За правата на пътниците при междуселищен превоз с автобус на територията на страната

 Какви са правата ми при междуселищен превоз с автобус на територията на страната?

             Тъй като на мнозина от нас се налага да пътуваме с редовни автобусни линии, свързващи различни селища на територията на страната, считам, че е от съществено значение да сме добре запознати с правата си на пътници във връзка с превоза. В края на статията съм обобщил правата на пътниците по максимално опростен начин.

             На първо място, пътникът може да изиска от водача на превозното средство да спира на определените в маршрутното разписание (което обикновено е обявено от превозвача предварително на електронната му страница) автогари и автоспирки, както и да не се отклонява от маршрутното разписание. (Чл. 37а, т. 2 и 3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси – за краткост „Наредбата”) Пътникът също така има право да изиска от водача издаването и прикрепването към всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното отделение на автобуса, багажни разписки за превозите по междуселищни линии, както и издаването на документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи. (чл. 37а, т. 6 и 7 от Наредбата)

  

             На второ място, не съществува изискване договорът за превоз на пътници да бъде сключен в писмена форма и действителността му не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета или картата, които имат единствено доказателствено значение. Освен това, издаването на превозен документ е задължение на превозвача (което той може да изпълни и чрез друго лице, с което е сключил договор) и няма как неизпълнението на задължението му да доведе до някакви благоприятни за него последици като например да твърди, че няма договор и следователно не дължи заплащането на обезщетение или за него не е възникнало някое друго задължение, произтичащо от договора за превоз. Все пак никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Също така, задължение на превозвача е издаването на багажна разписка на пътника за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение (отделение) на автобуса. Багажната разписка установява принадлежността на багажа към пътника (обикновено се залепя някаква лепенка с номер върху багажа, който номер съответства на посочения в разписката, предадена на пътника). Важно е да се знае, че за самото издаване на разписката превозвачът не може да събира допълнителна такса. Както билетът, така също и багажната разписка са доказателства за вписаните в тях данни до доказване на противното. (Чл. 35, ал. 1, чл. 36, ал. 1 и ал. 2, чл. 37, ал. 1-3, чл. 38 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр)) С други думи, пътникът разполага с всички права по един договор за превоз на пътници, независимо дали последният е сключен в писмена или устна форма и дали е издаден превозен документ или не.

  

             На трето място, превозвачът е длъжен да предава багажите лично на приносителя на багажната разписка. Ако обаче пътникът не може да я предостави (примерно защото я е загубил по време на превоза), то превозвачът може да откаже да предаде багажа освен ако пътникът установи, че багажът е негов. Тъй като не се съдържат ограничения пред доказването, считам, че пътникът може да ангажира гласни доказателства (свидетели), както и всякакви други, които са относими и необходими (примерно снимки със съответния багаж). Ако пътникът не потърси багажа си след приключване на превоза (примерно толкова се е зарадвал на посрещачите, че е забравил да го потърси), превозвачът е длъжен лично или чрез трето лице да съхранява с грижата на добър търговец багажа за сметка на пътника за срок от три месеца. В този срок пътникът може да потърси багажа си и да го получи след заплащането на стойността на съхранението. (Чл. 41 ЗАвтПр)

  

             На четвърто място, пътникът има право да търси обезщетение за всяко телесно или психическо увреждане, причинено му вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикано поради товаренето и разтоварването на багажите. Наследниците му пък имат право на обезщетение, ако злополуката е довела до смъртта на пътника. Пътникът също така има право да изисква от превозвача да му осигури подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието. Пътникът има право и на обезщетение за цялостната или частичната липса или повреда на багажите му от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани (когато не ги е потърсил непосредствено след приключване на превоза примерно).Превозвачът може да се освободи от задължението за заплащане на обезщетение за повреда или липса на багаж, ако те се дължат на естеството или дефекти на самия багаж или въпреки взетите мерки вредите не са могли да бъдат предотвратени (непреодолима сила).Превозвачът дължи обезщетение до 1000 лв. на багажна единица, освен в случаите, когато приложение намира Регламент (ЕС) № 181/2011. Ако багажът не бъде доставен в срок от 14 дни, считано от датата, на която пътникът го е потърсил, смята се за загубен (багажът). Ако багажът бъде намерен в срок от една година, пътникът има право да върне обезщетението за загубения багаж и да получи багажа заедно с обезщетение за забавата, но може и да задържи обезщетението, което вече е получил вместо багажа. (Чл. 42, чл. 45 и чл. 46 ЗАвтПр, чл. 369 от Търговския закон)

  

             На пето място, пътникът има право да изисква спазването на установената за водача на автобуса почивка, която е предвидена както в интерес на последния, така и в интерес на пътниците, които превозва, тъй като гарантира безопасността им. Дневното време за управление на автобус от водача не следва да надхвърля 9 (девет) часа, като може да бъде удължено най-много до 10 (десет) часа, но не повече от два пъти седмично. След период на непрекъснато управление на превозното средство от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, като може да я ползва и на части от 15 минути през този период (междинна почивка) плюс още тридесет минути след него. (Чл. 6 и чл. 7 от  Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета)

  

             На шесто място, когато разстоянието между началната и крайната точки на превоза е не по-малко от 250 километра за пътника възникват и правата, предвидени в Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004.

             Първо, на обезщетение за смъртта на пътник имат право най-малкото лицата, към които пътникът е имал или би имал в бъдеще правно задължение за издръжка (вж. чл. 140 от Семейния кодекс) като в обезщетението се включват и разходите за погребение в приемлив размер. Посочени са и максималните размери на обезщетението, които не могат да бъдат по-малки от 220 000 евро при смърт или телесна повреда на пътник и 1200 евро за единица багаж. Ограниченията в националното право, които определят по-ниски максимални размери, противоречат на правото на Европейския съюз, поради което търсещият обезщетение може направо да се позове на Регламента и националният съд е длъжен да приложи него. (Чл. 7 от Регламент № 181/2011)

             Второ,в случай на произшествие, причинено от използването на автобус (повреда, катастрофа, спиране от движение от страна на контролните органи), пътникът има право да изиска от превозвача осигуряването на разумна и пропорционална помощ във връзка с непосредствените си практически нужди след произшествието, в това число според обстоятелствата: настаняване, храна, дрехи, транспорт и улесняване на предоставянето на първа помощ. Предоставянето на помощ не представлява признаване на отговорност. За всеки пътник превозвачът може да ограничи общата стойност на настаняването до 80 EUR на нощ и най-много за две нощувки. (Чл. 8 от Регламент № 181/2011)

             Трето, не само по време на превоза, но и преди неговото започване, правата на пътниците могат да бъдат увредени, тъй като превозвачът може да не започне предоставянето на услугата в уговореното време. В тези случаи говорим за закъснение или отмяна на превоза. Става дума или за невъзможност да се осъществи превозът изобщо (поради отмяната му или дублирането на места), или за закъснение, надхвърлящо 120 минути. В тези случаи пътникът се е приготвил за пътуването, но поради причини извън неговия контрол не може да го осъществи или осъществяването би се забавило твърде много. При някоя от горните хипотези пътникът има следните права, които може да упражни алтернативно (да избере някое от тях): да му бъде предоставен алтернативен превоз от превозвача без допълнително заплащане при първа възможност и при съпоставими условия, така както е посочено в договора за превоз (примерно заплаща му се стойността на билета за превоз до същата дестинация, но с друг превозвач); да получи обратно цената на билета. Ако превозвачът не предложи на пътника да направи избор на някое от посочените вече права или изобщо не му посочи тези права, то пътникът има право на обезщетение в размер на 50% от цената на билета в допълнение към цената, дължима от превозвача. Т.е. ако превозвачът не уведоми пътника за правата му в посочените хипотези, то пътникът има право на 150% от стойността на билета. Възстановяването на цената на билета се извършва от превозвача в 14-дневен срок от получаването на искането за това. (Чл. 19, т. 1, 2 и 5 от Регламент № 181/2011)

             Четвърто, когато автобусът се повреди по време на пътуване, пътникът има право да поиска от превозвача продължаване на превоза с друго превозно средство от мястото на повреденото превозно средство или превоз от мястото на повреденото превозно средство до подходящо място за изчакване или автогара, откъдето е възможно продължаване на пътуването в случаите, в които директният превоз до местоназначението е невъзможен. (Чл. 19, т. 3 от Регламент № 181/2011)

             Пето, пътникът има право да бъде информиран най-късно 30 минути след определеното по разписание време на заминаване за отмяната или закъснението при заминаване от превозвача или от управителя на автогарата. Той има и правото да бъде уведомен за очакваното време на заминаване, когато тази информация бъде налична. (Чл. 20, т. 1 от Регламент № 181/2011)

             Шесто, при пътуване, продължаващо по разписание повече от 3 (три) часа, в случай на отмяна или закъснение при заминаването от автогара с повече от 90 минути, пътникът има правото да получи от превозвача безплатно: закуски, храна или напитки в зависимост от времето на чакане или закъснение, ако в автобуса или на автогарата има такива или е възможно да бъдат доставени; хотелска стая или друг вид настаняване, както и помощ за организиране на превоз между автогарата и мястото на настаняване, в случай че се налагат една или повече нощувки. За всеки пътник превозвачът може да ограничи общата стойност на настаняването, без да се включва превозът от и до автогарата и мястото на настаняване, до 80 EUR на нощ и най-много за две нощувки. (Чл. 21 от Регламент № 181/2011)

             Седмо, следва да се има предвид, че част от горните права имат само пътниците, с билети, на които времето на заминаване е уточнено (т.е. не са с така наречения „отворен билет”) или притежават абонаментна карта или сезонен билет. Също така, пътникът няма право на настаняване за сметка на превозвача, когато пътуването по разписание продължава повече от три часа, в случай на отмяна или закъснение при заминаването от автогара с повече от 90 минути, когато превозвачът докаже, че отмяната на пътуването или закъснението се дължи на тежки атмосферни условия или сериозни природни бедствия, застрашаващи безопасното осъществяване на автобусния превоз. (Чл. 23 от Регламент № 181/2011)

  

             Накратко мога да обобщя горното, отнасяйки го към конкретните житейски ситуации, в които може да се приложи, по следния начин:

             1. Имате правото да изисквате от водача на автобуса да спира на всяка спирка, посочена в маршрутното разписание, както и да не се отклонява от предварително обявения маршрут.

             2. Имате право да получите билет или друг документ, удостоверяващ сключването на договор за превоз, а също така и багажна разписка за всяка единица багаж, която се превозва с автобуса. Ако превозвачът (или лице, с което е сключил договор) не Ви е издал такива предварително, можете да ги изискате от водача на автобуса.

             3. Разполагате с всички права, произтичащи от договора за превоз, независимо дали са Ви издадени билет или багажна разписка.

             4. Ако не потърсите багажа си непосредствено след приключване на превоза, можете да сторите това в тримесечен срок като следва да заплатите и стойността на съхранението.

             5. Имате право на обезщетение за всяко телесно или психическо увреждане вследствие на злополука във връзка с превоза, докато сте се намирали в превозното средство или сте се качвали, или сте слизали от него, или е предизвикано поради товаренето и разтоварването на багажите. Имате право и на обезщетение за цялостната или частичната липса или повреда на багажите Ви от момента на получаването им от водача до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани.

             6. Имате правото да изисквате от превозвача да Ви осигури подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието.

             7. Имате право да изисквате от водача на автобуса да спазва законоустановените правила за труд и почивка, т.е. да прави задължителни почивки на определени интервали от време.

             8. В случай на произшествие, причинено от използването на автобус, имате право да изискате от превозвача осигуряването на разумна и пропорционална помощ във връзка с непосредствените си практически нужди след произшествието: настаняване, храна, дрехи, транспорт и улесняване на предоставянето на първа помощ.

             9. При отмяна на пътуването, дублиране на места или прекомерно закъснение (продължителността му е определена в нормативен акт) имате право да Ви бъде предоставен алтернативен превоз от превозвача без допълнително заплащане при първа възможност и при съпоставими условия, така както е посочено в договора за превоз, или да получите обратно цената на билета си.

             10. Ако автобусът Ви се повреди, имате право да продължите превоза с друго превозно средство от мястото на повреденото превозно средство или превоз от мястото на повреденото превозно средство до подходящо място за изчакване или автогара, откъдето е възможно продължаване на пътуването Ви.

             11. Имате право да бъдете информиран/а за всяко закъснение или отмяна на пътуването.

             12. Ако пътуването Ви по разписание е с продължителност, надхвърляща три часа, то в случай на отмяна или закъснение с повече от 90 минути, имате правото да получите от превозвача безплатно: закуски, храна или напитки в зависимост от времето на чакане или закъснение, ако в автобуса или на автогарата има такива или е възможно да бъдат доставени; хотелска стая или друг вид настаняване, както и помощ за организиране на превоз между автогарата и мястото на настаняване, в случай че се налагат една или повече нощувки (но това право на настаняване не винаги ще бъде налице).

 13. Имате право да предявите иск за вреди в едногодишен срок от деня, в който багажът Ви е бил предаден или е трябвало да Ви бъде предаден, а в случаите на смърт или телесна повреда - от настъпването им или узнаването за тях, но не по-късно от три години (чл. 378 от Търговския закон).

Комментариев нет:

Отправить комментарий