За обезщетенията за майчинство (Втора част)

 Имам ли право на обезщетение след като детето ми навърши една година?

            При какви условия?
            В какъв размер и за какъв срок?
 
            След като в предходна статия разгледах въпроса за обезщетението при бременност и раждане, то в настоящата ще се концентрирам върху периода, следващ навършването на едногодишна възраст на детето, т.е. след 365-ия ден от раждането. След този период на майката не се дължи обезщетение за бременност и раждане, но при определени условия за нея (и не само) възниква правото да получи обезщетение за гледане на малко дете. Върху подробностите относно това обезщетение ще се спра в следващите редове. В края на статията в синтезиран вид съм изложил най-важните отговори на поставените въпроси.
 
            На първо място, до навършването на двегодишна възраст на детето, както майката (а също и осиновителката), така и бащата (а също и осиновителят), а също така и лицето, което е поело отглеждането на детето, имат право на обезщетение за отглеждане на дете. На обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст има това лице, което полага грижи за детето и ползва платен отпуск за полагането на тези грижи. Дори и лицето да не ползва платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, понеже е самоосигуряващо се, то на него ще се дължи обезщетение. Този подход е възприет от законодателя, за да не се създаде дискриминация по отношение на самоосигуряващите се лица. На обезщетение на това основание има право само едно от изброените лица във всеки един момент. (чл. 53, ал. 1, 2 и 5 КСО)
 
            На второ място, за да има право на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, лицето, освен да попада в кръга на изброените лица и да ползва отпуск на това основание или да е самоосигуряващо се лице, следва да отговаря и на допълнителни изисквания, които вече бяха разгледани в предходната статия, посветена на обезщетенията за майчинство. Изискванията са: лицето да има осигурителен стаж в размер на поне 12 месеца като осигурено за социалния риск „общо заболяване и майчинство”, като тези месеци нито е необходимо да са последователни, нито да са натрупани в някакъв определен период, а още по-малко да са непосредствено предшестващи бременността и раждането; лицето да е осигурено към момента на отправяне на искането за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това второ изискване ще бъде изпълнено за майката и за осиновителката (както впрочем и за бащата, осиновителя и лицето, което полага грижи за детето), които са получавали обезщетение за бременност и раждане (и на приравненото му обезщетение за осиновяване на дете до навършване на 1-годишна възраст), тъй като те не губят качеството си „работник/ служител”, докато ползват отпуск за бременност и раждане, стига да полагат труд по трудово правоотношение. Същото се отнася и за останалите лица, които имат правото на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – те трябва да са осигурени към момента на подаване на искането за изплащане на обезщетението. Тези лица могат да бъдат и самоосигуряващи се, държавни служители, военнослужещи, управители или прокуристи на търговски дружества и т.н. Важното е да са „осигурени” за социалния риск „общо заболяване и майчинство” към посочения по-горе момент. (Чл. 4 и чл. 52а КСО)
 
            На трето място, сроковете за подаване на документите до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) са същите, каквито и за обезщетението за бременност и раждане. Самоосигуряващите се лица представят искането (под формата на заявление), заедно с необходимите документи, до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението, а за осигуряваните от другиго лица, документите се подават от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя. Документите, които трябва да бъдат представени, следва да установяват: наличието на 12 месеца осигурителен стаж на лицето като осигурено за социалния риск „общо заболяване и майчинство”; обстоятелството, че лицето е осигурено; обстоятелството, че лицето е сред кръга лица, които имат право на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Поради начина на определяне на размера на обезщетението, не е необходимо лицето да представя документ, установяващ размера на доходите му (и съответно на осигурителните му вноски). (Чл. 52б и чл. 40, т. 1 КСО)
 
            На четвърто място, размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст не се определя като процент от осигурителния доход на лицето, което има право на обезщетение (както е например при обезщетението за бременност и раждане). Напротив, определя се със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Така, съгласно чл. 12 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се определя на 380 лв. месечно. Независимо от осигурителния доход на лицето, което има право на обезщетение, размерът на последното е еднакъв за всички лица. (Чл. 53, ал. 1 КСО, чл. 12 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. (ЗБДОО 2019))
 
            На пето място, тъй като обезщетението се изплаща на правоимащото лице с оглед заместване на дохода му, който последното не може да получи, тъй като ангажира времето си в реално предоставяне на грижи на детето, което не е навършило 2-годишна възраст, то логично е и житейски оправдано, когато това лице не полага реални грижи, да не получава обезщетение. В тези случаи лицето получава или може да получава доходи, а грижите за детето или не са необходими, или биват предоставяни от другиго, поради което и обезщетението няма какво да компенсира. Законодателят е изброил изчерпателно обстоятелствата, при които обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст не се дължи: когато детето е починало, когато е дадено за осиновяване, когато осиновяването е прекратено (осиновителката или осиновителят вече няма да имат право на обезщетение), когато детето е настанено извън семейството или посещава детско заведение, включително детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.Законодателят обаче отчитанарасналите нужди на семейството, както и икономическата обстановка в страната, която често налага на лицето, полагащо грижи за ненавършилото 2-годишна възраст дете, да започне отново осъществяването на трудова или стопанска дейност, поради което предвижда изплащането на обезщетение в намален размер, когато възникне такава ситуация (разбира се, не бива да са налице горните хипотези, в които лицето не полага реални грижи за детето). Лицето, което има право на обезщетение, получава петдесет процента от пълния му размер, когато не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или когато лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване. Когато правоимащият е самоосигуряващо се лице, което започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство, обезщетението се намалява също на петдесет процента от пълния размер. (чл. 53, ал. 4, чл. 54 КСО)
 
            На шесто място, изплащането на обезщетението се прекратява с навършването на 2-годишната възраст на детето или с настъпване на някое от основанията, разгледани в предходния параграф (когато лицето, което има право на обезщетение, спре да полага реални грижи за детето). Впрочем тук следва да бъде отбелязано още едно обезщетение – това при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Отново лицата, които имат право на това обезщетение следва да отговарят на критериите за продължителност на осигурителния стаж и за наличието на качеството „осигурено лице” към момента на подаването на искането (обективирано в заявление) и документите за изплащане на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Законодателят правилно е отчел и необходимостта от социална адаптация между осиновител и осиновен, която би се постигнала по-лесно, ако двамата могат да прекарат повече време заедно. Сроковете за представяне на документи пред териториалното поделение на НОИ са същите като тези за обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. За разлика от обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст обаче, размерът на това при осиновяване на дете до 5-годишна възраст не се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а по правилата, по които се определя размерът на обезщетението за бременност и раждане, т.е. като процент от осигурителния доход. Срокът, за който се изплаща обезщетението при осиновяване на дете до 5-годишна възраст е 365 дни и започва да тече от деня на предаване на детето за осиновяване. Срокът може да бъде и по-кратък, ако детето навърши 5-годишна възраст преди изтичането на тези 365 дни. Уредбата на този тип обезщетение е много сходна с тази на обезщетението за бременност и раждане. (чл. 53а, 53б, 53в КСО)
 
            Накратко мога да обобщя горното, отнасяйки го към конкретните житейски ситуации, в които може да се приложи, по следния начин:
            1. Когато полагате грижи за детето си, ако то е навършило една година, но все още не е достигнало двегодишна възраст, имате право да получавате обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за този период, ако имате общо 12-месечен осигурителен стаж като осигурено за социалния риск „общо заболяване и майчинство” лице и сте осигурено лице към момента на подаване на заявлението и документите за изплащане на обезщетението. Няма значение дали сте самоосигуряващо се лице или бивате осигуряван/а от другиго. Важното е обаче да сте от кръга лица, които имат право да получат това обезщетение.
            2. Документите, заедно със заявлението за изплащане на обезщетението се подават лично от Вас, когато сте самоосигуряващо се лице, или от осигурителя Ви, когато имате такъв, в териториалното поделение на НОИ до десето число на месеца, следващ този, от който искате да започне изплащането на обезщетението (когато сте самоосигуряващо се лице) или този, в който сте предоставили на осигурителя си необходимите документи.
            3. Обезщетението Ви се изплаща до навършването на 2-годишна възраст на детето и е в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (380 лв. за 2019 г.). Изплащането на обезщетението се прекратява, когато не полагате реално грижи за детето като законодателят е изброил изчерпателно хипотезите, когато това обстоятелство е налице: когато детето е починало, когато е дадено за осиновяване, когато осиновяването е прекратено (осиновителката или осиновителят вече няма да имат право на обезщетение), когато детето е настанено извън семейството или посещава детско заведение, включително детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
            4. Когато не е налице някое от условията за прекратяване на изплащането на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, обезщетението Ви ще се намали с петдесет процента, ако не ползвате платения си отпуск за отглеждане на детето, прекъснете неговото ползване, а когато сте самоосигуряващо се лице, когато отново започнете осъществяването на трудова или стопанска дейност.
            5. Когато осиновите дете до 5-годишна възраст, имате право на обезщетение на това основание за срок от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, като размерът на обезщетението се определя по правилата, които се прилагат към обезщетението за бременност и раждане, а не по приложимите към обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Комментариев нет:

Отправить комментарий