето на размера му и срока, за който се дължи, както и случаите, в които се спира и прекратява изплащането на обезщетението или възниква задължението за възстановяването му, то в последващото изложение ще бъде засегнат въпросът за правните действия, които всеки може да осъществи, когато счита, че правото му е нарушено. Считам, че този въпрос е от съществено значение за всяко лице, за което е възникнало или би могло да възникне правото на обезщетение за безработица.
На първо място, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). (чл. 54 ж, ал. 1 КСО) Това е и органът, който единствено е компетентен да издава такива разпореждания, а правомощията му произтичат от изричен акт на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. При липсата на такъв акт или при посочването в него на длъжностно лице, различно от издалото разпореждането за отпускане, изменение, отказ, спиране, прекратяване, възобновяване или възстановяване на обезщетението, разпореждането е нищожно като издадено от некомпетентен орган. Когато разпореждането е издадено от компетентен орган и е влязло в сила, то същият орган може едностранно и без сезиране да го измени или отмени при наличието на някой от следните юридически факти (в някоя от следните две хипотези):
Първо, той може да стори това, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. (чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО) Става дума за такива документи или доказателства, които не са му били известни към момента на издаване на разпореждането. Те обаче не се отразяват на съществуването на правото на получаване на обезщетение за безработица, а само на някой от елементите му.
Второ, когато паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. (чл. 54ж, ал. 2, т. 2 КСО) В този случай длъжностното лице установява, че е отпуснато обезщетение за безработица при липса на право на обезщетение или че е отказано отпускането на обезщетение, когато правото е съществувало. Тази преценка може да бъде извършена както поради представянето на нови документи и доказателства, така и поради преоценка на вече представените.
Следва да се има предвид и че паричните обезщетения за безработица не се изплащат на ръка, а по декларирана от правоимащия лична банкова сметка като за да се удостовери това обстоятелство (че сметката е лична на лицето, което има право на обезщетение) обикновено се издава бележка от съответната банка, в която се посочват номер на банковата сметка и титуляр.
На второ място, важен е и въпросът въз основа на какви данни се определят размерите на обезщетенията и се вземат решенията за издаване на разпореждания за отпускането, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на тези обезщетения. Информацията, въз основа на която се издават разпорежданията, се състои от периодично предоставяните в Националната агенция за приходите (НАП) данни от осигурителите за осигурителния доход и осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, както и въз основа на данни, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Иначе казано, длъжностното лице изисква служебно информация от базите данни на НАП, в които се съхраняват данни, постъпили от осигурителите, като едновременно с това получава и декларация от лицето, което твърди, че има право на обезщетение за безработица. Длъжностното лице следва да провери дали информацията, която му е предоставена от НАП и тази от лицето съвпадат и дали са налице законовите основание за издаване на съответното разпореждане. (чл. 54л КСО във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО)
На трето място, лицето, което счита, че има право на обезщетение за безработица, може да подаде жалба до ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) в разгледаните по-долу случаи.
Първо, срещу разпорежданията, с които се постановява отказ или неправилно е определено, изменено, спряно или прекратено изплащането на обезщетението за безработица. В тези случаи лицето твърди, че в неговата правна сфера е възникнало правото на обезщетение в определен размер, за определен срок и с определена начална дата и следва да го получи в тези параметри. (чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б” КСО)
Второ, срещу разпорежданията, с които се постановява възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване. В този случай лицето вече е получило обезщетението и счита, че изплащането му е законосъобразно и правилно, поради което не дължи възстановяването му. (чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д” КСО) Следва да се има предвид и че лицето може да посочи, че е изтекла погасителната давност за вземането, която съгласно чл. 115, ал. 1, изр. 1 КСО е петгодишна, а ако давността е спирана (чл. 115, ал. 5 КСО) или прекъсвана (чл. 115, ал. 3 и 4 КСО), че десетгодишната абсолютна погасителна давност по чл. 115, ал. 1, изр. 2 КСО е изтекла (освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника.)
Жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването на разпореждането, което бива обжалвано. (чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО)
Обжалването не спира изпълнението на разпореждането за възстановяване на полученото обезщетение за безработица освен ако жалбоподателят подаде молба за спиране едновременно с жалбата и представи надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвите. (чл. 117а, ал. 2 КСО)
Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението си ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. (чл. 117, ал. 3 КСО) Актът, с който се произнася ръководно-решаващият орган (ръководителят на ТП на НОИ) е решение, към което трябва да бъдат изложени мотиви. Липсата на мотиви прави акта необоснован, а оттам и порочен (макар че порокът не е достатъчно тежък, за да обоснове нищожност на акта). Липсата на мотиви е основание за отмяна на решението от административния съд. Ръководителят на ТП на НОИ може да върне преписката за ново разглеждане от компетентния орган само когато фактите относно наличието на правото или неговия обем не са били изяснени, а от съдържащите се в преписката обстоятелства не може да се направи еднозначен извод по тези въпроси. Обжалването пред ръководителя на ТП на НОИ е предпоставка за обжалване по съдебен ред на неговото решение, т.е. разпореждането на длъжностното лице не може да бъде обжалвано непосредствено пред административния съд.
На четвърто място, решението на ръководителя на ТП на НОИ подлежи на обжалване пред административния съд в 14-дневен срок от получаването му от адресата. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. По този начин се постига процесуална икономия, тъй като преписката вече е у ръководителя и би било излишно усилие съдът тепърва след образуването на административното дело да я изисква от него, след като може жалбата заедно с цялата преписка да постъпи в съда още преди образуването на делото. (чл. 118, ал. 1, изр. 1 и 2 КСО) Тъй като производството пред съд се развива съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), няма да се спирам подробно на него. Ще отбележа, че решението на административния съд подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС). Чл. 119 КСО препраща към АПК и за касационното производство. Важно е да се има предвид, че за делата пред административния съд и пред ВАС осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса (както и работниците и служителите, когато са ищци по граждански дела). При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. Тези разноски се дължат за всяка инстанция (административното правосъдие е двуинстанционно – пред административен съд и пред ВАС). (Чл. 120, ал. 1 и 2 КСО).
Накратко мога да обобщя горното, отнасяйки го към конкретните житейски ситуации, в които може да се приложи, по следния начин:
1. Единствено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) може да издава разпореждания за отпускане, изменение, отказ, спиране, прекратяване, възобновяване или възстановяване на обезщетението Ви за безработица. В изчерпателно изброени случаи същото това длъжностно лице може едностранно и без сезиране да измени или отмени разпореждането, когато установи, че правото на обезщетение съществува или не, както и когато погрешно е определен някой от неговите елементи (срок, размер, начална дата и др.).
2. Данните, въз основа на които се издава разпореждането, постъпват от НАП (където са били подадени от осигурителите) и от Вас, като длъжностното лице проверява дали декларираното от Вас съответства на останалите данни, с които се е сдобило по служебен път.
3. Разпореждането на длъжностното лице подлежи на обжалване по административен ред в 14-дневен срок от момента, в който сте го получили, пред ръководителя на ТП на НОИ, който се произнася с решение в едномесечен срок от получаването на жалбата Ви (когато подадете жалба и Ви бъде поставен входящ номер с дата, то тази дата е и датата на получаването на жалбата Ви от органа).
4. Ако сте недоволни от решението на ръководителя на ТП на НОИ, то в 14-дневен срок от получаването му, можете да подадете жалба до административния съд като жалбата се подава чрез ръководителя на ТП на НОИ, чието решение бива обжалвано.
5. В случай че и решението на административния съд не е във Ваша полза, можете да го обжалвате пред Върховния административен съд (ВАС) по реда на АПК.
6. Като жалбоподател по делата пред административен съд и ВАС не дължите държавна такса, но ако делото бъде решено във Ваша полза (изцяло или частично), ще имате право на сторените разноски по производството (отново изцяло или частично в зависимост от изхода на спора пред съда).


Комментариев нет:

Отправить комментарий