Добре дошли в блога на адвокат Владислав Дацов

В този блог съм публикувал някои от статиите, които съм писал през годините по наболели въпроси на юридическата практика.

За припознаването

 Какво е припознаването?

             Кой има право да го извърши?

             Как се извършва припознаване?

             Какви са правните последици от припознаването?

             В нашето съвремие немалко двойки заживяват „на семейни начала” или, иначе казано, във „фактическо съпружеско съжителство”, т.е. без да сключват граждански брак. От това „съжителство” нерядко се стига до бременност на жената и последващо раждане на дете. Ала към момента на раждането си това дете ще има правна връзка само с единия родител, произходът от когото е очевиден – с майката. Бащата ще бъде неизвестен. За да се установи правна връзка между роденото дете и биологичния му баща, Семейният кодекс (СК) урежда института на припознаването. В настоящата статия ще се постарая да дам отговор на поставените по-горе въпроси, които си задават множество бъдещи (а и настоящи) „татковци”, които по една или друга причина не са в брак с бъдещата (или настоящата) майка на своето дете (или деца).

             На първо място, припознаването представлява последователност от действия (юридически факти), чието осъществяване води до установяването на произхода на детето от биологичния му баща. От това кратко определение следват няколко извода.

             Първо, произходът на детето от бащата не бива да е вече установен. Ако бащата и майката на детето са сключили граждански брак преди раждането и бракът не е прекратен до този момент, то ще се приложи презумпцията (законовото предположение) за бащинство, закрепено в чл. 61, ал. 1 СК, т.е. че съпругът на майката е баща на детето. Заради тази презумпция към момента на раждането на детето то ще е с установен произход от бащата, поради което припознаването ще е недопустимо. В чл. 61, ал. 1 СК се съдържа още една презумпция, а именно че за баща на детето се смята и бившият вече съпруг на майката, ако не е сключила нов брак след прекратяването на брака си с него, когато от прекратяването на брака до раждането на детето са изтекли не повече от 300 дни (ако е сключила нов брак, то за баща на детето се предполага съпругът от новия брак – чл. 61, ал. 2 СК).

             Второ, вярно е, че припознаване може да извърши не само бащата (арг. от чл. 64, ал. 1, изр. 1 СК), но майката е почти винаги известна, т.е. произходът от нея се установява още с раждането на детето. Или, както гласи римската максима: „Майката е винаги известна, дори ако е заченала от тълпата. Баща е този, когото бракът посочва.” (Mater semper certa est, etiam si volgo conceperit: pater ... est, quem nuptiae demonstrant.) В разглеждания казус на двойки във „фактическо съпружеско съжителство” припознаването касае бащата. Майката би извършила припознаване, когато произходът от нея не е установен (примерно на деца, оставени на улицата, в детски дом, в болница и т.н., за чиито родители няма данни). С оглед темата на настоящата статия приемаме, че произходът от майката е установен.

             Трето, бащата трябва да извърши онези, предвидени в закона действия и в онази, предвидена от закона последователност, ако желае да настъпи правната последица – възникване на юридическа връзка между него и детето (установяване на произхода на детето от него).

             Четвърто, припознаването може да се извърши по отношение както на родени деца, така също и на заченати деца, а на починали – само ако са оставили низходящи (чл. 64, ал. 1, изр. 2 СК). Когато бъде припознато заченато дете, то още с раждането си ще има установен произход и от двамата си родители. Когато припознаването стане след раждането, то произходът на детето ще бъде установен „със задна дата” – към момента на раждането, поради което името на бащата ще бъде вписано в акта за раждане на детето (в графа „Бележки” съгласно чл. 49 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР)).

             Пето, за да извърши припознаване едно лице, то трябва да е навършило поне шестнадесетгодишна възраст (чл. 64, ал. 2 СК).

             Шесто, под „дете” не се разбира само ненавършило пълнолетие лице. Може да бъде припознато и пълнолетно лице (на възраст над осемнадесет години). Това е така, тъй като припознаването цели да бъде призната юридически една биологична връзка, т.е. да бъде установен произходът на лицето от друго лице, което се явява негов биологичен родител. По този начин фактическото и правното положение се уеднаквяват. Припознаването няма за цел възникването на родителски права, а те са последица от установяването на произхода (основната цел на припознаването), когато детето е непълнолетно.

             На второ място, трябва да разгледаме последователността от действия, които бащата трябва да извърши, за да бъде установен произходът на детето от него. Българският семеен кодекс урежда припознаването като административна процедура, тъй като се провежда пред административен орган – длъжностното лице по гражданското състояние (т.е. кмета на общината, съгласно чл. 35, ал. 3 ЗГР). Уредбата се съдържа в чл. 65, ал. 1 СК.

             Първо, припознаването може да бъде извършено лично от припознаващия с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние (кмета на общината). На електронните страници на доста общини се съдържат такива заявления-образци.

             Второ, припознаването може да се извърши и с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Тази втора опция е оправдана в случаите, в които припознаващият не може да извърши припознаването лично. В електронните страници на общините се съдържа обикновено и декларация-образец, която припознаващият попълва, след което я занася при нотариус, който извършва удостоверяване на подписа му. След това тази декларация се изпраща на длъжностното лице по гражданското състояние. 

             Трето, заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето (тук става дума за същото заявление, което припознаващият трябваше да извърши лично в писмена форма пред длъжностното лице по гражданското състояние). Т.е. припознаващият може да избира дали заявлението да бъде извършено лично от него пред длъжностното лице по гражданското състояние или пред управителя на лечебното заведение, като последният е длъжен да го изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние.

             Четвърто, трябва да си отговорим и на въпроса кое е компетентното длъжностно лице по гражданското състояние – това е кметът на общината, в която е родено детето (защото компетентен да съставя акта за раждане, в който се посочва произходът на детето от родителите му, е кметът на общината, в която е настъпило събитието „раждане”).

             На трето място, след като бащата е извършил припознаването, длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години (т.е. ако вече е непълнолетно или пълнолетно), както и на Дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето (чл. 65, ал. 2 СК). Това показва, че самият акт на припознаването не е достатъчен, за да бъде установен произходът на детето от бащата. Напротив, необходимо е изричното или мълчаливо (липса на оспорване) съгласие на майката и на навършилото четиринадесет години дете. Изричното им несъгласие (на когото и да било от двамата) – оспорване – препятства възникването на правната последица „установяване на произход от бащата”. Оспорването се извършва с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщаването на припознаването (чл. 66, ал. 1 СК). Липсата на оспорване се приравнява на мълчаливо съгласие. Срокът за оспорване за детето, което към момента на извършването на припознаването е било малолетно (не е било навършило четиринадесетгодишна възраст), е до една година от навършване на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако то е станало по-късно (чл. 66, ал. 4 СК). Дори да не е извършено оспорване с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в посочените по-горе срокове (т.е. по административен ред), то припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето и от прокурора (чл. 65, ал. 5 СК). Можем да направим извода, че майката и детето могат да оспорят припознаването по административен ред в тримесечен срок от съобщението (а детето в едногодишен от навършване на пълнолетие или от узнаването на припознаването, когато е било малолетно към момента на припознаването), а дирекция „Социално подпомагане” и прокурорът – по съдебен ред чрез иск, подаден в едногодишен срок от извършването на припознаването. 

             На четвърто място, когато припознаването е оспорено от майката или детето (по административен ред) в тримесечния срок от съобщението (или в едногодишния от навършването на пълнолетие или узнаването, за който стана дума при малолетно към момента на припознаването дете), то бащата може да предяви иск за установяване на произход от бащата (бащинството). 

             На пето място, припознаващият може да е извършил припознаването поради причини, които са опорочили волята му. Такива обстоятелства са грешката и измамата (създадена умишлено или не представа у него, че е родител на припознаваното дете), заплашването (създадени са страхови представи у него, че ще бъдат накърнени негови лични или имуществени права, ако не извърши припознаването), недееспособността (законът въвежда необорима презумпция, че лицето не може със своите действия лично да поема задължения). Тези пороци във волята водят до унищожаемост на припознаването, т.е. припознаващият може да предяви конститутивен иск за унищожаване на припознаването (отпадане на правните му последици с обратна сила) в едногодишен срок от припознаването (при грешка или измама), от прекратяването на заплашването или от придобиване на дееспособността (чл. 67 СК).

Коментари

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *