За правата на потребителите при вреди, причинени им от дефект на стока

 Какви са правата ми, когато вследствие на дефекта на закупена от мен стока съм претърпял/а вреди?

             Мога ли да търся обезщетение и от кого?

             Макар че в предходна статия вече разгледах правото на рекламация на потребителя, когато закупената от него стока не съответства на договореното, в настоящото изложение ще се спра на хипотезата, при която потребителят е претърпял и вреди поради дефекта на стоката. Тези вреди могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, но независимо от вида им би било несправедливо да останат за сметка на потребителя. Такава е и логиката на законодателя, който предоставя средства за защита на увреденото лице, когато причината за влошаването на икономическото, емоционалното или здравословното му състояние се корени в дефект на закупената стока.

             На първо място, тъй като вече съм посочвал нормативните дефиниции на някои от термините, които ще използвам в настоящото изложение, препращам към предходните си статии, посветени на различни аспекти от защитата на правата на потребителите. Ще дам определението на „стока” по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП): „всяка движима вещ, независимо дали е част от друга движима или недвижима вещ, включително следните селскостопански суровини и продукти, които не са преминали през първична обработка или преработка: земеделски култури, продукти и суровини от животновъдство, лов и риболов. Стока е и електричеството.” Тъй като отговорността за вреди от дефект на стоката се носи не само от търговеца (а дори и не от него на първо място), то прилагам и определенията за „производител” и за „дистрибутор”, дадени в чл. 130, ал. 3 и ал. 4 ЗЗП. „Производител” е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак. Производител е също всяко лице, което по занятие внася на територията на Европейския съюз стоки с цел продажба, отдаване под наем или на лизинг, или използва всяка друга форма на разпространение на стоките на територията на Съюза. „Дистрибутор” е всяко лице, различно от производител, което пуска стока в обращение. Стоката е пусната в обращение, когато производителят се е освободил от нея доброволно. Стоката може да бъде пусната в обращение само веднъж. От дадените определения можем да направим няколко извода. 

             Първо, очевидно е, че не е задължително производителят да е произвел сам цялата стока, а може да е произвел само някаква част от нея. Примерно, ако си купите кола, двигателят ѝ, гумите, седалките и фаровете (като съставни части от колата) могат да са произведени не само от различни производители в една държава, но и от такива, които имат седалище в различни страни, а защо не и на различни континенти. От съществено значение е обаче производителят да е произвел съставната част при упражняване на занятието си, т.е. на дейността, от чието осъществяване цели да получи печалба. В този смисъл, ако съседът Ви (който да речем е зъболекар, лекар, адвокат и т.н.) изработи седалка за колата Ви и Ви я подари, то той няма да е производител. Производителят може да произвежда и суровини, т.е. такива вещи, които са предназначени да бъдат преработени, за да се получат нови вещи.

             Второ, производителят може и изобщо нищо да не е произвел, но да се представя за производител, поставяйки върху стоката свой отличителен знак, или да е внесъл на територията на Европейския съюз стоки от трета държава с цел осъществяване на стопанска дейност с тях. В тези случаи законодателят е въвел необорима презумпция, че лицата, които извършват тези действия, са производители без значение дали реалното създаване на стоката е тяхна заслуга или не.

             Трето, самото прехвърляне на собствеността върху стоката от производителя на дистрибутора не е пускане в обращение, а е предпоставка за него. Стоката е пусната в обращение, когато е станало възможно придобиването ѝ от потребител и именно това е релевантният момент, към който се преценява дали са налице дефекти или не (защото от момента, в който я е придобил от производителя до пускането ѝ в обращение дистрибуторът може да ги е отстранил). 

             На второ място, трябва да се спрем и на въпроса кога стоката е дефектна. Тя ще е такава, когато не съответства на общоприетите очаквания за обичайна употреба, като се вземат предвид моментът на пускането ѝ в обращение и представянето на стоката по отношение на качество, количество, наименование, вид, състав, произход, трайност, отличителни черти, обичайна и възможна употреба на стоката, рекламата на стоката и предоставената информация за нея. Затова, когато преценявате дали стоката е дефектна или не, трябва да се замислите каква е обичайната употреба на стоки от този вид и дали стоката може да послужи за постигане на целта, за която обикновено се ползват такива стоки. Ако отговорът е отрицателен, то стоката е дефектна. Ако е положителен, трябва да съобразите допълнителното предназначение, което е посочено, че може да има стоката, а също така и характеристиките, които са посочени на нейната опаковка, в рекламата на стоката в търговския обект или извън него, в описанието ѝ на електронната страница за търговия или на друго място, където можете да се запознаете с него и това описание да предопредели избора Ви да закупите стоката. Всяко отклонение на стоката от нейното представяне по отношение на някой от посочените елементи я прави дефектна. Обстоятелството, че впоследствие е пусната в обращение сходна стока с по-добри характеристики не прави стоката дефектна (дефектът е разминаването между представянето на стоката и реалните ѝ качества). (Чл. 132 ЗЗП)

             На трето място, когато стоката е дефектна, то от нейната работа (действие, функциониране) могат да настъпят вреди за Вас. От една страна, тези увреждания могат да засегнат Вас или член на домакинството Ви, или друго физическо лице, което борави с дефектната стока. От друга страна, вредите могат да се състоят в повреждането на друга Ваша или чужда (примерно, когато без да знаете за дефекта сте дали дефектната стока в заем за послужване някому – аргумент от чл. 247 от Закона за задълженията и договорите) вещ. Когато дефектната стока е причинила смърт или телесна повреда или повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната, която е на стойност под 1000 лв. и е предназначена и използвана за лична употреба, то произтичащите имуществени вреди подлежат на обезщетение по реда на ЗЗП. За неимуществени вреди можете да претендирате обезщетение по общия ред (т.е. чрез иск пред съответния съд, основаващ се на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите). Добре е да имате предвид, че българското право третира и животните като вещи, поради което ако домашният Ви любимец пострада от дефектната стока можете да претендирате обезщетение както за имуществени вреди (лечението му), така и за неимуществени вреди (понеже много Ви е натъжило, че се е наранил). Когато причинените вреди върху другата (различна от дефектната) вещ надхвърлят 1000 лв. (очевидно и стойността ѝ ще надхвърля тази сума), ще трябва да търсите обезщетение по общия ред, както при неимуществените вреди. (Чл. 131 ЗЗП)

             На четвърто място, отговорността за вредите се носи от производителя, независимо дали е знаел за дефекта и дали е спазвал съществуващите производствени и други стандарти. Т.е. дори да е бил добросъвестен, производителят ще носи отговорност, защото отговорността му е обективна (не се основава на негово виновно поведение). (Чл. 133 ЗЗП) Тъй като невинаги производителят може да бъде установен (примерно не е посочен на опаковката или е бил посочен, но опаковката е сменена, или пък е извършено преетикетиране на стоката от търговеца или дистрибутора), то за тези случаи законодателят е предвидил, че отговорност носят всеки дистрибутор или търговец на стоката, освен ако някой от тях представи в 14-дневен срок от предявяването на искането за обезщетение информация за името и адреса на производителя, вносителя или лицето, доставило стоката. Дистрибуторът или търговецът не може да насочи увреденото лице към лице извън пределите на Република България, т.е. когато производителят е чуждестранно лице, отговорност ще носят отново дистрибуторът и търговецът. Отговорността и на дистрибутора, и на търговеца, както бе посочено и за тази на производителя, е обективна – тя не се основава на тяхното виновно поведение. (Чл. 134 ЗЗП) Отговорността на дистрибутора и на търговеца, когато и двамата носят такава, е солидарна, т.е. можете да претендирате обезщетението от всекиго от тях изцяло. Ако вредата е причинена от дефект на стока, включена в друга стока, то солидарно отговорни са производителят на съставната част и лицето, извършило монтажа. (Чл. 135 ЗЗП)

             На пето място, ще разгледам и случаите, когато производителят не носи отговорност изначално, както и когато се освобождава от отговорност изцяло или частично при определени обстоятелства. Производителят не носи отговорност, ако докаже (т.е. след като вече е възникнал правният спор в негова тежест е да установи някое от следните обстоятелства): че не е пускал стоката в обращение; че е вероятно дефектът да не е съществувал към момента на пускането на стоката в обращение или се е появил впоследствие; че не е произвел стоката за разпространение с търговска цел; че не е произвел и разпространил стоката в рамките на професионалната си дейност; че дефектът се дължи на съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи; че състоянието на научно-техническите познания към момента на пускане на стоката в обращение не е позволявало установяването на дефекта. Производителят на съставната част не носи отговорност ако докаже, че дефектът ѝ се дължи на разработването или проектирането на стоката, в която частта е включена, или на указанията на производителя на стоката, в която частта е включена. (Чл. 137 ЗЗП) Производителят може да бъде освободен от отговорност или последната да бъде намалена (т.е. за разлика от горните случаи, в които поначало не носи отговорност, тук носи, но съществуват обстоятелства, чието наличие може да го освободи от отговорност или да я намали), когато вредите са причинени едновременно от дефектната стока и действията на увреденото лице или на лице, за което то отговаря (но не и от действията на трето лице). (Чл. 138 ЗЗП) Така че ако някой друг използва закупената от Вас стока и това не е лице, за което отговаряте (в общия случай детето Ви), и при използването се прояви дефект, от който бивате увредени, то отговорността на производителя няма да може да се намали, а още по-малко ще може той да се освободи от отговорност. Тези правила са отнасят само до производителя, но не и до дистрибутора или търговеца. Затова, когато те носят отговорност за вреди от дефект на стока, няма как на същите основания да се освободят от такава, да искат последната да бъде намалена или да докажат, че изначално не носят отговорност.

На шесто място, увреденото лице (това, което е претърпяло вредите, а не задължително собственикът на дефектната стока) трябва да докаже пред съда вредата (размерът ѝ и в какво се състои – примерно 10 лв. за бинтове, 50 лв. за болничен престой, 100 лв. за шина), дефекта (несъответствието на стоката с обичайното ѝ употребление и с предоставената за нея информация – примерно излетял е режещ диск от кухненския робот) и причинната връзка между тях (как дефектът е предизвикал вредоносния резултат – режещият диск е причинил увреждане на здравето на лицето, което е било на пътя му). (Чл. 136 ЗЗП) Всяка клауза в договор, която предвижда освобождаване от отговорност или ограничаване на отговорността на производителя към увреденото лице за вреди от дефект на стока, е нищожна и не поражда правно действие. (Чл. 139 ЗЗП) Увреденото лице може да предяви иска си в тригодишен срок от датата, на която е узнало или е следвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя (когато последният е неизвестен, искът ще бъде насочен против търговеца или дистрибутора). Независимо от спирането и прекъсването на давността правата на увреденото лице се погасяват с изтичането на 10 години от датата, на която производителят е пуснал в обращение стоката, причинила вредата, освен ако увреденото лице междувременно е предявило иск срещу производителя. (Чл. 140 и чл. 141 ЗЗП) 

Комментариев нет:

Отправить комментарий